БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Безспорно той е най-голямото киновеличие на  поколението, родено през 60-те години на миналия век. Олицетворение на екранния герой, наследникът на Харълд Лойд, Кларк Гейбъл и Гари Купър.

Суперзвездата.

Днес едва ли някой предполага, че в живота на Том Круз (роден на  3 юли 1962, Сиракуза, Ню Йорк) е имало и трудни мигове, а и отчаяние.

Че е трябвало да преодолява сериозни говорни дефекти, да се доказва в спорта – повтаря го едно към едно на екрана във „Всички верни ходове”(1983) на Майкъл Чапмън, да преживее развода на родителите си и на 11 години, да поеме отговорността като глава на четиричленна фамилия, да превъзмогне болката от развода с Мими Роджърс и Никол Кидмън и от раздялата с Пенелопe Крус,  докато намери щастието с Кейти Холмс.

До неотдавна – 20 август 2012 година…

Необходима  е финансова обезпеченост, каквато в началото на кариерата му може да предложи само спортът.

Счупването на крак го изважда от състезанията, но го изпраща на училищната театрална сцена в Глен Ридж, Ню Джърси. На нея Круз разбира, че на новото поприще може да се осъществи успешно, особено след овациите, съпътствали представленията на „Момчета и кукли”. Заминава за Ню Йорк, явява се на всевъзможни кастинги, захваща се с всяка попаднала му работа. Само след броени месеци късметът му се усмихва, за да не го изостави и досега.

На 19 години дебютира като Били в мелодрамата на Франко Дзефирели „Безкрайна любов”. На екрана е чаровно – неуверен, но жадно поглъща от опита на колегите си в очакване на звездния миг.

Той настъпва с поканата първо на Харолд Бейкър за ролята на упорития капитан Дейвид Суон  от драмата „Кадети“ (1981) и след това  на Франсис Копола да се включи като Стив Рендъл в груповия младежки портрет на 80-те години на миналия век -„Аутсайдерите”(1983).

От незначителната изява на мръсния побойник с оредели зъби Круз разбира, че има дарба да разсмива публиката.

Идва ред на главната роля – на Джоел Гудсен в „Рискован бизнес”(1984) на Пол Брикман. В тази комедия, гледаща се и досега с интерес, играе стеснителен и леко смахнат юноша от състоятелно и властно семейство, решил да се раздели с девствеността си с помощта на чаровна проститутка (Ребека де Морни), оказала се алчна и покварена жена, заради която младокът се впуска в опасно бизнесначинание.

Пътят към славата минава през приказката на Джим Хенсън и Ридли Скот „Легенда”(1985), уестърна „Млади стрелци”(1988) на Кристофър Кейн,  суперекшъна „Топ гън”(1986) на Тони Скот, в който е пилотният ас Маверик, справил се с опасен съветски изтребител и спечелил сърцето на инструкторката си (Кели Макгилс), спортната драма „Цветът на парите”(1986) на Мартин Скорсезе, където като Винсънт Лаурия се бори с наставника си Еди Фелсън – Пол Нюмън на билярдните маси из цяла Америка, романтичната комедия „Коктейл”(1987) на Роджър Доналдсън, в която е майсторът на коктейлите Брайън Фланегън, а на финала и собственик на бар, за да дойдат парите, славата , очертаният и неизменно защитаван екранен имидж на амбициозен победител, стремящ се към славата и себеутвърждаването си на всяка цена, включително и с риск за своя живот. Такъв е маниакалният автомобилен състезател Коли Трайкъл, държащ да е първенец във всичко („Гръмотевични дни”, 1990, Тони Скот, по негов собствен сценарий), както и преливащият от оптимизъм и героични подвизи ирландски емигрант Джоузеф Донъли в „Далече, далече”(1992) на Рон Хауард.

В тази поредица добавяме спортния мениджър Джери Магуайър от едноименния хит на Камерън Кроу от 1996 г., тайният агент Итън Хънт в най-големия му касов успех – приключенската екшън – сага „Мисията невъзможна”(1996, 2000, 2006, 2011, 2015, 2018), дело на Брайън де Палма, Джон Ву, Дж.Дж.Ейбръмс , Брад Бърд и Кристофър Маккуори, в която той с еднаква лекота прониква в централата на ЦРУ, Ватикана и Кремъл, обремененото от интимните си проблеми юпи Дейвид Аамес във „Ванила скай”(2001) на Камерън Кроу, борецът за справедливост Джон Андертън, възстанал срещу системата за контрол в „Специален доклад” (2002) на Спилбърг и агентът  Рой Милър в  „Истинска измама” (2010) на Джеймс Манголд.

