БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Не крия, че той беше сред любимите ми руски актьори. Така бях свикнал с присъствието и дълголетието му, че се надявах този портрет да бъде наистина юбилеен.

Уви, Баталов почина на 15 юни 2017 г., така че сега се налага едновременно да напомня за неговата 90 годишнина – роден е на 20 ноември 1928 г. в древната руска столица Владимир в театрално семейство, но и за неговата ярка и впечатляваща кариера.

Той бе обичан и популярен актьор, като освен това се изяви като режисьор, сценарист, педагог и общественик.

Става народен артист на СССР през 1976 и Герой на социалистическия труд през 1989 г., професор във ВГИГ е от 1979 г. със седем випуска, впоследствие академик. Носител е на държавната награда на Съветския съюз през 1981 г., на президентската награда за литература и изкуство през 1999 г. и на Държавната награда на Русия през 2005 г.

А от интервютата и изказванията му усещах, че е човек скромен, откровен, деликатен, чужд на славата и суетата. Запознат съм с факти как обикновените хора са му вярвали, очаквали са съдействие от него и са знаели ,че няма да ги подведе, излъже или измами.

Това е рядко признание за творец от неговата класа, тъй като знам колко от колегите му правеха срамни компромиси и участваха в конюнктурни акции в името на евтината слава и щедрите хонорари.

Ако и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на Баталов не е постлано само с лалета и рози.

Той преживява развода на семейството си, оставайки при майка си, която се омъжва повторно за писателя Виктор Ардов, след това е адът на Великата отечествена война, евакуацията в Татаристан.

Баталов завършва средно образование през 1945 г., ако и да прави дебют на големия екран на 16 години в драмата на Лев Арнщам „Зоя“ (1944) – редакторът на училищния стенвестник, като през 1950 г.завършва актьорско майсторство в студиото към МХАТ.

През 1950 – 53 г. работи в Централния театър на съветската армия, отбивайки и военната си служба, а през 1956 се връща в МХАТ.

Истината е, че Алексей Баталов е известен не като театрален актьор.

Независимо че получава ролята на капитан Соснов в „Служа на Съветския съюз“(1952) на Леонид Менакер, той става кинознаменитост и всенароден любимец по времето на Хрушчовото затопляне.

Подбира внимателно ролите, работи с изтъкнати и уважавани режисьори,дава проникновена и свежа интерпретация на персонажите си пред камерата и резултатите не закъсняват.

Нови ангажименти, награди,зрителска любов.

Днес повечето от филмите му от 50 – те и началото на 60 – те години се гледат най – вече заради неговото присъствие.

Колкото и да е изсмукан от пръстите сюжетът,  да е наивен и неизчистен сценария, колкото и режисурата да е дървена и, лишена от креативен устрем и скована, неговата лъчезарна усмивка, подкупващата искреност и непосредственост, с която играе, кадифено – топлият му тембър вършат чудо.

Забравяме за конюнктурния конфликт и гледаме без усилие поредната му екранна изява.

Независимо дали е производствена драма – „Голямото семейство“ (1954), биографична драма – „Михайло Ломоносов“ (1955), екранизация на съветската класика – „Майка“ (1956) съчетание от мелодрама и военна драма – „Скъпи мой“ (1958) или откровена мелодрама , носеща в себе си и социален елемент – „Делото „Румянцев“(1955).

На Алексей Баталов просто му върви.

В неговите първи професионални стъпки на големия екран му помагат най – добрите постановчици от ранга на Йосиф Хейфиц, Марк Донской, Александър Иванов  и Михаил Калатозов.

Именно при него в антивоенната драма „Летят жерави“ (1957) като Борис създава конгениална и незабравима роля.

Помни се и досега дуетът му с Татяна Самойлова като Вероника, новаторската работа на оператора Сергей Урусевски и липсата на всякаква патетика и фалшив патос в творбата, мигновено оценена като шедьовър и получила „Златната палма“ в Кан.

Баталов внимателно и грижливо подбира своите роли.

Той е незаменим за екранизациите – на руската и световна класика.

