ЙОВКА ДИМИТРОВА, "Свободна Европа"

След брака й с Джордж Клуни мечтите на милиони жени бяха разбити. Двамата се ожениха във Венеция през септември 2014 г., а сватбата им бе една от най-шумните през десетилетието. Амал Клуни обаче имаше своята биография още докато носеше моминското си име – Аламудин. Още преди брака й с холивудския актьор, тя бе известен правозащитен адвокат.

След това и особено след като двамата се сдобиха с близнаци през 2017 г., медиите не ѝ простиха и започнаха да акцентират най-вече на тоалетите, които носи на филмовите премиери. Амал прие цветовите ѝ предпочитания да бъдат коментирани, стига покрай тях да се говори и за каузите ѝ. А те са сериозни – свободата на медиите, правата на малцинствата, борбата със сексуалното насилие във военните зони. Ще я видите на всяко заседание на Общото събрание на ООН с редица от президенти и премиери, очакващи я за снимка и ръкуване.

Амал, която прие името на съпруга си, не се отказа от професионалните си занимания. Даже напротив, започна да използва известността холивудския актьор, за да привлича клиенти и най-вече каузи. И си отвори собствена адвокатска фирма в Лондон.

Най-новият й клиент пък е луксозната туристическа дестинация Малдивите. Това се случи след като в сряда правителството обяви, че я е наело да го представлява пред Висшия съд на ООН по предстоящото дело за рохингите - мюсюлманското малцинство в Мианмар. Малдивското правителство обяви в сряда, че ще се присъедини към иска на Гамбия за геноцид срущу рохингите от страна на властите в Мианмар. Гоненията, организирани от военните с мълчаливото съгласие на носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи, която е начело на мианмарското правителстсво, прокудиха над 740 хиляди души от домовете им от 2017 г. насам.

Международният съд в Хага разпореди през януари на Мианмар да вземе спешни мерки за прекратяване на гоненията, което е първа стъпка пред започването на процес, който ще отнеме години.

Наемането на Клуни от Малдивите не е изненада, след като през 2015 г. тя поема защитата на първия демократично избран президент Мохамед Нашиид. Той е осъден на 13 години затвор от политическите си конкуренти, което вкарва страната в необичайна за туристическа дестинация политическа криза. Само дни преди началото на процеса местният адвокат на Нашид е намушкан с нож, но Амал не се стряска и пристига за делото в столицата Мале. Списание „Икономист“ пише тогава, че привличането на г-жа Клуни е популяризирало случая и е помогнало да бъде убеден тогавашният британски Дейвид Камерън да подкрепи демокрацията в островната държава.

Амал няма да има нужда тепърва да навлиза в проблема на рохингите в бившата Бирма, след като през 2018 г. пое защитата на двама журналисти от агенция Ройтерс, задържани в Мианмар за публикуване на информация за гоненията. През май 2019 г. двамата журналисти – Ва Лон и Куав Со О, които престояха в местен затвор над 500 дни, бяха освободени.

Докато делото в Найпидо беше в разгара си британското правителство назначи Амал Клуни за свой специален пратеник за медийната свобода към външното си министерство.

42-годишната адвокатка има права за практиката си и в САЩ, и в Обединеното кралство. Тя завършва юриспруденция в Университета в Ню Йорк, а впоследствие се дипломира с отличие и от Оксфорд. Пристига в Обединеното кралство, когато е на две години – заедно със семейството си. Фамилията бяга от гражданската война в родния си Ливан.

Родителите на Амал Аламудин са достатъчно състоятелни, за да осигурят частно образование. След това тя записва Оксфорд и там успява да спечели стипендии и в крайна сметка завършва с отличие. Първата ѝ работа е в една от големите юридически кантори в Ню Йорк, която работи по прочутите дела за фалитите на енергийния гигант „Енрон“ и на счетоводната фирма „Артур Андерсен“. След това стажува в Международния съд в Хага, където работи за руския съдия Владен Верещайн и за египетския член на съда Набил Елараби. По-късно е назначена в офиса на прокурора на ООН по специалните трибунали за Ливан и за бивша Югославия.

След шест години в Хага, където си създава връзки в средите на специалистите по международно наказателно право, през 2010 г. тя се връща в Лондон, където поема първите си прочути клиенти, сред които Джулиан Асанж и бившата украинска премиерка Юлия Тимошенко. Шумните процеси привличат вниманието на генералния секретар на ООН Кофи Анан, който я назначава за свой съветник. Двамата продължават да работят заедно и след края на мандата на Анан, когато той е назначен за специален пратеник на ООН за Сирия, а тя е негов старши съветник.

Към средата на десетилетието Амал Аламудин вече е направила име, което ѝ дава възможност да чете лекции по права на човека и по международно право в престижни университети в Лондон, в САЩ и в Хагската академия по международно право.

Тъкмо работата в ООН привлича Армения да я наеме за признаването на арменския геноцид от 1915 г., както и по делото срещу бившата президентка на Филипините Глория Аройо за нарушаване на човешки права. Амал Клуни работи за Гърция по искането ѝ за връщането на прочутите антични мраморни фризове от Партенона, които се намират в Британския музей. Сложният случай още не е разрешен, но наскоро Европейският съюз даде да се разбере, че спорът ще бъде част от преговорите между Брюксел и вече бившия член на ЕС – Великобритания за бъдещите им отношения след Брекзит.

Амал има какво да какво да покаже и в отстояването на свободата на изразяване. През 2017 г. тя обедини усилия с носителката на Нобелова награда за мир Надя Мурад, за да популяризира нейната съдба на жертва на „Ислямска държава“ и така да привлече внимание към отвличането и изнасилването на жени от джихадистите в Северен Ирак. Двете говориха пред Общото събрание на ООН, след което световната организация излезе с резолюция за разследване на „Ислямска държава“ и за събирането на доказателства за геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. По повод работата на юристката срещу „Ислямска държава“ Джордж Клуни сподели пред медиите, че семейството е трябвало да подсили охраната си предвид рисковете за живота на Амал, които той определи като „реални“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Всяка жена, която разчита само на лицето си, е глупачка.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 45 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.