БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Името му е легенда.

През 1999 г. Американският филмов институт го поставя под № 14 сред най-великите актьори на класическото холивудско кино. Но той е създаден и сътвори паметни дела, съчетавайки вродения си талант със самоотвержен и усилен труд.

Роден е в Доркинг, графство Съри, в семейство на свещеник. Получава рицарско звание – „сър“ през 1947 г., става член на Камерата на лордовете през 1970 г., но запазва обичта и уважението на публиката и критиката по света. И защото е двигателят за изграждането на Националния театър – 1963 г., и защото като театрален актьор, започнал в Бирмингам през 1927 г., създава серия от знаменити сценични образи – в „Ромео и Жулиета“, „Хамлет“, “Както ви се харесва“,“Отело“, „Макбет“, „Кориолан“, „Ричард III“, „Трамвай „Желание“, „Вуйчо Ваньо“…

Критиците се захласват от начина, по който звучи словото в неговите уста - „Сричките трептят като острие на меч“, пише Айвър Браун, от него се възхищава и Кенет Тайнън в прочутото си едночасово тв интервю от 1966 г., а публиката щурмува касата на театъра, за да се наслади на таланта на голямата звезда.

В киното  - след дебюта му в комедията „Сламената вдовица“ (1930) на Густав Учицки - творческият му път е белязан от сянката на Шекспир – от първата успешна звукова версия на „Както ви се харесва“ (1936) на Пол Цинър, в която се подвизава като Орландо до конгениалната му изява като крал Лир в тв адаптация на Майкъл Елиът от 1983 г.

През 1944 г. екранизира като актьор, режисьор и продуцент „Хенри V“, след което прави още два знаменити филма, донесли му „Оскар“ – за главна мъжка роля през 1949 г. и признание на публиката и специалистите , включително “Златен глобус“ от 1983 г. – „Хамлет“(1948) и „Ричард III“ (1955), признат за най – майсторският и зрелият в творчеството му.

Но Лорънс  Оливие не успява да реализира „Макбет“ през 1958 г., когато е на върха на славата си и е слаба утеха, че дава приноса си за свръхуспешната адаптация на „Отело“ през 1965 г. на Стюард Бърдж, в която представя темпераментно венецианския мавър като жертва на животинска ревност.

Негов знаменит съперник е Орсън Уелс, който снима по-стегнати и динамични  версии на английския бард – „Макбет“ (1948), „Отело “ (1952), „Камбани в полунощ“ (1965), адекватни на времето, без винаги да са добре финансово подсигурени и без да повтарят постигнатото по отъпканите пътеки от Оливие, епигонът е Кенет Брана, опитал късмета си със своите версии на „Хенри V“ (1989) и на „Хамлет“ (1996)…

Оливие развива до съвършенство своя модел на филмиран театър, в който актьорите разчитат на диалога, ярките страсти, които демонстрират и умението да се пласират в затворени пространства, но този вариант на правене на кино неизбежно се изчерпва и доказва несъстоятелността си по-късно – при адаптацията на „Три сестри“ през 1970 г., а преди това в напудрената цветна приказка „Принцът и балерината“ (1957) г., в която се измъчва с режисирането на Мерилин Монро като Елси.

Вероятно и затова се връща в телевизията, където се чувства в свои води още от дебюта си във филма „Луна и грош“ (1959) на Робърт Малиган като Чарлс Стрикланд, за да реализира последните си спектакли – „Вуйчо Ваньо“ (1967) и „Пътуване към моя баща“(1976), да снима няколко сериала, от които  най-известен  си остават „Завръщане в Брайдсхед“ (1981) на Чарлс Стъридж като лорд Маршман по романа на Ивлин Уо и „Изгубените империи“ (1986) на Алън Гринд – Хари Бърард , без да забравяме тв му реклама за „Полароид SX -  70“ от 1974 г.…

Друга важна тема в творчеството му е свързана с Русия и бившия СССР.

Колкото и да звучи невероятно в неговия филмов път има руска нишка, която започва с „Московски нощи“( 1935) на Антъни Аскуит – кап. Иван Игнатов и завършва като крал Уилям III Орански в тв епос на Марвин Чомски „Петър Велики“ (1986).

В този тематичен кръг най-важна е ролята му в „Обувките на рибаря“ (1968) на Майкъл Андерсън - на съветския премиер Пьотр Иличов Каменев, освободил от лагера архиепископ Кирил Лакота  - Антъни Куин, станал впоследствие папа.