Как ще го забравим като Павел Власов в „Майка“(1956)на Марк Донской, Дмитрий Гуров и Шергов в прочутите адаптации по Чехов на Йосиф Хейфиц, който всъщност го открива за голямото кино с „Голямото семейство“(1954) – „Дамата с кученцето“ (1960) и „ В град С.“ (1966), Федя Протасов в „Живият труп“ (1968) на Владимир Венгеров, по драмата на Толстой, Сергей Голубков в „Бяг“ (1970) на Алов и Наумов по Михаил Булгаков,доктор Ботуинк в „Чисто английско убийство“(1974) на Самсон Самсонов по романа на Сирил Хейър , траперът Робърт Лоусън в „Рики – Тики - Тави“(1975) на Алескандър Згуриди по Ръдиърд Киплинг и стигнем до тв адаптация по Чехов на Зиновий Ройзман – „Разказът на госпожа NN“ от алманаха „Чехов и Ко“ (1998), където в малката роля на Пьотр Сергеевич той реанимира легендарния си дует с Ия Савина – Наталия Владимировна от вечната класика „Дамата с кученцето“.

Алексей Баталов се снима в прекрасни детски филми като „Внимание, костенурка!“ (1969) на Ролан Биков – дядото на Таня Самохина, харесва мелодрамата от времето на „Делото „Румянцев“ (1955) – шофьорът Саша Румянцев, след което прави „Ден на щастието“ (1963)отново на  на Хейфиц, лекарят Александър Берьозкин, „Светлината на далечната звезда“(1964) на Иван Пирьов - секретарят на горкома на партията Пьотр Лукашов ,„Завръщане няма“ (1973) на Алексей Салтиков - Алексей Егоров, „Късна среща“( 1979) на Владимир Шредел – Сергей Гущин , „Време за почивка от събота до понеделник“ (1984) на Игор Таланкин  - Павел и „Чадър за новобрачните“ (1986) на Радион Нахапетов – Дмитрий Красков.

Не забравяме, разбира се, и най – големият му, наистина уникален успех - като Георгий Иванич, „шлосерът от най – висок разряд“ от легендарната мелодраматична сага на Владимир Меншов „Москва не вярва на сълзи“ (1980), благодарение на който филмът заслужено получи през 1981 г. „Оскар“ за най – добър чуждоезичен филм.

Баталов обича историята.На нея посвещава някои от най – физиономичните си екранни изяви като Голубков в „Бяг“ (1970) на Александър Алов и Владимир Наумов, княз Трубецкой в „Звезда на пленителното щастие“(1975) на Владимир Мотил или бащата на Женя в „Погребението на Сталин“(1990) на Евгений Евтушенко.

Но той се и вълнува и от проблемите, с които се сблъсква неговия съвременник и затова го виждаме в „Голямото семейство“ (1954), шедьовъра на Михаил Ром „Девет дни от една година“ (1961), където е ядреният физик Дмитрий Гуров и спорната драма на Дмитрий Светозаров „Скорост“(1983), в която го откриваме в облика на Игор Лагутин.

Експериментира в криминалната мистична драма„Полтъргайст`90“ (1991) на Владислав Семернин като професор Вилницкий.

Алексей Баталов не избягва концесиите на режима.

Дори и при него това се оказва невъзможно.

В „Седмият спътник“( 1967) на Алексей Герман е червеноармейски комисар, вербуващ царския генерал Евгений Адамов – Андрей Попов за новата власт, играе бивш царски дипломат – Александър Онегин в Париж, завещаващ безценни документи и книги на руската култура на новия съветски посланик във Франция Леонид Красин – Виктор Бурхарт в „Червеният дипломат“ (1971) на Семьон Аранович,в „Досието на човека с „мерцедеса“ (1986)на Георгий Николаенко ни изненадва като офицера от КГБ Сергей Григориев, придавайки му непривични черти на симпатичен и привлекателен професионалист, а в прочутия сериал на Неделчо Чернев „Изгори, за да светиш!“ (1976) по сценарий на Антон Дончев осъществи и така дълго чакания гастрол у нас като съветския разузнавач Савин.

Алексей Баталов преживя лична драма със своята дъщеря Мария, останала поради лекарска грешка прикована за инвалидната количка със своята церебрална парализа, отнесе и доста сплетни, заради втория си брак с цирковата актриса от цигански произход Гитана Леонтенко.

Не остаря като катедрала, лицето и очите му се покриха с дълбоки бръчки и може би заради естетически причини той се снимаше все по – рядко – „Чехов и Ко“ (1998), камеоизявата  като самия себе си при Елдар Рязанов в „Карнавална нощ.50 години по - късно“ (2007), в която музикална комедия поздрави руския народ с настъпването на Новата година, не отказваше и озвучаване и четене на дикторски текст, където бе истински цар – „Малката принцеса“ (1997) на Владимир Граматиков, въпреки че и в тази сфера постепенно разреди изявите си.

