segabg.com

Кейт Бланшет, носителка на две награди „Оскар“ и несъмнено една от най-талантливите актриси на нашето време, има в биографията си около 60 роли. „Манифесто“ с един замах добавя към портфолиото й още цели... 13: във филма на Джулиан Розенелд тя изиграва коренно различни по възраст, пол, занятие и външен вид персонажи – клошар, работник в инсинератор, хореограф, тв говорителка, южняшка домакиня. Във всеки един е неузнаваема. Струва си да се види дори само заради възхитата от гъвкавостта на актьорските й преобразявания.

И горе-долу само за това, ако не сте фенове на модърн арта, дадаистите и Казимир Малевич. Защото в „Манифест“ извън изпълнението на Кейт няма нищо кинематографично. Розефелд не е режисьор, а германски визуален артист и творбата му дебютира като изложба на мултиекранно пространство през 2015 г. По-късно създателят й решава да го обогати с думите на важни личности от историята на XX век (Карл Маркс, Тристан Цара, Ивон Рейнър, Казимир Малевич, Ларс фон Триер) и да го опакова под формата на филм, за да го представи на фестивала за независимо кино в САЩ „Сънданс“ през 2017-а. „Филмът“ е заснет за 12 дни в Берлин с помощта на оператора Кристоф Краус. Но не всеки амбалаж е шедьовър и не всеки опаковчик е Кристо.

„Манифест“ несъмнено провокира размисъл и понякога дори забавлява, тъй като Бланшет предлага 13-те извънредно сериозни, понякога дори гневни или революционни текста в напълно откачена среда и контекст. Актьорската й изобретателност държи „инсталацията“ на Розефелд над водата.

Има един театрален мит за Сара Бернар, чиито превъплъщения били толкова емоционални и завладяващи, че когато взела да чете откъси от телефонния указател, публиката в залата се разхлипала от вълнение. От подобна класа е и Бланшет.  

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 191 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.