БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Започвам с баналния факт, че Елдар Рязанов е най-популярният руски режисьор. Неговите филми се гледат с любов и носталгия повече от 60 години. Достатъчно е да споменем , че всяка нова година в Русия се посреща с безсмъртната му трагикомедия „Ирония на съдбата“ (1975)

С такава чест по света е удостоен само великият му колега Франк Капра в САЩ, където „Този прекрасен живот “(1946) се излъчва неизменно всяка Коледа и с него американците по традиция посрещат най-светлия християнски празник. 

У нас творбите на Рязанов също са много известни. Дори в мрачните и безнадеждни времена на застоя, когато доби популярност прословутия въпрос – „Филмът хубав ли е или съветски?“, подобна санкция изобщо не се отнасяше за неговите комедии. Те винаги  пълнеха залите и на тях зрителите се смееха и плачеха от сърце, откривайки в сюжетите и героите ми близки души, сродни казуси, утеха, надежда, смях, доброта и надежда.

Рязанов снимаше преимуществено елегични комедии, но му се отдаваха и музикалните ревюта, с такова започва кариерата си през 1955 г., съвместно със Сергей Гуров -  „Щастлива младост“ (1955), а  ако пожелаеше,  навлизаше в света на сатирата, където неизменно се сблъскваше  с органите  на съветската цензура – „Човек отникъде“ (1961).

Елдар Александрович се ражда в Самара на 18 ноември 1927 г. Завършва с отличие ВГИК през 1950 г. и пет години чинно снима документални филми – „Остров Сахалин“ (1954). През 1955 г. е привлечен на работа в „Мосфильм“ от неговия шеф Иван Пирьов – един от първомайсторите на съветската комедия.

Случайно ли дебютира  самостоятелно през 1956 г. именно с цветната музикална комедия „Карнавална нощ“ с Игор Илински и Людмила Гурченко, превърнала се мигновено в бокс офис сензация и в една от любимите кинокомедии на поколения руски зрители?

Именно с нейното продължение, излязло на екран на 2 януари 2007 г. Рязанов затваря пълен цикъл на ползотворна и ценена от публиката и специалистите работа.

Резонно е да изясним причините за популярността на неговите филми.

На първо място те не са конюнктурни  и идеологически обременени, нито пък са тенденциозни или обслужващи официална политическа линия. Елдар Рязанов създава впечатление от екранните си изяви („Старите кранти“)  на мек, душевно щедър и благороден човек, но в действителност бе непримирим противник на системата, когато съумяваше меко и деликатно или напротив – директно и остро – критикуваше нейните недъзи.

Той е готов да смени и жанровия спектър и да се насочи към драмата – „Скъпа Елена Сергеевна“ (1988) с Марина Нейолова,  осъзнавайки, че комедията ограничава креативния  му полет.

В ново време, след демократичните промени в Русия, той си остана все така критично настроен към течащите в родината му процеси, смяташе за най-голямата грешка на Елцин предаването на властта в ръцете на Путин. А той вярваше  на Елцин , след като  през 1993 г. засне  „Ден в семейството на президента“.

Елдар Рязанов не влезе в партията на властта „Единная Россия“, а през 2010 г. дори напусна Съюза на руските кинематографисти, заради председателя му Никита Михалков. Но не отказва да получи на 3 юли 2008 г. ордена за заслуги към отечеството, даден му за изключителния му принос за развитието на националното киноизкуство и за многогодишна творческа дейност.

В Русия, както и в САЩ, и в другите развити страни, ценят големите  таланти и винаги ги награждават по заслуги, дори управляващите да не споделят техните възгледи и убеждения,  насочени  например срещу „военната интервенция в Украйна“, каквото открито писмо на 13 март 2014 г. подписа и Рязанов.

Филмите на Елдар  Рязанов са много добре драматургически конструирани.

Като правило в своите постановки Елдар винаги има своя камеоизява , подобно на Хичкок,и неизменно участва в написването на сценария.

Рязанов има издадени книги, основани на прочути сценарии по негови филми, които имат структурата на пиеси и киноромани  - „Служебен роман“( 2007), „Старци – разбойници“(2008), като освен мемоари , най-известният от които е „Тъжното лице на комедията“, издаден през 1977 и 2010 г., той е обичан и като много добър поет с такива важни  стихосбирки като „Вътрешен монолог“ (1988) и „В природата няма лоши сезони“ (2011).

От 60-те години на миналия век изгражда знаменития си екип от съмишленици – сценаристът Емил Брагински, композиторът Андрей Петров и операторът Владимир Нахабцев. Успоредно с натрупания опит и професионализъм, с всяка нова своя  изява демонстрира уверен професионализъм, вкус към природата на смеха, която при него варира между меката сатира, трагикомедията и музикалното шоу и усет за работа с най – големите руски актьори.

Не би трябвало да игнорирам  неговите пристрастия, затова ще отбележа, че той е сред малкото постановчици, познаващи в дълбочина  руската женска душа, което неизменно демонстрира в такива популярни хитове като „Служебен роман“ (1977), „Гара за двама“(1982), „Жесток романс“ (1984) и „Старите кранти“ (2000), благодарение най-вече на изключителните превъплъщения на  Алиса Фрейндлих , Людмила Гурченко и Лия Ахеджакова.

