Федерико Фелини (1920 – 1993) беше може би "най- италианският” и едновременно с това “най- универсалният” режисьор на Италия. “Осем и половина”, “Пътят”, “Нощите на Кабирия”, “Рома”, “Амаркорд”, “Клоуните”, “Градът на жените”, “И корабът пътува...” - творчеството на един магьосник, без чието присъствие е трудно да си представим  изминалия ХХ век.

Неговият свят отдавна не е само филмов - той е и част от духа на епохата, в която имаме щастието или нещастието да живеем.

Фелини свърза по неповторим, гениален начин гротескното и възвишеното, носталгичното и сатиричното, буфонадното и  лиричното , за да създаде нов, уникален жанр в седмото изкуство, който след него трудно може да бъде достигнат. Днес просто нямаме режисьор от неговия ранг.

 

 ДУМИ НА ВЕЛИКИЯ РЕЖИСЬОР:

  Мой братовчед, който много обича да съставя родословни дървета, откри, че името на майка ми - Барбиани, било известно още през XV век в папския двор на Мартин IV. Този мой прадядо, фармацевт и алхимик бил въвлечен в някакъв шумен процес с отрови. Осъдили го и цели  34 години /!/  укротявал плъховете и паяците в затвора на Ватикана. Може би тъкмо от него съм наследил вкуса към режисурата.

+

Какво е могло да си мисли едно провинциално момче в Италия по времето на Мусолини - за лицея, за църквата, за американските филми в събота, а през  лятото за плажа и за момичетата по бански костюми.

Нямам кой знае какви спомени, но съм ги вложил в моите филми. Като ги подарих на публиката, аз изтрих част от тях и вече не мога да различа реалното от измисленото.

Истинските спомени се покриват от рисуваните проспекти, върху които е изобразено морето, а георите от моето юношество в Римини са изблъскани от грубите лакти на актьорите и статистите от филмите ми...

+

Имам чувството, че цял живот съм снимал един и същи филм: все същите образи, един и същ материал, погледнат от различни ъгли.

 +            

 Киното е божествен начин за представяне на живота, който конкурира Бога- Отец!”

Нито едно изкуство не е в състояние да създаде такъв свят, тъй близък до истинския...

За мен идеалното място за кино е Петото студио на “Чинечита”. В това помещение, когато е празно, аз създавам свят, обзет от Абсолютното чувство, от Екстаза!

+

Светлината е субстанцията на киното. Тя е идеология, чувство, цвят, тон, дълбочина, атмосфера и дори разказ!

Светлината в киното помага ,изтрива, обогатява, нюансира, подчертава: прави фантастичното истинско, а реалното - сън.

Светлината подсказва, внушава, превръща в мираж баналното и всекидневното. Светлината придава блясък или набраздява: създада експресия там, където последната липсва.

Светлината очертава елегантността на една фигура, подчертава един пейзаж, прави магичен и най- простия декор.

Светлината е първият от ефектите  в киното - смятат я за вълшебство, за алхимия, за машина за чудеса...

Филмът се пише не с мастило, а със светлина, а стилът се изразява единствено чрез нея!

 +

 Щях да се радвам, ако се бях родил поне преди двайсет години, за да мога да работя в киното на пионерите. Да участвам в раждането на това невероятно изкуство. Щях да бъда по- доволен, отколкото съм сега, когато се говори за структурализъм или семиотика.

Съжалявам, че изгубих доста време между отделните си филми, че зарязах доста проекти, а не трябваше...

 +

 "Преди много години вярвах, че като остарея, ще мога да прочета книгите, които ме очакваха толкова време верни и безкрайно търпеливи, че ще ходя по музеи, ще посетя дори Индия и Тибет. А сега се утешавам, макар и временно, като си мисля за великите старци, за които говори в прекрасната си книга Симон дьо Бовоар.

Чета и препрочитам страниците за Толстой, Джузепе Верди и Виктор Юго. И търся някои паралели между тях и мен, но все не ги намирам..."

 

Бележка и превод от италиански: ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 97 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.