Другото си лице – на клоун и любител на смешните истории -  Круз лансира с охота в комедиите „Остин Пауърс в златния член”(2002) на Джей Роуч и  „Тропическа бура”(2008) на Бен Стилър.

Том Круз  демонстрира завидна класа в най-съкровените си и с вещина осъществени проекти, в които убедително доказва, че е голям актьор с незаменимо водещо място в съвременното американско кино.

Важната стъпка е направена уверено и много сполучливо с образа на бизнесмена Чарли Бабит в „Рейнман”(1988) на Бари Левинсън, където е нахаканият прагматик, отвлякъл брат си – Дъстин Хофман от лудницата, за да получи бащиното наследство, а впоследствие оказал се способен на грижи и обич към него.

Следва ролята на ветерана – инвалид Рон Ковик в „Роден на 4 юли”(1989) на Оливър Стоун, достойна за „Оскар”, отговорна и много изтощителна емоционално, в която разкрива непосредствено и страстно както вътрешната драма на своя герой, така и излизането му от неговото безцелно алкохолизирано живуркане, възраждането и превръщането му в осъзнат активист на пацифисткото движение и емблема на американските демократи.

С тази интерпретация Том Круз се утвърждава като най-талантливия от своето поколение актьори (след него идват Брад Пит, Бен Афлек, Мат Деймън, Райън Гослинг), „олицетворяващо новия мит на американското кино – жизненият, здравомислещ оптимист, който знае не само как се побеждава, но и  не се поколебава да плати цената на успеха.”(Мира Няголова).

Вариации на тази своя водеща тема Круз поднася и в следващите си най-представителни изяви – лейтенант  Даниел Кафи ( „Достойни мъже”, 1992, Роб Райнър), адвокатът Мичъл Макдиър ( „Фирмата”, 1993, Сидни Полак), прелъстителният дявол Лестат, надарен с изкусителен сексапил („Интервю с вампир”, 1994, Нийл Джордан), водещият на психошоуто „Прелъсти и унищожи” Франк Т.Дж.Маки („Магнолия”, 1999, Пол Томас Андерсън), за чиято изява заслужено печели „Златен глобус`99”, комплексираният психически и сексуално д – р Уйлям Харфорд (”Широко затворени очи”, 1999, Станли Кубрик), мисионерът Натан Олгрън („Последният самурай”, 2003, Едуард Зуик), хладнокръвният убиец Винсънт ( „Съучастникът”, 2004, Майкъл Ман), находчивият и смел Рей Фериър („Война на световете”, 2005, Стивън Спилбърг),  сенаторът Джаспър Ървинг ( „Офицери и пешки”, 2007, Робърт Редфорд),  полковник Клаус фон Щауфенберг, ръководителят на атентата срещу Хитлер („Валкирия”, 2008, Брайън Сингър) , звездата Стейси Джакс („Рок завинаги”, 2012, Адам Шанкман) , Джак Ричър от едноименната драма на Кристофър Маккуори (2012) и Едуард Зуик (2016), непоколебимият Кейдж от „На ръба на утрешния ден“(2014) на Дъг Лаймън,  с когото засне и „Бари Сийл : наркотрафикантът“(2017),авантюристът Ник Мортън от „Мумията“ (2017) на Алекс Курцман…

Том Круз постига забележителни резултати не само като водеща звезда и продуцент („Мисията невъзможна”I –VI, „Ванила скай”, „Последният самурай”, „Джак Ричър“).

В далечната 1993 г. дебютира успешно и като режисьор в новелистичния сериал „Паднали ангели” , епизодът „Плашещи рамки” с Бил Ъруин, Питър Галахар и Изабела Роселини, направил по време на излъчването си по БНТ силно впечатление с изящната си визия, свежите актьорски превъплъщения, неконвенционалния сюжет и антиконформисткия си патос.

Днес Том Круз е в групата на звездите от „А” отбора на Холивуд. Всеки негов филм пълни касите, той получава тлъсти хонорари, а за сърдечните му увлечения по Никол Кидман, Пенелопе Крус и Кейти Холмс жълтата преса публикува томове клюки и измислици. Статусът си обаче Круз е завоювал с много труд, упоритост и отговорност към професията.

Затова с пълно право може да заяви, че заработва честно всеки плащан за него долар и че ще остане актуална знаменитост и в обозримото бъдеще, тъй като победителите като него определят правилата на шоу бизнеса и остават в него дотогава, докато сами пожелаят.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?