Покрай новините за телевизионните награди "Еми" на заден план остана фактът, че великолепната британска актриса Маги Смит взе приза за второстепенна роля за невероятното си изпълнение на графинята вдовица лейди Вайълет Грантъм в "Имението Даунтън". "Фейсбук" профилът на сериала помоли по този случай почитателите си да споделят любимите си фрази, които героинята на Маги Смит изрича във филма. Над 3000 души споделиха най-ярките реплики на графинята. 

Едни от най-остроумните фрази обикновено са в диалог с мисис Кроули: 

Мисис Кроули: "Знам, че мразите да грешите."

Лейди Грантъм: "Не бих могла да знам, защото никога не ми се е случвало."

---

Мисис Кроули: "Благодаря, ще приема това за комплимент."

Лейди Грантъм: "Значи съм се изразила грешно."

---

Мисис Кроули: "Слугите също са хора."

Лейди Грантъм: "Да, но препоръчително само в почивните си дни."

---

Лейди Шакълтън: "Как мога да се представям за експерт, когато не знам фактите?"

Лейди Грантъм: "Това никога не ме е спирало."

---

Сър Ричард Карлисъл: "Довиждане, лейди Грантъм, утре сутринта тръгвам и се съмнявам, че ще се видим."

Лейди Грантъм: "Обещавате ли?"

---

Матю Кроули:  "Затова са уикендите" - към лорд Грантъм, който отбелязва, че няма време за всичко.

Лейди Грантъм: "Какво е това уикенд?" 

---

"Аристократ без слуги е безполезен като стъклен чук."

"Никой гост не трябва да бъде приеман, без да е уточнил датата, на която си тръгва."

"Това инструмент за комуникация ли е или за изтезания?" - докато върти телефон в ръцете си. 

"Липсата на състрадание е толкова вулгарно като излишъка от сълзи."

"Принципите са като молитвите: благородни, разбира се, но неудобни за парти."

"Снощи изглеждаше толкова добре. Разбира се, това може да се случи само на чужденец. Никой англичанин не би умрял в чужда къща." - за смъртта на турчина м-р Памук.  

"О, това безкрайно мислене. Твърде е надценено... Войната е виновна за това. Преди 1914 г. никой не мислеше за нищо."

"Дали някой от тях знае какво свирят другите?" - за свиренето на джаз оркестър

"Мога ли да получа питие? О, извинявай! Мислех, че си келнерът..." - към сина си лорд Грантъм, който е сложил черна папионка вместо бяла

"Не бъди пораженец, скъпа, толкова е посредствено." - към внучката си Едит

"О! Това си ти. Мислех, че е мъж в твоите дрехи." - към внучката си Мери, която се е постригала

 

 

 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 93 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.