ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Когато гледате с възхищение „Апокалипсис сега” на Копола и стигнете до знаменитата сцена с хеликоптерната атака, проведена под звуците на Вагнер, по-добре си спомнете за гениалния филм „Осем и половина” на маестро Федерико Фелини, появил се още през 1963.

Хора се разхождат кротко в парка, жега е, жените са с чадърчета срещу слънце, мъжете със сламени шапки, редят се търпеливо на опашки за вода, красиви момичета им я поднасят и те пият блажено…..спокойният, но зареден с напрежение епизод, се развива на фона на същата фантастична музика с бесните валкирии. А 16 години по-късно Копола не измисля нищо, просто цитира маестро Федерико по шеговит и зловещ начин.

Усещането за цирк, за клоунада, за сериозните измерения на несериозния живот, е централна за Фелини, а „Осем и половина” е притча за твореца и неговите нормални безумия, в която Марчело Мастрояни играе режисьора Гуидо Анселми, нещо като филмов двойник на самия Фелини.

Гуидо ще прави нов филм за света, преживял ядрена катастрофа. Всичко е готово за снимките - екипът, Анук Еме, красивата актриса и негова любовница, Клаудия Кардинале, красивата актриса и негова муза, статистите, всички. Но, потънал в спомени, фантазии, тревожни сънища, истории с жени и любовници, режисьорът Гуидо не може да започне да снима. А когато започва пък, няма сценарий и не казва какво точно ще се прави. Сещате се защо – и той самият не знае.

Целият екип търчи по петите му и чака, а вдъхновението го спохожда на моменти, но не когато той иска, а когато то си реши. Обаче винаги успява да превърне чудатостите на фантазията му в реалности на фантазията…

Ако се чудите дали в тази притча за твореца и неговите нормални безумия всичко е измислено, просто трябва да си спомните, че Фелини прави „Осем и половина” само три години след знаменитата си лента „Сладък живот”. Така че лудостта в случая е разбираема – когато вече си сътворил истински шедьовър, въпросът „има ли връх над този връх”, задължително стяга душата на всеки велик творец. И не е ясно кой от двата страха е по-голям - страхът да не паднеш отвисоко или страхът, че над теб вече няма нищо.

Но има, над теб и около теб има най-различни неща. Например - вълшебната, пищна, едрогърда, фантастично сложена, сламено руса шведска красавица Анита Екберг. Когато тя пристига в Италия да снима „Сладък живот”, на летището възбудените журналисти деликатно я питат с пижама ли спи или с нощница. „Само с две капки парфюм” – гласи отговорът. И скандалът е пълен.

А самият Фелини цитира диалога от първата им среща. „Той: - Вие сте оживялото ми въображение. Тя: - Няма да спя с вас!”

„Беше подозрителна по понятни причини – продължава режисьорът. - Мислеше, че всички мъже искат да спят с нея, просто защото наистина беше така. Не ми се доверяваше, защото нямаше сценарий, който да разлисти.”

Но и без сценарий маестрото твори шедьоври.

„Моята професия ме кара непрекъснато да вярвам, че съм магьосник” – казва Фелини в документалния филм „Аз съм роден лъжец”. И в това признание няма нескромност или лъжа - само магия.

А сега – тихо. На снимачната площадка сме. Маестро Федерико Фелини снима „Сатирикон” и командва всеки жест и поглед на актьорите, които изпълняват любовна сцена между двама мъже и една жена…..

Пътят на Федерико Фелини, магьосникът на киното, роден в Римини през 1920, става вечен път в Рим през 1993-та.

Но лентата на живота му продължава да се върти вечно. И шеметната Джулиета Мазина е вечната негова жена. И Рим е вечният му град. И оркестърът му продължава да репетира вечно. А корабът? Естествено, че и корабът му вечно пътува.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 65 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.