След невероятния успех на първите два филма „Кръстникът“ Ал Пачино е най-горещата звезда в „Холивуд“. Предлагат му почти всяка роля в почти всеки по-амбициозен проект. „Индипендънт“ припомня 5 известни филма, в които в главна роля можехме да гледаме големия почитател на Шекспир, ако той не беше взел друго решение. Ето ги и тях:

1.    „Междузвездни войни“. Ролята на Хан Соло е предложена на Пачино, но той отказва, защото „не разбирал сценария“. По-късно определя решението си като „пропусната възможност“. В крайна сметка за киното грешката му не е фатална. Хан Соло става Харисън Форд и поредицата се превръща в класика.

2.    „Крамър срещу Крамър“. Химията между Дъстин Хофман и Мерил Стрийп прави този филм за един горчив развод най-успешната лента за 1979 г. Филмът сигурно нямаше да пострада ако в главната роля на Тед Крамър беше влязъл и Пачино.

3.    „Хубава жена“. Трудно е да си представим друг, освен Ричард Гиър в може би най-известната романтична комедия. Като се има предвид характеристиката на филма, може би и днес той изглежда по-добрия избор, а решението на Пачино – правилно. Въпреки това е любопитно какво щеше да се случи, ако той си партнираше с Джулия Робъртс на екрана.

4.    „Умирай трудно“. Ролята на Джон Макклейн в култовата коледна екшън поредица е предложена първо на Пачино. След представянията му в „Белязаният“ и „Жега“ може спокойно да се каже, че той щеше да бъде брилянтен. Все пак той решава да отстъпи серията на Брус Уилис, който се справя добре и все още я поддържа. През 2013 г. Ал скромно казва: „Дадох на това момче кариера“.

5.    „Шофьор на такси“. Може би това е ролята, за която Пачино трябва най-много да съжалява. Със сигурност е така при Дъстин Хофман, който също на пръв поглед не вярва в идеята на Мартин Скорсезе. В крайна сметка Де Ниро затвърждава статута си на гений с изпълнението си и импровизира за една от най-незабравимите реплики – „На мен ли говориш?“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Ние, поетите, нямаме нужда от наркотиците, за да достигнем до границата между живота и смъртта.“

Луи Мал – френски режисьор, роден на 30 октомври преди 88 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.