БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На 9 юли един от най-популярните и влиятелни американски актьори, продуценти и режисьори става на 60 години.

Роденият в калифорнийския град Конкорд Том Ханкс е поредното убедително доказателство за въплътената американска мечта. Днес, когато той е суперзвезда, гарантираща солидни приходи от всеки проект, в който участва, е лесно да се каже, че е един от най-щастливите и преуспели творци на своето поколение.

Но преди 36 години да тръгнеш да щурмуваш холивудския Олимп с неговите физически данни си е била чиста авантюра. Забележете - става дума за талант. Той е открит и лансиран още в любителската театрална трупа  в колежа (“Табот колидж"), а след това и в калифорнийския университет. Не случайно след завършването му получава покана три години да играе в Шекспировия театрален фестивал, а и да покрива класическия репертоар в нюйоркския театър “Ривър сайд". И все пак той става известен след участието си в комедийното тв шоу “Сърдечни приятели" (1980-1982).

Днес си мисля, че е напълно логично именно чрез непретенциозните, но забавни комедии Ханкс да натрупа опит, да стане известен, лицето му да се запомни. Лично аз за пръв път запомних името му през 1988 г. в разгара на пиратския видеообмен у нас, когато гледах с четиригодишно закъснение легендарната комедия “Ергенско парти" на Нийл Израел. В нея се суетеше един непохватен шофьор на училищен автобус на име Рик, с огромна глава, опулен поглед и гъгнещ глас, който често изпадаше в нелепи ситуации, но въпреки това осигури проститутки на своите зажаднели за женски ласки питомци и дори се пребори със забраните на консервативния си тъст.

Кой можеше да предположи тогава, че този смотан грозник същата година ще изтегли печелившия билет с комедията на Пени Маршал “Голям", ще изпълни ролята на крeaтивен гений, ще спечели всеобщите овации и дори ще получи номинация за “Оскар"?! И въпреки това именно в подобни непретенциозни комедии като “Изплискване" (1984) на Рон Хауърд, “Евтиното е скъпо" (1986) на Ричард Бенжамин, “Клопка" (1987) на Том Манкиевич или “Търнър и Хуч" (1989) на Роджър Спотисууд, той доказва, че е удачна примамка за касов успех, налагайки своя свеж, спонтанен и сърдечен игрови стил, останал си и досега негова запазена марка.

Преди да стане звезда, Ханкс попада на подходящите режисьори - Пени Маршал, Брайън де Палма, рискувал да му даде третата възлова главна роля в кариерата му - на банкера Шърман Маккой в адаптацията “Кладата на суетата" (1990), Рон Хауърд - с него прави “Изплискване" и съвсем не е случайно, че след това се събират за “Аполо 13" (1995) ,“От земята до луната“(1998), “Шифърът на Леонардо" (2006), „Ангели и демони“ (2009), „Ад“ (2016)  - и партньори.

Особено плодотворно и дълготрайно е сътрудничеството му с кралицата на розовите комедии и годеницата на Америка Мег Райън. Без възникналата алхимия между тях и великолепното им партньорство не можем да си представим категоричния успех на планетарните мегахитове “Безсъници в Сиатъл" (1993) и “Имате поща" (1998), нито дори полууспехът на такъв симпатичен проект като “Джо срещу вулкана" (1990).

90-те години на миналия век са най-щастливите в кариерата на Ханкс. Той не само се превръща в един от холивудските властелини, прецизно и придирчиво подбиращ всяка своя роля (вкл. за озвучаване на анимационните шлагери като “Играта на играчките", 1995 на Джон Ласетър, четвъртата част на хита вече e факт), но и печели две последователни години “Оскар" за главна мъжка роля за “Филаделфия" и “Форест Гъмп", като след седемгодишната връзка със Саманта Люис, от която има син и дъщеря и която приключва през 1985 г. той среща голямата любов на живота си Рита Уилсън, с която през същата година играе в “Доброволци", три години по-късно се жени, а след това става и щастлив татко на две деца.

Нека не забравяме, че Рита е всъщност Маргарита Ибрахимова, че това е нашата родопска връзка с Холивуд и тогава ще ни стане ясно защо Ханкс така безпроблемно ругае на български на нюйоркското летище в “Терминалът", правейки възможно най-ефективната безплатна реклама на България...

Пак в този период Ханкс насочва усилията си към режисурата - първо с епизод от сериала “Паднали ангели" (1993), озаглавен красноречиво “Само за самотните сърца", един от най-стойностните и естетически заснети серийни американски филми, който сме гледали, а след това и с прекрасната музикално-биографична драма “Музиката, която правиш" (1996), в която не само изпълнява една от възловите роли на музикалния продуцент, но освен демонстрираната решителна постановъчна увереност, дава път в голямото кино на една чаровна, но напълно неизвестна южноафриканска манекенка, носеща името Чарлийз Терон...

