БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Винаги се сещам за прочутия филм на Хенри Хатауей от 1970 г., когато гледам представителните изяви на една от легендите на американското китно през последните близо 6 десетилетия - Робърт Редфорд. 

По принцип не пропускам филм с негово участие, тъй като самото му включване в определен проект е вече белег за престиж и класа. Редфорд не допуска куриозни гафове в кариерата си още от времето, когато стана звезда с „Вътрешния свят на Дейзи Кловър“ (1965) на Робърт Мъйлиган и „Преследването”(1966) на Артър Пен, тъй като винаги прецизно подбира сценариите и постановчиците, с които работи. А това вече говори за вкус и критерий, за истински характер. А такъв Робърт Редфорд проявява през целия си живот.

Той е продукт на типично средно американско семейство, трудно адаптиращ се към заобикалящата го среда, заради буйния си и непримирим нрав. Още от ранна младост се посвещава на изкуството и със спечелената бейзболна стипендия изучава живопис в Колорадския университет, след което следва и в Академията за драматични изкуства в Ню Йорк. Редфорд става знаменитост през 60-те години, време, изпълнено с много борбена риторика, либерални попълзновения, романтика, свободна любов, наивитет и естествено демонстриран нонконформизъм.

Робърт Редфорд е щастливец и заради това, че има свои режисьори, на които в най-голяма степен дължи възхода и изключителната си кариера-Джордж Рой Хил и  Сидни Полак. Той съчетава изключителните физически качества с тези на героите си, винаги сдържан, концентриран, с непрекъснат стремеж към самоусъвършенстване и амбиция да даде най-доброто от себе си. Изцяло е погълнат от ролята си и забравя, а заедно с него и ние, че играе. Към него съдбата е изключително щедра и благосклонна. Той не познава позора на творческия провал, на грубата грешка, на необоснования избор-нито като актьор, а още по-малко като режисьор. А е рискувал и с трудни, и с неблагодарни проекти. В този аспект винаги ме е респектирал със своята отговорност и с безпогрешния усет за подбора на ангажиментите си и за умелото насочване на артистичната си кариера.

Робърт Редфорд е майстор на овладения жест и премерената мимика, на тънко нюансирания образ. Той е еднакво убедителен и като нарочената жертва Бъбър Рийвс в „Преследването”(1966) на Артър Пен и младия Уилям в „Кажете им, че момчето Уили е тук”(1970) на Ейбръхам Полонски, и като чаровен  съпруг в „Бос в парка”(1967) на Джим Сакс, и като симпатичен бандит и измамник в „Бътч Касиди и Сънданс Кид”(1969)  и „Ужилването”(1973) на Джордж Рой Хил, и като благороден герой в „Кандидатът”(1972) на Майкъл Ричи, „Великият Уолдо Пепър”(1975) на Джордж Рой Хил или „Цялото кралско войнство”(1976) на Алън Пакула.

Такъв монолитен е и като знаковия ретроперсонаж Великия Гетсби от едноименния епос на Джак Клейтън от 1974 г., като смелия американски офицер във военната драма „Един мост повече”(1977) на Ричард Атънбъро, като изкусителния милиардер в нашумялата мелодрама на Ейдриън Лайн „Неприлично предложение”(1993), като легендарния бейзболист в „Роден талант” (1984) на Бари Левинсън или като мастития и храбър телевизионен бос, загинал на поста си  в „Поверително и лично”(1996) на Джон Авнет.

Робърт Редфорд се утвърждава колкото изненадващо, толкова и закономерно като един от най-добрите американски кинопостановчици, вървейки уверено по пътя към славата, очертан от великия  му колега Клинт Истууд.

Още с дебюта си „Обикновени хора”(1980)  той печели „Оскар” за най-добър филм и режисура, а се налага  безапелационно със следващите си значими творби „Фасулената война”(1988), „Там тече река”(1992), „Тв състезание”(1994), „Повелителят на конете”(1998) , „Легендата за Багър Ванс”(2000), „Офицери и пешки“ (2007) , „Конспираторът“ (2010) , „Опасна  игра“ (2012)  и „Катедрали на културата“ (2014),  радващи се на шумен успех сред публиката и подобаващ резонанс сред специалистите по света.Доказва,че е много добър изпълнителен продуцент със сериала „Американският Запад“(2016).

Напоследък той разрежда участията си в киното, но независимо дали режисира себе си като лечителя Том Брукър в „Повелителят на конете”(1998), или е непокорният полковник Юджийн Ървин в затворническата драма на Род Лури „Последният замък”(2001), незаменимият профайлър Нейтън Мюр в „Шпионски игри”(2001) на Тони Скот,  похитеният бизнесмен Уейн Хейс в драмата на Петер Ян Брюге „Катарзис”(2003), опърничавият свекър на Дженифър Лопес в „Недоизживян живот”(2005) на Ласе Халстрьом или си позволява лукса да озвучава кон(!) в прелестната мелодрама на Гари Виник „Паяжината на Шарлот”(2006), да играе в собствени продукции – „Офицери и пешки“( 2007) и „Опасна игра“  ( 2012) , в крайно рискови проекти като „Всичко е изгубено“ (2013) на Дж.С.Чендър, в който като мореплавателя изнася САМ филма на гърба си.

Под режисурата на Антъни и Джо Русо като Александър Пиърс в „Завръщането на първия отмъстител“ (2014)  , отдава дължимото на комикс – традицията за прочутия капитан Америка, в „Разходка в гората“( 2015)  на Кен Куопис е амбициозният пътешественик Бил Брайсън, в „Истина“ (2015)  на Джеймс Вандербит е тв ветеран Дан Рътър, в „Още един шанс“(2016) на Карън Бейл , играе себе си , а  в „“Драконът, моят приятел“( 2016), на Робърт Лоури, се подвизава като бащата на Грейс. 

Редфорд е винаги на висота, работейки със завиден ентусиазъм и  перфектен професионализъм.

Той не би изневерил на характера си, ако не бе създал прочутия институт „Сънданс” с не по-малко знаменития  си кинофестивал, чрез който финансира алтернативното и авангардно щатско кино на младите и прохождащите таланти.

Робърт Редфорд - този щедър и необикновен талант!

Той можеше да се утвърди само в американското кино с неговите неизчерпаеми възможности, но  и железни правила, без чието спазване нито едно филмово величие не  получава място сред титаните на целулоидния свят.

Днес кариерата на Робърт Редфорд е в своя зенит. Независимо че на 18 август става на 80. Той е все така привлекателен и безупречен на екрана.

Годините оставят и върху него неизбежния си отпечатък, но играта му е все така въздействена и уверена, както след дебюта му във „Войната също е лов”(1961) на Сидни Полак, творецът, разкрил най-пълно потенциала му в „Забранена собственост”(1966), „Джеремая Джонсън”(1971), „Такива, каквито бяхме”(1973), „Трите дни на Кондора”(1975), „Електрическият конник”(1980) , „Извън Африка”(1985), „Хавана”(1990)...

Редфорд наистина остарява с царствено великолепие. Повече от очевидно е, че го очакват още предизвикателства и нови успехи.

Докато му стигнат силите за превземането и на последния замък на злото...

 

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.”

Артър Конан Дойл, шотландски писател, роден на 22 май преди 160 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.