Дълги години работи като общественик в престижни и отговорни сфери – секретар на Съюза на съветските кинематографисти, председател на комисията към ВЦСПС за наградите в областта на литературата, изкуството и журналистиката,в Съветския комитет за защита на мира, във Фонда на мира,в международния фонд „Светът на изкуството“, както и като президент на Руската академия за киноизкуство „Ника“ от 2007 до 2013 г.

Алексей Баталов положи похвални усилия да се утвърди и като кино и аудиопостановчик.

Сполучи в радиото с поредица от успешни спектакли по Пушкин – „Виелица“, „Повестите на Белкин“, Куприн – „Дуел“, Достоевски – „Бели нощи“, Джек Лондон – „Дивото зове“, Васил Биков – „Обелиск“, Шекспир - „Ромео и Жулиета“ , Толстой - „Казаци“ , Лермонтов – „Герой на нашето време“ и приказките на Шарл Перо.

Написа сценария за адаптацията на Евгений Герасимов „Пътуване до Висбаден“ (1989)  по повестта „Пролетни води“ на Тургенев и на документалния филм „От тази страна на екрана“ (2009),разказващ увлекателно историята на „Ленфилм“.

В игралното кино заложи на екранизациите, но и трите му опита не бяха сред най – успешните и адмирираните.

Независимо от това запомнихме „Шинел“( 1959) с прецизно пресъздадената петербургска атмосфера и с великолепната игра на Ролан Биков като Акакий Акакиевич Башмачкин, „Тримата шишковци“( 1966) по Юрий Олеша ни допадна с фееричния си приключенски дух, умело режисираните масовки и прецизно поднесените сатирични зарисовки, докато „Играчът на рулетка“ (1972) ни впечатли с умението да се пресъздаде хазартната среда  - по Достоевски  - в Рулетенбург и с прекрасната изява на Николай Бурляев като Алексей Иванович.

Неудовлетворението си като кинорежисьор компенсира с книгите си Диалози в антракта“ (1975) и „Съдба и професия“ (1984) …

Баталов си остана непредсказуем като гражданин и общественик.Той държи кариерата си най-вече на народната любов, но и на репутацията си на честен и неподкупен човек.

Смята Сталин за „бандит и убиец“, тъй като при управлението му са репресирани негови близки роднини, не става член на КПСС, считаща я за „сборище на злодеи и убийци“, не подкрепя съветската инвазия в Чехословакия на 21 август 1968 г., отказва да играе Ленин с мотива, че не си прилича с него и не чете прочутите мемоари на Брежнев „Малката земя“.

А аз си спомням как в петък, по програма „Время“ през 1981 г. народният артист на СССР Вячеслав Тихонов , поел щафетата от него, все пак ни запозна с легендарните спомени на генералния секретар на ЦК на КПСС…

Разбира се, Баталов нямаше да бъде Баталов, ако не бе подкрепил позицията на президента Путин по отношение на Украйна и Крим от 11 март 2014 г.

В интервю за „Вечерна Москва“ от 18 март 2014 г. той с умиление и възторг заявява : “Това е много нужно късче от родната земя, драгоценно нужно!И да благодарим на човека, комуто сме задължени за това – той е абсолютно добър!“

След увреждане на десния крак вследствие падане през януари 2017 г. Алексей Баталов е хоспитализиран в московска болница и умира в 6 часа сутринта на 15 юни 2017 г. на 89 години.

Остава неповторимото му творческо дело, ролите му на големия и малкия екран, книгите, постановките в радиото и киното, спомена за един достойно изживян живот на рицар и аристократ на духа, на изключителен творец, какъвто вече и в Русия много трудно ще се появи.

Поклон пред паметта му!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОРТРЕТ

    Чомски - най-важният интелектуалец на съвремието

    Той е неуморим. И неумолим в критиката си към несправедливостите на съвремието ни. Ноам Чомски, геният на лингвистиката, просветителят с леви възгледи, един от най-непримиримите критици на САЩ и капитализма, навърши 90.

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Семейството трябва да е най-безопасното място на света, свободно от тревоги.“

Брад Пит, американски актьор, роден на 18 декември преди 55 години

Анкета

Ще купите ли книга за Коледа?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Съдбата на писателя като ребус

За новия роман на Матей Вишниек.

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.