Филмът на режисьора Максим Генчев „Дякон Левски“ разбуни духовете, коментира „Дарик радио” след премиерата на дългия 3 часа и 10 минути филм.

След като „Фейсбук” преля от негативни оценки и обидни квалификации за епичната лента и дори се обозначи праправнучка на самия Васил Левски (по-точно на сестра му), самият режисьор Генчев даде интервюта в медиите, в които нападна с квалификации критиците си.

Добрата новина е, че не риалити, а художествен филм предизвика тези масови и силно полярни дебати. А вече мислехме, че няма събитие от сферата на културата, което да събуди заспалите пред телевизорите ни сънародници.

Лошата е, че към филма беше подходено от една примитивна патриотична гледна точка и от авторите, и от част от публиката. Историческата достоверност и психологическата близост до образа, по обща преценка, не са постигнати, а най-вероятно не са и търсени. Левски отново е изобразен като самотен мохикан, изпаднал от нищото – идея няма дори за историческата му съдба на агент на Тайния български централен революционен комитет, базиран в Румъния, за обучението и подготовката, които получава.

Митът за иконата обаче се поддържа и публиката ще хареса това. Така, както се радва на убити заптиета и на звучната псувня на героя спрямо един от тях. Плъзгането по повърхността на патриотарството никога не е донесло успех в изкуството. Въпреки това лентата сигурно ще стане най-гледаната за години напред, тъй като общини и паланки се заеха да я излъчват на зажаднялото за изкуство население. Нищо лошо – стига да не се използва отново за политически цели с оглед предстоящите местни избори и за евтина агитация срещу мюсюлманите.

От „Фейсбук”:

„Току-що се прибирам от премиерата на филма „Дякон Левски“. В изключително редки моменти от живота си нямам думи и този е един от тях. Искам да забравя този филм ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо! Въпреки че се съмнявам, че ще ми се получи… Дълбоко съм потресена от тази четиричасова подигравка с Левски, с историята, с българското. На няколко пъти очите ми се пълнеха със сълзи от обида и тъга. Много, много, много съм разочарована. Левски е толкова жив, интересен, вълнуващ образ. Тук беше една мижитурка. Исторически абсолютно недостоверно – поне що се отнася до неговата лична история. Оттам насетне – една мазня откъм исторически фигури, събития и т.н. Кинематографски – няма да коментирам, щото това не ми е работа, ама МНООООООООООООГО не ми хареса. Не знам! АБСУРДНО! Е, музиката беше хубава…“!“.
Христина Богданова, праправнучка на сестрата на Левски

„След 3 часа и 40 минути филм, от които един час поне е на бавен каданс, осанката ми е добила формата на стол от зала 1 на НДК! Все пак режисьорът сложи микрофони на сцената, помислих си да остана, за да чуя дали ще се извини, а той каза „от уважение към екипа, ще изчакаме да минат надписите, преди да говори, който и да било“! Усетих, че все още имам чувствителност в пръстите на краката и си тръгнах… Мил ЕКИП, извинете! ….. Не, не, не, не мога да заспя, тревожни мисли бушуват в главата ми!!! Вие нищо не знаете, бе, цялата зала пляскаше, като уби първия турчин!!!! Но най-трогващо беше, когато го водеха с една каруца към бесилото и едно заптие му каза, „ако не издържиш до там, дерета по пътя много“ и тогава дякон Игнатий му каза „Да ти …. майката“!!!!!!!!!!!!!!!!!!! ЗАЛАТА ИЗБУХНА в аплодисменти!!!!! Вярно, в 3 часа и 40 минути не намери място да каже „Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само себе си“!!!! Но „ДА ти …. майката“ от устата на Апостола…….. ей тая реплика отекна във вечността!!!! Представям си новите банкноти от 75 лева с лика на Апостола и под него „да ти …. майката – В. Левский“!!!! Настръхнах!!!!
Георги Иванов, сценарист

Екипът

„Каузата е да си припомним, че сме българи, да си припомним кой е Левски, защото забравихме да се гордеем.“
Веселин Плачков, изпълнител на главната роля

„Ние сме пред една голяма буря. С този филм искаме да обострим усещането на българина за тази невъзможност повече така да се живурка, време е да се живее. „Дякон Левски“ до месец ще удари по рейтинг най-добрия български филм досега „Мисия Лондон“. Аз не искам някой да ме хвали и да ми се радва, аз искам всеки българин да се сети за Левски.“
Максим Генчев, режисьор

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 168 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).