БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Винаги се сещам за прочутия филм на Хенри Хатауей от 1970 г., когато гледам представителните изяви на една от легендите на американското китно през последните близо 6 десетилетия - Робърт Редфорд. 

По принцип не пропускам филм с негово участие, тъй като самото му включване в определен проект е вече белег за престиж и класа. Редфорд не допуска куриозни гафове в кариерата си още от времето, когато стана звезда с „Вътрешния свят на Дейзи Кловър“ (1965) на Робърт Мъйлиган и „Преследването”(1966) на Артър Пен, тъй като винаги прецизно подбира сценариите и постановчиците, с които работи. А това вече говори за вкус и критерий, за истински характер. А такъв Робърт Редфорд проявява през целия си живот.

Той е продукт на типично средно американско семейство, трудно адаптиращ се към заобикалящата го среда, заради буйния си и непримирим нрав. Още от ранна младост се посвещава на изкуството и със спечелената бейзболна стипендия изучава живопис в Колорадския университет, след което следва и в Академията за драматични изкуства в Ню Йорк. Редфорд става знаменитост през 60-те години, време, изпълнено с много борбена риторика, либерални попълзновения, романтика, свободна любов, наивитет и естествено демонстриран нонконформизъм.

Робърт Редфорд е щастливец и заради това, че има свои режисьори, на които в най-голяма степен дължи възхода и изключителната си кариера-Джордж Рой Хил и  Сидни Полак. Той съчетава изключителните физически качества с тези на героите си, винаги сдържан, концентриран, с непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване и амбиция да даде най-доброто от себе си. Изцяло е погълнат от ролята си и забравя, а заедно с него и ние, че играе. Към него съдбата е изключително щедра и благосклонна. Той не познава позора на творческия провал, на грубата грешка, на необоснования избор-нито като актьор, а още по-малко като режисьор. А е рискувал и с трудни, и с неблагодарни проекти. В този аспект винаги ме е респектирал със своята отговорност и с безпогрешния усет за подбора на ангажиментите си и за умелото насочване на артистичната си кариера.

Робърт Редфорд е майстор на овладения жест и премерената мимика, на тънко нюансирания образ. Той е еднакво убедителен и като нарочената жертва Бъбър Рийвс в „Преследването”(1966) на Артър Пен и младия Уилям в „Кажете им, че момчето Уили е тук”(1970) на Ейбръхам Полонски, и като чаровен  съпруг в „Бос в парка”(1967) на Джим Сакс, и като симпатичен бандит и измамник в „Бътч Касиди и Сънданс Кид”(1969)  и „Ужилването”(1973) на Джордж Рой Хил, и като благороден герой в „Кандидатът”(1972) на Майкъл Ричи, „Великият Уолдо Пепър”(1975) на Джордж Рой Хил или „Цялото кралско войнство”(1976) на Алън Пакула.

Такъв монолитен е и като знаковия ретроперсонаж Великия Гетсби от едноименния епос на Джак Клейтън от 1974 г., като смелия американски офицер във военната драма „Един мост повече”(1977) на Ричард Атънбъро, като изкусителния милиардер в нашумялата мелодрама на Ейдриън Лайн „Неприлично предложение”(1993), като легендарния бейзболист в „Роден талант” (1984) на Бари Левинсън или като мастития и храбър телевизионен бос, загинал на поста си  в „Поверително и лично”(1996) на Джон Авнет.

Робърт Редфорд се утвърждава колкото изненадващо, толкова и закономерно като един от най-добрите американски кинопостановчици, вървейки уверено по пътя към славата, очертан от великия  му колега Клинт Истууд.

Още с дебюта си „Обикновени хора”(1980)  той печели „Оскар” за най-добър филм и режисура, а се налага  безапелационно със следващите си значими творби „Фасулената война”(1988), „Там тече река”(1992), „Тв състезание”(1994), „Повелителят на конете”(1998) , „Легендата за Багър Ванс”(2000), „Офицери и пешки“ (2007) , „Конспираторът“ (2010) , „Опасна  игра“ (2012)  и „Катедрали на културата“ (2014),  радващи се на шумен успех сред публиката и подобаващ резонанс сред специалистите по света.Доказва,че е много добър изпълнителен продуцент със сериала „Американският Запад“(2016).

Напоследък той разрежда участията си в киното, но независимо дали режисира себе си като лечителя Том Брукър в „Повелителят на конете”(1998), или е непокорният полковник Юджийн Ървин в затворническата драма на Род Лури „Последният замък”(2001), незаменимият профайлър Нейтън Мюр в „Шпионски игри”(2001) на Тони Скот,  похитеният бизнесмен Уейн Хейс в драмата на Петер Ян Брюге „Катарзис”(2003), опърничавият свекър на Дженифър Лопес в „Недоизживян живот”(2005) на Ласе Халстрьом или си позволява лукса да озвучава кон(!) в прелестната мелодрама на Гари Виник „Паяжината на Шарлот”(2006), да играе в собствени продукции – „Офицери и пешки“( 2007) и „Опасна игра“  ( 2012) , в крайно рискови проекти като „Всичко е изгубено“ (2013) на Дж.С.Чендър, в който като мореплавателя изнася САМ филма на гърба си.

Под режисурата на Антъни и Джо Русо като Александър Пиърс в „Завръщането на първия отмъстител“ (2014)  , отдава дължимото на комикс – традицията за прочутия капитан Америка, в „Разходка в гората“( 2015)  на Кен Куопис е амбициозният пътешественик Бил Брайсън, в „Истина“ (2015)  на Джеймс Вандербит е тв ветеран Дан Рътър, в „Още един шанс“(2016) на Карън Бейл , играе себе си , а  в „“Драконът, моят приятел“( 2016), на Робърт Лоури, се подвизава като бащата на Грейс. 

Редфорд е винаги на висота, работейки със завиден ентусиазъм и  перфектен професионализъм.

Той не би изневерил на характера си, ако не бе създал прочутия институт „Сънданс” с не по-малко знаменития  си кинофестивал, чрез който финансира алтернативното и авангардно щатско кино на младите и прохождащите таланти.

Робърт Редфорд - този щедър и необикновен талант!

Той можеше да се утвърди само в американското кино с неговите неизчерпаеми възможности, но  и железни правила, без чието спазване нито едно филмово величие не  получава място сред титаните на целулоидния свят.

Днес кариерата на Робърт Редфорд е в своя зенит. Независимо че на 18 август става на 80. Той е все така привлекателен и безупречен на екрана.

Годините оставят и върху него неизбежния си отпечатък, но играта му е все така въздействена и уверена, както след дебюта му във „Войната също е лов”(1961) на Сидни Полак, творецът, разкрил най-пълно потенциала му в „Забранена собственост”(1966), „Джеремая Джонсън”(1971), „Такива, каквито бяхме”(1973), „Трите дни на Кондора”(1975), „Електрическият конник”(1980) , „Извън Африка”(1985), „Хавана”(1990)...

Редфорд наистина остарява с царствено великолепие. Повече от очевидно е, че го очакват още предизвикателства и нови успехи.

Докато му стигнат силите за превземането и на последния замък на злото...

 

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.