На днешния ден изключително много пасва скечът на „Монти Пайтън” от 1974 г. за футболен мач между Германия и Гърция, припомня washingtonpost.com. Клипчето на комиците е изключително актуално 41 години по-късно и показва разминаването на идеите на двете световни философски „люлки”.

Отборите на двете държави са представяни от най-добрите им мислители, като сред германците блести и тогавашната звезда Франц Бекенбаур. Останалите са: Лайбниц, Кант, Хегел, Шопенхауер, Шелинг, Ясперс, Шлегел, Витгенщайн, Ницше и Хайдегер. От гръцка страна играят: Платон, Епиктет, Аристотел, Софокъл, Емпедокъл, Плотин, Епикур, Хераклит, Демокрит, Сократ и Архимед.

През по-голямата част от мача двата отбора единствено мислят и говорят, а на тъча загрява Карл Маркс. Въпреки липсата на игра Ницше получава картон. В последните минути Архимед извиква „Еврика!”, повежда топката към германската врата, подава на Сократ, който след няколко паса отново държи топката и вкарва гол с глава на Лайбниц. Хегел, Кант и Маркс дълго спорят със съдията Конфуций. Кант и Хегел обясняват, че от философска гледна точка гол няма, а Маркс крещи, че е аут. Гърците грабват купата и ликуват.

"МОНТИ ПАЙТЪН" е комедийна група, съставена от британците Греъм Чапман, Джон Клийз, Ерик Айдъл, Тери Джоунс, Майкъл Палин и американеца Тери Гилиъм, създатели и звезди от Летящия цирк на „Монти Пайтън“. „Летящият цирк“ е телевизионен сериал от 45 епизода, чието излъчване започва по BBC на 5 октомври 1969 г. и трае четири сезона (до 1974 г.). Свободно структуриран като вариете със скечове и анимационни интермедии (на Тери Гилиъм), “циркът” се прославя с абсурдния си хумор, политическата си некоректност и неочакваните си идеи. Благодарение на него „пайтъните“ се сдобиват с култов статус в съвременната култура. По-късно с тяхно участие и по тяхна идея се правят четири пълнометражни филма, многобройни живи представления на сцена, безброй аудио записи, няколко компютърни игри и книги.

Вижте видеото тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всички наркотици са загуба на време. Те разрушават паметта, самоуважението, всичко, което е свързано със самолюбието...“

Кърт Кобейн, американски музикант и поет, роден на 20 февруари преди 53 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.