Нюхът си на опитен продуцент Том Ханкс демонстрира както при реализацията на амбициозните тв драми “От земята до луната" (1998) , “Братя по оръжие" (2001) и „Пасифик“ (2010), така и при лансирането на едни от най-приятните комедийни касови изненади на 2002 и 2016 г. г. "Моята голяма луда гръцка сватба" 1 и 2  - пореден реверанс към балканските корени на съпругата му, оказала се не случайно копродуцент на тези прекрасни слънчеви творби, както и на такъв важен тв филм като „Убийството на президента Кенеди“ (2013).

И все пак и през 80-те, и през 90-те години на миналия век, а и в първите десетилетия на новото хилядолетие Ханкс е преди всичко Голямата филмова звезда, която изнася филма на плещите си, печели безапелационно зрителските симпатии, поднася хит след хит, оправдавайки пред продуцентите всеки от платените й 25 милиона долара хонорар.

Аз не мога да си представя носталгичната атмосфера на “Тяхната собствена лига" (1992) на Пени Маршал без брадясалата заспала мутра на треньора Джими Дуган, изигран неподражаемо от Том Ханкс, превърнал ордата капризни бейзболистки във военновременни герои на Америка.

“Филаделфия" (1993) на Джонатан Деми е немислим без кахърното му присъствие на болен от СПИН адвокат, така както епопеята на Робърт Земекис “Форест Гъмп" (1994) е абсолютно невъзможна без неговото конгениално изпълнение като метафора на илюзиите, комплексите и надеждите, които преживя Америка през последните 4 десетилетия от своята история.

Отделна тема е сътрудничеството му с Нора Ефрон и Мег Райън при снимането на може би най-популярните комични мелодрами на отминалото десетилетие “Безсъници в Сиатъл" (1993) и “Имате поща" (1998), в които той се подвизава като изпаднал в емоционален ступор вдовец и самоуверен собственик на верига книжарници в Ню Йорк, както и последвалите съвместни изяви със Земекис в прочутия му опус “Корабокрушенецът" (2000), оказал се талантлива и оригинална вариация на “Форест Гъмп" или в прекрасната коледна приказка “Полярен експрес" (2003), Сам Мендес в гангстерската балада “Път към отмъщение" (2002), Франк Дарабонт, в чийто подценен шедьовър “Зеленият път" (1999) изгради може би най-завладяващия образ на затворнически надзирател в съвременното кино, Стърн Хилайърд, в чийто хорър “Зловеща игра" се подвизаваше впечатляващо като Роби, и особено с великия Стивън Спилбърг, с когото Ханкс създава  незабравими роли в шест от най-представителните му филми - “Спасяването на редник Райън" (1998), "Хвани ме, ако можеш" (2002) , “Терминалът" (2004), „Пасифик“ (2010), в който е само задкадров разказвач , след реализацията на“Братя по оръжие“(2001), където дори има впечатляваща поддържаща роля и „Мостът на шпионите“ (2015).

Завръщането на Ханкс в света на комедията се осъществява елегантно в може би най-оригиналната и впечатляваща сатира на братя Коен “Убийците на старата дама" (2004) и не така убедително в авторския му проект „Лари Краун“(2011), така както нахлуването му във високотехнологичния екшън, макар и в неподходящата роля на проф. Лангдън, не можа да мине без помощта на Рон Хауърд, с когото измайсторяват хитовете “Шифърът на Леонардо" (2006), „Ангели и демони“(2009) и „Ад“(2016).

Силни роли той направи и в други, не така безспорно оценени творби като „Войната на Чарли Уилсън“ (2007) на Майк Никълс, „Облакът атлас“ (2012) на Лана Уашовски, „Капитан Филипс“( 2013) на Пол Гринграс,  “Спасяването на мистър Бенкс“ (2013) на Джони Ли Хенкок (2013),“Холограмата на краля“ (2016) на Том Тиквер, без да забравяме игрално – документалната възстановка „Да убиеш Линкълн“( 2013) на Ейдриан Моат…

Много съм любопитен за следващите изяви на Ханкс  - „Кръгът“ и „Съли“. Сигурен съм, че и в тях ще впечатлява с финес и елегантен блясък, сродяващ го с най-големите актьори на световното кино. Кариерата на Ханкс е в непрекъснат възход и само от него зависи колко време ще се задържи на върха. Познавайки неговата взискателност, предричам, че още дълги години той ще бъде № 1, радвайки ни със своите неповторими превъплъщения.

Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 

„Казват, че блус певците винаги плачат в халба с бира. Но знаете ли какво? Аз не пия.“

Би Би Кинг, американски китарист, роден на 16 септември преди 94 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.