"СЕГА"

"Формата на водата" бе показан у нас като извънредна прожекция на "Киномания" през декември. Така най-запалените шепа киномани в София успяха да го видят едновременно със зрителите в САЩ и членовете на Академията. Разпространението му по кината обаче се забави с близо четири месеца, през което време той събра десетки награди. Това е причината огромна част от публиката да се срещне с пиратските му копия в домашна обстановка. Сега "Александра филмс" все пак го пускат на кино, та който не го е видял или го е видял и харесал, може най-сетне да му се наслади на голям екран. Каквото и да си говорим, Гийермо дел Торо е майстор на формата и във визуално отношение филмът му е без грешка. По другите линии - недотам. Но да не повтарям рецензията, която излезе в "Сега" още в началото на януари. Факт е, че на тазгодишните 90-и награди "Оскар" имаше по-достойни за златните статуетки за най-добър филм и режисура. Но това не е прецедент. Да си припомним някои от останалите:

2017 г.

Връщайки часовника назад, натъкваме се на сходна ситуация още миналата година: "Ла ла ленд" (с рекордни 14 номинации) бе ударен в земята от слабия и рецептурен "Лунна светлина". 

2014 г. 

"12 години в робство" - по-добре от "Лунна светлина", но все още конюнктурно донемайкъде - печели в конкуренцията на "Гравитация", "Вълкът от Уолстрийт", "Клубът на купувачите от Далас", "Американска схема" и "Тя". Трудно е да се каже кой е най-добър, толкова са различни. Общото? Всички са по-добри от победителя. 

2013 г.

Победа за "Арго" на Бен Афлек - приличен филм, който не блести с нищо в конкуренцията на внушителните "Животът на Пи" (реж. Анг Лий) и "Джанго без окови" (реж. Куентин Тарантино). 

2010 г.

Навръх 8 март за пръв път с най-престижния "Оскар" бе призирана жена - Катрин Бигълоу, за "Войната е опиат" (The Hurt Locker). А трябваше да е революционният "Аватар" на нейния бивш съпруг Джеймс Камерън. 

2008 г.

Тук има субективни разминавания - братя Коен са велики режисьори. Но победителят "Няма място за старите кучета" не може да стъпи на малкото пръстче на "Ще се лее кръв" (реж. П. Т. Андерсън). 

2006 г.

Не всички филми за чернокожи и гейове са политическо изявление и не заслужават "Оскари". През тази година имаше прекрасна драма за хомосексуална любов - "Планината Броукбек" на Анг Лий. Спечели по-невзрачният "Сблъсъци" на Пол Хагис.

1999 г.

Сега вече знаем, че навярно сексуалното чудовище Уайнстийн е бутнало рушвет на Академията. "Влюбеният Шекспир" обира "Оскарите" за сметка на "Спасяването на редник Райън" на Спилбърг, бледата и с нищо незабележима Гуинет Полтроу печели за ролята си в него вместо титаничната Кейт Бланшет в "Елизабет". 

1995 г.

Не че "Форест Гъмп" е слаб филм, нищо подобно. Но с него се състезават "Криминале" на Тарантино и "Изкуплението Шоушенк" на Франк Дарабонт. Преценете сами. Впрочем "Шоушенк" оглавява зрителската класация на IMDb за най-обичан филм на всички времена вече две десетилетия.

Подобна е ситуацията и през

1977 г.

Добродушният и народен "Роки" на Силвестър Сталоун печели срещу "Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе, "Телевизионна мрежа" на Сидни Лъмет и "Цялото президентско войнство" на Алън Пакула. Скорсезе трябваше да чака още 31 години, за да получи "Оскар" за най-добър филм и режисура.

Това съвсем не са единствените класически филми, останали без "Оскар". Такива са и "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс - загубил през 1942 г. срещу напълно забравения "Колко зелена е моята долина"; It's a Wonderful Life на Франк Капра, пренебрегнат през 1947 г.; "Магьосникът от Оз" от 1939 г., който влезе в класиката рамо до рамо със своя спечелил съперник "Отнесени от вихъра"; "Трамвай "Желание" (1951 г.), в който случай Тенеси Уилямс изостана зад танцовите стъпки на Джийн Кели в "Един американец в Париж"; "Да убиеш присмехулник" по шедьовъра на Харпър Лий, "паднал" от зрелищния "Лорънс Арабски" през 1963-та.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Мъжът трябва да понася всичко, което му предлага животът – с храбро сърце и шеги на уста, иначе не е мъж.“

Селма Лагерльоф, шведска писателка, родена на 20 ноември преди 161 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Красотата е в окото на гледащия

"Илюстрациите на Любен Зидаров станаха повод да видим отблизо най-противното, най-мъгълското лице на местното разбиране за демокрация – зле употребената свобода да изразиш личното си, често некомпетентно мнение", казва художникът Дамян Дамянов.

След поредното „възкресение“

Ивайло Иванов заслужава тази книга и много би се гордял с нея. Надявам се да се търси и хареса от повече читатели, тъй като е майсторски написана.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.