МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

В памет на актьора Лесли Грантъм

Английският актьор Лесли Грантъм почина на 71 години – нашите медии съобщиха за това с няколко реда в телеграфен стил.

А за Лесли трябва да се разкаже по-подробно. Той го заслужава.

За ролята на Джон от сериала на БНТ „Английският съсед” ни го посочи друг английски актьор, свързан с България – Бен Крос. Бен е известна звезда – играл във филм, награден с „Оскар” (”Огнените колесници”), участва в големи холивудски продукции като „Стар трек” и други. Иначе ни е „английски съсед” – през повечето време живее в София и обича страната ни. Бе харесал сценария и се бе съгласил да изиграе главната роля. Даже два пъти се бе съгласил, в две поредни години, когато сериалът а-ха да тръгне и го спираха… Третият път, когато продукцията най-после бе пусната в производство, Бен Крос вече бе зает, но ни препоръча няколко английски актьора, от които режисьорът Дочо Боджаков по снимки си избра Лесли Грантъм.

Лесли е популярно лице на Острова от телевизионни сериали – участвал е в няколко. Научихме и за необикновената му съдба. Като млад бил войник в Германия и там, с друг войник, нападнали и убили шофьор на такси. Бил осъден и лежал повече от десет години в английски затвор. В затвора взел да се занимава с театър – имали самодейна трупа. Театралната ръководителка, някаква известна актриса, забелязала таланта му и го насърчила. След като си излежал присъдата, учил театър и започнал да играе по сцените с разни трупи, докато стигнал и до екрана.

Пратихме му сценария, той го прочете и се съгласи да участва в сериала. Съгласи се и на хонорара, който бе доста по-нисък от това, което взима в английски продукции.

За България Лесли не знаеше нищо. Когато се видяхме на кафе в хотел „Радисън” на сутринта след пристигането му, той изглеждаше много объркан. Чудеше се къде е попаднал? Каква ли авантюра му предстои в тази балканска страна? С какви хора ще работи? За българско кино не бе и чувал, сигурно се чудеше: абе, тия тук имат ли кинокамери? А режисьори? А актьори?

Личеше му, че е напрегнат и нащрек – дали не е попаднал на грешно място?

След ден-два снимки Лесли се отпусна. Видя, че се работи много професионално. От българските актьори бе изненадан: всички са страхотни! Ами да, как да не са страхотни! За участие във филма Дочо бе избрал Татяна Лолова и Биляна Петринска, Кръстьо Лафазанов, Валентин Танев, Ники Урумов, Краси Доков, Румен Угрински, Ирен Кривошиева, Тео Елмазов (сигурно пропускам още някои) – все звезди. Лесли веднага схвана с какви професионалисти работи. А от Таня Лолова бе възхитен – каква голяма актриса!

Неговият агент бе предвидил в договора му клауза, според която Лесли имаше право на лична каравана – там да се преоблича и да си почива. За българските актьори няма каравана, разбира се, поради липса на пари – преобличат се не в каравана, а зад паравана. И имат осигурена сянка за почивка – ама под дърветата.

Като истински джентълмен Лесли предложи на Таня Лолова:

– Госпожо, вие сте много по-голяма актриса от мен! Заповядайте в караваната, аз трябва да съм навън!

По време на снимките се шегувахме с Лесли, че България толкова ще му хареса и в края на снимките с хонорара ще вземе да си купи една къща и да ни стане „английски съсед”. Пък ще му намерим и някоя българска мома…

– Аз съм вече на 64 – отвръщаше Лесли. – Вече нямам нужда от къщи, а само от една стая! И то по-малка, че леглото да е по-близо до банята. Нощем за мъже на моята възраст не жената, а банята трябва да е на една ръка разстояние.

В почивните дни го водиха да види интересни места – Копривщица, Пловдив, Рилския манастир. Харесаха му българското вино, сиренето, селските домати… И хората, разбира се.

Беше изненадан от организацията, която режисьорът Дочо Боджаков бе създал по време на снимките – всеки си знаеше работата и нямаше никакво мотаене. Четирите серии бяха заснети за рекордно кратък срок… Според Лесли в Англия такова нещо ще се снима за двойно повече дни.

След завършването на снимките Лесли неочаквано ни довери:

– Знаете ли какво се случи – аз се влюбих!

Обектът на влюбването – приятна дама от снимачния екип. От своя страна и тя отвръщала на чувствата му.

Покрай сериала Лесли Грантъм бе срещнал любовта – цъфтеше и изглеждаше щастлив. Сподели и бъдещите си планове:

– Само на 64 години съм, почвам живота си отначало! Отивам до Лондон, развеждам се с жена си, връщам се и си купувам къща в България! Тук е толкова хубаво – природата, жените, виното! Освен къща, ще си купя и апартамент в София – някъде близо до летището, че като имам представления, да летя до Лондон и да се връщам…

Така България (и българската жена) направиха чудо и с Лесли – той наистина ни стана „английски съсед” .

Година по-късно бяхме с Татяна Лолова в Лондон – представихме филма в Българския културен център . Лесли също присъства на срещата и говори пред многобройната публика, претъпкала заличката. Най-вече млада публика, наши сънародници, които живеят и работят в Лондон, някои на високоплатени позиции в Ситито.

– Чудя ви се – каза им Лесли – какво правите в Лондон? В този скъп, пренаселен и изнервящ град! Идете си в София, живейте в България – там е истинският живот!

Чух ли добре? Кой говори тия неща – Лесли или Джон, неговият персонаж от сериала?

Или между двамата – герой и актьор, вече разлика нямаше… Стана като написаното в „Съседа” – направихме от англичанина истински българин!

Светла ти памет, съседе!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 156 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).