Краси Генова, "Капитал"

"Ние, хората, сме способни на голямо добро и на голяма зло и проблемът е, че много често не правим разлика между двете, особено когато имаме интерес от това", казва веднъж по време на среща с журналисти в Лондон американският филмов режисьор Стенли Кубрик (1928 - 1999).

Именно Лондон е домакин на голямата ретроспектива в Design Museum, с която се отбелязва и 20-годишнината от смъртта на създателя на филмови класики като "Спартак", "Сиянието", "Лолита", "Бари Линдън", "Портокал с часовников механизъм", "2001: Космическа одисея" и "Широко затворени очи". 

В няколко тематични зали изложбата проследява размаха на таланта му като режисьор, а благодарение на личния архив от бележки и писма, както и интервютата с близки приятели, дъщерите му и хора от екипите на някои от неговите филми кураторите са внесли и силен личен елемент.

"Става въпрос за човек с безкрайна интелигентност и въображение. Когато навършва 13 години, той получава от баща си професионален фотоапарат Graflex. Жак, както е бил известен сред роднините си Джейкъб Кубрик, го научава да снима, да играе шах и му предава страстта си към литературата. През целия си живот Стенли Кубрик преследва тези три предадени от баща му увлечения, в които постига виртуозност", коментира специалният консултант на изложбата Алън Йентуб.

"Въображението на Стенли не познава ограничения – нещо, в което ще се уверят всички посетители на изложбата. Успоредно с първата подобна ретроспектива в Лондон Британският филмов институт организира прожекции на негови филми. Наричаме тези няколко месеца "Фестивалът на Стенли" и каним всички хора, които споделят неговия апетит към живота и към необяснимото. Една сбъдната мечта за момчето, което започва своята кариера като фотограф на хонорар към списание Look."

С първия си филмов опит Стенли Кубрик печели 100 долара, а за следващия инвестира всички семейни спестявания заедно с първата си съпруга Тоба. Прочут е с дългите, понякога продължили години работни периоди на преснемане на отделни сцени от филмите, върху които работи, Голяма част от изследователите на филмите му коментират, че докато работи, Кубрик проследява всички детайли и много често кадрите напомнят картини. Прави големи паузи, понякога години, между филмите и избягва светските изяви.

Специално за изложбата Design Museum включват и коментар на американския филмов режисьор Стивън Спилбърг:

"Стенли е единственият режисьор в киното, който постига съвършенство във всеки кадър. Предизвиквам всеки, който разбира от кино и е готов да оспори това твърдение, да се опита да промени по свой начин някакъв дребен детайли в някоя от важните сцени във филмите на Кубрик. Ще разбере, че това е невъзможно. Неговото кино е като симфония. Разместите ли една нота, то ще рухне."

Изложбата посреща посетителите по незабравим начин - със смразяващия кръвта кадър от "Сиянието" - екранизация на романа на Стивън Кинг (1980 г.) с участието на Джак Никълсън. Копие на килима от планинския хотел, в който се развива действието, отвежда посетителите по дълъг тъмен коридор в света на Стенли Кубрик. 

Над 700 предмета, скици, тетрадки, фотографии, филми и интервюта оформят портрета на един от най-интересните филмови режисьори в историята на киното. "Стенли Кубрик стъпва с два крака в бъдещето още когато не може и да се мечтае за техническа революция в киното. "2001: Космическа одисея" е пример за гениалността му в това отношение. Преди да кацне на Луната в действителността, човекът кацна на Луната във филм на Стенли Кубрик. Гениалността му е впечатляваща и респектираща", припомня Алън Йентуб.

Виртуоз в боравенето със светлината, за историческата драма "Бари Линдън" (1975 г.) Стенли Кубрик използва лещи на НАСА, които приспособява към камерата, за да постигне ефекта "светлина от свещ".

А за последния си филм "Широко затворени очи" дава на светлината водеща роля и в сюжета. В една от работните си тетрадки отбелязва, че иска да използва основните цветове, за да разкаже не само историята на героите си Бил (Том Круз) и Алис (Никол Кидман), но и да символизира посредством цветовете основните пластове на сюжета.

"Широко затворени очи" е последният филм на Кубрик, който той представя на работна прожекция през уикенда на продуцентите и близките си сътрудници. На един от тях, Джулиън Синиър от "Уорнър брадърс", казва: "Това е най-добрият ми филм!" Режисьорът умира седмица по-късно в съня си от инфаркт, на 7 март 1999 г. Погребан е в близост до любимото си дърво в имението "Чайлдуикбъри" в Англия, което купува през 1978 г.

 

"Стенли Кубрик – изложбата" продължава в Музея на дизайна, Лондон, до 15 септември.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Целият прогрес, на който можем да се надяваме, е да направим хората малко по-малко зли.“

Гюстав Флобер, френски писател, роден на 12 декември преди 198 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.