"СЕГА"

"Формата на водата" бе показан у нас като извънредна прожекция на "Киномания" през декември. Така най-запалените шепа киномани в София успяха да го видят едновременно със зрителите в САЩ и членовете на Академията. Разпространението му по кината обаче се забави с близо четири месеца, през което време той събра десетки награди. Това е причината огромна част от публиката да се срещне с пиратските му копия в домашна обстановка. Сега "Александра филмс" все пак го пускат на кино, та който не го е видял или го е видял и харесал, може най-сетне да му се наслади на голям екран. Каквото и да си говорим, Гийермо дел Торо е майстор на формата и във визуално отношение филмът му е без грешка. По другите линии - недотам. Но да не повтарям рецензията, която излезе в "Сега" още в началото на януари. Факт е, че на тазгодишните 90-и награди "Оскар" имаше по-достойни за златните статуетки за най-добър филм и режисура. Но това не е прецедент. Да си припомним някои от останалите:

2017 г.

Връщайки часовника назад, натъкваме се на сходна ситуация още миналата година: "Ла ла ленд" (с рекордни 14 номинации) бе ударен в земята от слабия и рецептурен "Лунна светлина". 

2014 г. 

"12 години в робство" - по-добре от "Лунна светлина", но все още конюнктурно донемайкъде - печели в конкуренцията на "Гравитация", "Вълкът от Уолстрийт", "Клубът на купувачите от Далас", "Американска схема" и "Тя". Трудно е да се каже кой е най-добър, толкова са различни. Общото? Всички са по-добри от победителя. 

2013 г.

Победа за "Арго" на Бен Афлек - приличен филм, който не блести с нищо в конкуренцията на внушителните "Животът на Пи" (реж. Анг Лий) и "Джанго без окови" (реж. Куентин Тарантино). 

2010 г.

Навръх 8 март за пръв път с най-престижния "Оскар" бе призирана жена - Катрин Бигълоу, за "Войната е опиат" (The Hurt Locker). А трябваше да е революционният "Аватар" на нейния бивш съпруг Джеймс Камерън. 

2008 г.

Тук има субективни разминавания - братя Коен са велики режисьори. Но победителят "Няма място за старите кучета" не може да стъпи на малкото пръстче на "Ще се лее кръв" (реж. П. Т. Андерсън). 

2006 г.

Не всички филми за чернокожи и гейове са политическо изявление и не заслужават "Оскари". През тази година имаше прекрасна драма за хомосексуална любов - "Планината Броукбек" на Анг Лий. Спечели по-невзрачният "Сблъсъци" на Пол Хагис.

1999 г.

Сега вече знаем, че навярно сексуалното чудовище Уайнстийн е бутнало рушвет на Академията. "Влюбеният Шекспир" обира "Оскарите" за сметка на "Спасяването на редник Райън" на Спилбърг, бледата и с нищо незабележима Гуинет Полтроу печели за ролята си в него вместо титаничната Кейт Бланшет в "Елизабет". 

1995 г.

Не че "Форест Гъмп" е слаб филм, нищо подобно. Но с него се състезават "Криминале" на Тарантино и "Изкуплението Шоушенк" на Франк Дарабонт. Преценете сами. Впрочем "Шоушенк" оглавява зрителската класация на IMDb за най-обичан филм на всички времена вече две десетилетия.

Подобна е ситуацията и през

1977 г.

Добродушният и народен "Роки" на Силвестър Сталоун печели срещу "Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе, "Телевизионна мрежа" на Сидни Лъмет и "Цялото президентско войнство" на Алън Пакула. Скорсезе трябваше да чака още 31 години, за да получи "Оскар" за най-добър филм и режисура.

Това съвсем не са единствените класически филми, останали без "Оскар". Такива са и "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс - загубил през 1942 г. срещу напълно забравения "Колко зелена е моята долина"; It's a Wonderful Life на Франк Капра, пренебрегнат през 1947 г.; "Магьосникът от Оз" от 1939 г., който влезе в класиката рамо до рамо със своя спечелил съперник "Отнесени от вихъра"; "Трамвай "Желание" (1951 г.), в който случай Тенеси Уилямс изостана зад танцовите стъпки на Джийн Кели в "Един американец в Париж"; "Да убиеш присмехулник" по шедьовъра на Харпър Лий, "паднал" от зрелищния "Лорънс Арабски" през 1963-та.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

"Идеята ми за рай е място, където фолкът среща блуса."

Марк Нопфлър, британски китарист, вокалист, композитор, автор на текстове, продуцент, роден на 12 август преди 71 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.