Едно удивително предчувствие за появата на феномена папа Йоан Павел II…

Ако и да се твърди, че от 60-те години насетне кариерата на Оливие „рядко е озарявана от изблик на светлина“ (Мария Рачева) ще отбележа, че точно тогава той прави някои от незабравимите си роли – Арчи Райс в „Комедиантът“ (1960) на Тони Ричардсън, Крас в „Спартак“ (1960) на Стенли Кубрик, Греъм Уиър в „Изпитание“ (1962) на Питър Гленвил, суданският вожд Махди в „Хартум“ (1966) на Базил Диърдън, г-н Крийкли в „Дейвид Копърфилд“ (1970) на Делбърт Ман, граф Уайт в „Николай и Александра“ (1971) на Франклин Шафнър, херцог Уелингтън в „Лейди Каролина Лем“ (1972) на Робърт Болт, Андрю Уайт в прекрасната драма на Джоузеф Манкиевич „Хрътката“( 1972), за която отново е номиниран за „Оскар“ за главна мъжка роля, адвокатът сър Артър Гленвил – Джоунс в „Любов сред руините“ (1975) на Джорд Кюкър, злодеят Шел в трилъра „Маратонецът“ (1976) на Джон Шлезинджър, Антонио в „Събота, неделя, понеделник“ (1978), тв, на Алън Бриджес, №`1 в „Бетси“ (1978) на Даниел Петри, Езра Либерман в „Момчетата от Бразилия“ (1978) на Франклин Шафнър, Юлий в „ Един малък романс“ (1979) на Джордж Рой Хил, Зевс в приказната сага  „Битката на титаните“ (1981) на Дезмънд Дейвис, Пфайфър във „Вагнер“ (1983) на Тони Палмър, адмирал Худ в „Баунти“ (1984) на Роджър Доналдсън, писателят Хенри Брасли в „Абаносовата кула“ (1984) на Робърт Кнайтс, Рудолф Хес в сензационния екшън на Андрю Маклаглен „Дивите гъски“ 2 (1985) и старият войник във „Военен реквием“ (1989) на Дерек Джармън.

Оливие рядко се снима при постановчици, съперничещи по талант на неговия ранг, но не отказва сътрудничество на Алфред Хичкок в „Ребека“ (1940) – Максим де Уинтър, Робърт Леонард – „Гордост и предразсъдъци“(1940), г-н Дарси, Уйлям Уайлър в „Брулени хълмове“ (1939) – Хийтклиф и „Кари“ (1952) -  Джордж  Хърсууд, Александър Корда в „Лейди Хамилтън“(1941) - адмирал Хорейшо Нелсън, Питър Брук в „Просешка опера“ (1953) – кап. Макхет, Ото Преминджър – „Бъни Лейк  я няма“ (1965), началник Нюхаус, Ричард Атънбъро – „О, каква прекрасна война!“ (1969), фелдмаршал Джон Френч и „Един мост повече“ (1977), д-р Шпандер, Гай Хамилтън – „Ученикът на дявола“ (1959), ген.Бъргойн и „Битката за Британия“ (1969), маршал сър Хю Даудинг,Франко Дзефирели – „Ромео и Жулиета“ (1968), лорд Монтагю  и „Исус от Назарет“ (1977), Никодим, без да забравяме Терйънс Йънг и спекулативните му епични драми – „Инчон“ (1981), ген.Макартър, изигран от него с бляскав шекспиров патос и „Човекът енигма“ (1983), адмирал Джералд Скит.

Сър Лорънс Оливие доживя почетна възраст, след като бе женен за такива прекрасни съпруги и актриси като Джил Исмънд (1930 – 1940), Вивиан Ли (1940 – 1961) и Джоан Плаурайт (1961 -1989).

Почина на 82 – роден е на  22 май 1907, а завърши земния си път  на 11 юли 1989 г.

Светът се променяше – на 4 юни бяхме свидетели на протестите на площад „Тянанмън“, на 9 ноември щеше да рухне берлинската стена. Оливие не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

Да си спомним за него, за щедрия му талант, за постиженията му като актьор, режисьор и продуцент. И да препрочетем с умиление неговите мемоари „Изповедта на един актьор“ (1982) – честен и почтен поглед към актьорската професия и неговият път в света на изкуството.

Самият той споделя в едно интервю – „Мисля, че успях“.

Смятам, че равносметката, която Лари е направил на своя живот, отговаря на истината.

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Има само един грях и това е кражбата. Всеки друг грях е вариант на кражбата. Когато убиеш човек, открадваш му живота. Открадваш на жена му правото да има съпруг, на децата открадваш баща им. Когато казваш лъжа, крадеш правото на другия да знае истината. Когато мамиш, крадеш правото на почтеност. Няма по-жалка постъпка от кражбата."

Халед Хосейни, американски писател от афганистански произход, роден на 4 март преди 56 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.