БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Размишлявайки за съдбата на този  екранен любимец се сещам за две неща. Първо – за ролята на късмета, за откриването на таланта и възможностите му, въпреки трудното детство. И второ – заслугата на личния, все по-взискателен и амбициозен критерий, който отсява внимателно предложенията и  неминуемо тласка кариерата напред и нагоре.

Ди Каприо започва да се снима още като хлапе – в сериалите „Санта Барбара”(1990) и „Растяща болка”(1992). С подобни сапунки се става популярен, но дали от дете чудо ще се превърнеш в  многообещаващ млад актьор и възможно ли е след това да се утвърдиш като уважаван и обичан професионалист?

Колцина са успели с неговия шанс?

Сещам се  за Джоди Фостър, а на обратният полюс е тъжното потъване в мрака на Моколи Кълкин. Леонардо се ражда в Лос Анджелис като единствен син в семейство на уличен актьор и адвокатска секретарка на 11 ноември 1974 г. На следващата година родителите му се развеждат и грижите по неговото  отглеждане поема майката Хелена Индербиркин. Амбициозната жена го насочва към кинобизнеса, но освен талант в него се изисква още да имаш късмет и характер. За щастие Леонардо ди Каприо ги притежава в излишък.

На 19 години се снима в първите си големи филми – „Животът на това момче” на Майкъл Кийтън – Джоунс, където е отчужденият син Тобиас, конфликтуващ с баща си Дуайт – Робърт де Ниро и  „Защо тъгува Джилбърт Грейп?”

В тази привидно непретенциозна семейна драма на Ласе Хелстрьом ди Каприо създава неподражаемо и много убедително образа на дебила Арни Грейп, след което всички в Холивуд разбират, че момчето има бляскаво бъдеще благодарение на своята всеотдайност и изключителни артистични качества.

В новелата „Парти с пистолетни изстрели”(1994) на Анет Хейууд - Картър той ни изненадва като Пъпката, а през 1995 г. е вече пълновластен господар на екрана последователно в „Баскетболни дневници” на Скот Калвърт като Джим Карол, в „Пълно затъмнение” на Агнешка Холанд с изумителната си изява на Артур Рембо, докато в уестърна „Бърз или мъртъв” на Сам Райми като Хлапето е привлечен от самата Шарън Стоун.

Пътят му към славата продължава като Кангал в психологическата драма на Джери Закс „Стаята на Марвин”(1996), където отново си партнира с Робърт де Ниро и най – вече в причудливата, зрелищна и новаторска версия на безсмъртната Шекспирова трагедия „Ромео + Жулиета”(1996) на Баз Лурман, в която е неподражаемият Ромео.

Закономерно идва и пробивът в касовото кино, ролята на авантюриста Джак Доусън в епопеята на Джеймс Камерън „Титаник”(1997), с който окончателно се утвърждава като суперзвезда , позната в целия свят.

Вероятно след шумотевицата от този величествен пробив настъпва преломът в неговото творческо развитие. За разлика от  Брус Уилис той не яхва вълната на конвейрното жанрово кино, което би му осигурило редовно прилични доходи и преклонението на любителите на екшъна. Не снима на всяка цена и след всяко режисьорска предложение.

Внимателно подбира ангажиментите си.

Постепенно, след необходимия преходен период, обхващащ „Мъжът с желязната маска” (1998) на Рандъл Уолъс, където бляскаво се справя с двойната роля на Филип и крал Луи XIV, черно – белия „Знаменитост”(1998) на Уди Алън, в който се забавлява като разглезения циник Брандън Дароу, търсачът на силни усещания Ричард в прекрасния „Плажът”(2000) на Дани Бойл и съвсем неочакваната интерпретация на Дерек в „Ресторантът на Дон”(2001) на РД Роб.

Много важна за кариерата на ди Каприо е срещата му с Мартин Скорсезе. Той става неговата муза, поемайки щафетата от Робърт Де Ниро. Което е колкото знаменателно, толкова и закономерно.