Рязанов има щастието да режисира двукратно Игор Илински в „Карнавална нощ“ (1956)  и „Хусарска балада“(1962) и да работи плодотворно с Людмила Гурченко в най – знаковите й филми – „Карнавална нощ“ (1956), „Гара за двама“ (1982), „Старите кранти“ (2000) и „Карнавална нощ 2“ (2007).

Той експонира Отечествената война от 1812 г. като празнично героико- приключенско зрелище, в което блестят Юрий Яковлев и Лариса Голубкина, влиза в челен сблъсък с цензурата в „Човек отникъде“( 1961) със Сергей Юрски и Анатолий Папанов, превръща Инокентий Смоктуновски като Деточкин в легендарен крадец на автомобили и съвременен Робин Худ в незабравимата сага „Пази се от автомобил“ (1966), кара ни да се смеем до сълзи на приключенията на „Старци – разбойници“ (1971) с Евгений Евстигнеев, Юрий Никулин, Андрей Миронов и Георгий Бурков, на италианците в Русия, (1973), с продуцент Дино де Лаурентис и с участието на Андрей Миронов и Нинетто Даволи, съумява да се пласира и в телевизията с много успешните и обичани „Ирония на съдбата или Честита баня“ (1975) с Андрей Мяхков, Барбара Брилска и  Юрий Яковлев и „За бедния хусар добра дума кажете“ (1980) с Евгений Леонов и Олег Басилашвили.

Принципът на комедийния кинороман защитава успешно в „Служебен роман“ (1977) с Андрей Мяхков, Олег Басилашвили и Алиса Фрейндлих.

През 1982 г. Рязанов постига феноменален успех с комичната двусерийна мелодрама „Гара за двама“ с Олег Басилашвили, Никита Михалков и Людмила Гурченко.

Легендата мълви, че болният Андропов гледа филма в Кремъл и потресен от играта на Гурченко съдейства веднага тя да получи званието „народен артист на СССР“.

Докато съществува Съюзът Рязанов заснема още четири знаменити спектакъла – екранизацията по Островски – „Жесток романс“(1984), който предизвиква горещи полемики, заради начина, по който е интерпретирана класиката на екрана, но и възторга на публиката от феноменалните изяви на Алиса Фрейндлих, Никита Михалков, Алексей Петренко, Андрей Мяхков и Лариса Гузеева, сатирата срещу бюрокрацията, тормозеща художествената самодейност, вариант на „Карнавална нощ“ – „Забравена мелодия за флейта“ (1987) с Ирина Купченко, Татяна Догилева, Леонид Филатов и Всеволод Санаев, драмата „Скъпъ Елена Андреевна“ (1988) с Марина Нейолова, както и мрачната  сатирична трагикомедия „Небеса обетовани“ (1991) с Лия Ахеджакова, Леонид Броневой, Валентин Гафт и Олег Басилашвили.

Рязанов продължава да работи активно и в променените условия  на Елцинова Русия, както и в първото десетилетие на „нормализацията“ при Путин – Медведев.

Не изневерява на стила си – „Ключ от спалнята“(2003) със Сергей Маковецки, Евгения Крюкова и Сергей Безруков, но постига творческа пълнота и очакваните от предните десетилетия форма и самочувствие със „Старите кранти“(2000) с Лия Ахеджакова, Людмила Гурченко, Ирина Купченко, Светлана Крючкова и Валентин Гафт и с доста натруфеното и пищно новогодишно шоу „Карнавална нощ 2“ (2007), в което заедно с легендите Ина Чурикова, Людмила Гурченко и Алексей Баталов, се утвърждават и техните приемници, водени от Сергей Безруков.

Творческият път на Елдар Александрович приключва през 2009 с телевизионния филм „Музика на живота“, в който участва като изпълнител на своите стихове.

Работил е 59 години и е реализирал 39 филма.

Наистина завидна творческа продуктивност, всенародна популярност, несекваща слава, удивителен професионализъм, свежа креативност до сетния  дъх.

Професор Елдар Рязанов умира  от сърдечна недостатъчност на 30 ноември 2015 г.

Погребан е в Новодевичето гробище в Москва.

На 18 ноември щеше да навърши 90 години…

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • 10 НОЕМВРИ

    Живков насърчаваше и глупостта, и мързела

    Днес е 10 ноември - денят, който свързваме с началото на т.нар. преход. И с края на Живков. Но 28 години по-късно България все още е белязана от манталитета и съмнителните ценности на този човек, пише Александър Андреев.

  • ОТКЪС

    Едуардо Хауреги - „Разговори с моята котка“

    "Любовта е най-важна. Не говоря за романтичната любов, а за изкуството да обичаме. Да даваме на света това, което носим в себе си, творческия си потенциал, живия си дух", казва авторът на книгата.

„Когато красива жена се появи на вратата, здравият разум излиза през прозореца.“

Маргарет Атууд, канадска писателка, родена на 18 ноември преди 78 години

Анкета

Харесвате ли книгите на Дан Браун и филмите по тях?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Смъртта е само друга реалност - Рената Литвинова на 50

В своята кариера Рената Литвинова се е снимала в 34 филма, режисирала е игрални и музикални продукции (за певицата Земфира),  има 14 киносценария, озвучавала е роли, била е също и продуцент. 

„Възвишение“ на Виктор Божинов

Филмът му ще постигне завиден успех, ще вкара обратно в салоните българската публика.

"Възвишение" е добър филм

Екранизацията запазва духа на романа на Милен Русков.