"СЕГА"

"Формата на водата" бе показан у нас като извънредна прожекция на "Киномания" през декември. Така най-запалените шепа киномани в София успяха да го видят едновременно със зрителите в САЩ и членовете на Академията. Разпространението му по кината обаче се забави с близо четири месеца, през което време той събра десетки награди. Това е причината огромна част от публиката да се срещне с пиратските му копия в домашна обстановка. Сега "Александра филмс" все пак го пускат на кино, та който не го е видял или го е видял и харесал, може най-сетне да му се наслади на голям екран. Каквото и да си говорим, Гийермо дел Торо е майстор на формата и във визуално отношение филмът му е без грешка. По другите линии - недотам. Но да не повтарям рецензията, която излезе в "Сега" още в началото на януари. Факт е, че на тазгодишните 90-и награди "Оскар" имаше по-достойни за златните статуетки за най-добър филм и режисура. Но това не е прецедент. Да си припомним някои от останалите:

2017 г.

Връщайки часовника назад, натъкваме се на сходна ситуация още миналата година: "Ла ла ленд" (с рекордни 14 номинации) бе ударен в земята от слабия и рецептурен "Лунна светлина". 

2014 г. 

"12 години в робство" - по-добре от "Лунна светлина", но все още конюнктурно донемайкъде - печели в конкуренцията на "Гравитация", "Вълкът от Уолстрийт", "Клубът на купувачите от Далас", "Американска схема" и "Тя". Трудно е да се каже кой е най-добър, толкова са различни. Общото? Всички са по-добри от победителя. 

2013 г.

Победа за "Арго" на Бен Афлек - приличен филм, който не блести с нищо в конкуренцията на внушителните "Животът на Пи" (реж. Анг Лий) и "Джанго без окови" (реж. Куентин Тарантино). 

2010 г.

Навръх 8 март за пръв път с най-престижния "Оскар" бе призирана жена - Катрин Бигълоу, за "Войната е опиат" (The Hurt Locker). А трябваше да е революционният "Аватар" на нейния бивш съпруг Джеймс Камерън. 

2008 г.

Тук има субективни разминавания - братя Коен са велики режисьори. Но победителят "Няма място за старите кучета" не може да стъпи на малкото пръстче на "Ще се лее кръв" (реж. П. Т. Андерсън). 

2006 г.

Не всички филми за чернокожи и гейове са политическо изявление и не заслужават "Оскари". През тази година имаше прекрасна драма за хомосексуална любов - "Планината Броукбек" на Анг Лий. Спечели по-невзрачният "Сблъсъци" на Пол Хагис.

1999 г.

Сега вече знаем, че навярно сексуалното чудовище Уайнстийн е бутнало рушвет на Академията. "Влюбеният Шекспир" обира "Оскарите" за сметка на "Спасяването на редник Райън" на Спилбърг, бледата и с нищо незабележима Гуинет Полтроу печели за ролята си в него вместо титаничната Кейт Бланшет в "Елизабет". 

1995 г.

Не че "Форест Гъмп" е слаб филм, нищо подобно. Но с него се състезават "Криминале" на Тарантино и "Изкуплението Шоушенк" на Франк Дарабонт. Преценете сами. Впрочем "Шоушенк" оглавява зрителската класация на IMDb за най-обичан филм на всички времена вече две десетилетия.

Подобна е ситуацията и през

1977 г.

Добродушният и народен "Роки" на Силвестър Сталоун печели срещу "Шофьор на такси" на Мартин Скорсезе, "Телевизионна мрежа" на Сидни Лъмет и "Цялото президентско войнство" на Алън Пакула. Скорсезе трябваше да чака още 31 години, за да получи "Оскар" за най-добър филм и режисура.

Това съвсем не са единствените класически филми, останали без "Оскар". Такива са и "Гражданинът Кейн" на Орсън Уелс - загубил през 1942 г. срещу напълно забравения "Колко зелена е моята долина"; It's a Wonderful Life на Франк Капра, пренебрегнат през 1947 г.; "Магьосникът от Оз" от 1939 г., който влезе в класиката рамо до рамо със своя спечелил съперник "Отнесени от вихъра"; "Трамвай "Желание" (1951 г.), в който случай Тенеси Уилямс изостана зад танцовите стъпки на Джийн Кели в "Един американец в Париж"; "Да убиеш присмехулник" по шедьовъра на Харпър Лий, "паднал" от зрелищния "Лорънс Арабски" през 1963-та.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Мъжът трябва да обожава жените или да ги напуска. Нищо средно не съществува.“

Ерих Мария Ремарк, германски писател, роден на 22 юни преди 120 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.