Двамата снимат последователно „Бандите на Ню Йорк”(2002), в който епос Ди Каприо ни завладява като Амстердам Валон, „Авиаторът”(2004), с прочутата  версия на образа на Хауърд Хюс, „От другата страна”(2006), където ни се представя като Били, „Злокобният остров”(2009), пресъздал драматично правдиво объркания шериф Теди Даниелс и „Вълкът от Уолстрийт”(2013), в който се откроява като спекуланта Джордан Белфърт , „Прослушването“( 2015), играещ себе си и борещ се за главната роля с Робърт де Ниро за следващата продукция на маестрото, „Убийците на цветната луна“(2020) – Том Уайт.

След Скорсезе съдбата го среща със Спилбърг – как ще го забравим като мошеника Франк Абигейл в „Хвани ме, ако можеш”(2002) , Едуард Зуки – като Дани Арчър в шеметния трилър „Кървавият диамант”(2006), Сам Мендес – неузнавем и изключително органичен като Франк Уийлър в „Пътят на промените”(2008), Ридли Скот – много силно присъствие като агента от ЦРУ Роджър Ферис в „Мрежа от лъжи”(2008), Кристофър Нолан като Коб в неговата стряскаща визия за бъдещето ни развитие в „Началото”(2010), Клинт Истууд и великолепната му биографична драма „Дж.Едгар”(2011), в която е несменяемият шеф на ФБР Едгар Хувър, Куентин Тарантино – за ролята на свръхзлодея Калвин Кенди в „Джанго без окови“ (2012) заслужаваше  задължително „Оскар” за поддържаща мъжка роля и „Имало едно време …в Холивуд“(2019) – неузнаваем и симпатичен като актьора Рик Далтън и,  разбира се , Баз Лурман с оспорваната  и критикувана модернистична версия на „Великият Гетсби”(2013), в която водещата роля на Джей Гетсби е поета и феноменално добре изиграна от ди Каприо.

Той все пак спечели „Оскар“ за главна мъжка роля – за образа на Хю Глас в „Завръщането“ (2015) на Алесандро Гонсалес Иняриту …

Във филмографията на Леонардо ди Каприо присъства и документалния филм  „Единадесетият час”(2007)  на Лейла Конърс, изследващ състоянието на околната среда, без да забравяме „Преди потопа“ (2016) на Фишер Стивънс, посветен на същата проблематика. И това не е случайно – той е убеден природозащитник, кара хибриден автомобил, къщата му е снабдена със соларни панели, а притежава и собствен остров в Белийз, където смята да строи екокурорт.

Дарява през 2010 г. един милион долара за облекчаване последиците от земетресението и още  толкова за Обществото за опазване на дивата природа.

За личния му живот и премеждията му с бразилския модел Жизел Бюндхен любителите на сензации могат да черпят информация от жълтите издания. 

Знам, че е бил три пъти номиниран за „Оскар” – за „Защо тъгува Джилбърт Грейп?”, „Авиаторът”  и „Кървавият диамант” и че печели „Златен глобус” за „Авиаторът”и „Вълкът от Уолстрийт” – с конгениалната си изява, сравнима с тази на Орсън Уелс от „Гражданинът Кейн”(1941) и „Оскар“ за „Завръщането“

Ди Каприо е работил  като продуцент на филми като „Авиаторът” и „Единадесетият час”, а на последния се изявява и като сценарист. Сигурен съм, че кариерата му занапред ще върви стремително нагоре.

Че ще се утвърди не само като най – големия актьор на поколението си, но и като приемник на  Де Ниро, Робърт Редфорд, Харисън Форд и Ричард Гиър.

А очаквам с нетърпение и режисьорските му усилия.

Те са неизбежни и съм сигурен, че освен като отличен актьор ще се утвърди безпроблемно и като ярък и стабилен постановчик.

След като Мел Гибсън, Клинт Истууд и Робърт Редфорд са успели, защо да не се утвърди и той!?

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.”

Райна Кабаиванска, оперна певица, родена на 15 декември преди 85 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Музиката лекува, но и може и да убива

Повечето български ученици завършват училище без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.