БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Любимецът на милиони зрители Силвестър Сталоун се ражда на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк и расте като хилаво дете с парализирана лява част на тялото, за чието възстановяване са му необходими цели 15 години. Младежът е болнав, трудно усвоява учебната материя и набързо сменя цели седемнадесет училища!

В юношеска възраст все пак послушва баща си Франк, започва да спортува, на 16  вече се занимава с „лек” културизъм, завършва американски колеж в Швейцария, учи драматургия в университета в Маями, Флорида и през 1969 г. поема отново към родния си град.

Дебютира през 1970 г. с главна роля в еротичната мелодрама „Парти у Кити и Студ”(1970) на Мортън Луис.

Снима и с големи режисьори – при Уди Алън е побойник в „Банани”(1971), а при Алън Пакула е шеф на дискотеката в „Клут”(1971), а постига  успех в увлекателната гангстерска забава „Главатарите на Флетбуш”(1974) на Стивън Верона и Мартин Дейвидсън, където се изявява като Станли Росиело.

След този филм и придобитото самочувствие пътят към популярността е открит – в безсловесната роля на наемния убиец Джони в „Сбогом, моя красавице”(1975) на Дик Ричардс,  Франк Нити в „Капоне” (1975) на Стив Карвър, както и  в прочутия сериал „Коджак” (1975) като детектива Рик Дейли на Абби Ман.

Оттук до световната слава на „Роки” има само една крачка и ...една година.

Легенди се разказват за това как с яростна упоритост Сталоун отстоява пред ръководството на „Юнайтед артистс” правото си да бъде не само сценарист, създал сюжета за четири дни, но и изпълнител на главната роля,  да посочи режисьор, с когото иска непременно да работи – Джон Авилдсън и да продаде сценария за 23 000 долара, но с процент от печалбите.

Благодарение на неговата упоритост и непреклонност шефовете отстъпват, „Роки”излиза на 3 декември 1976 г., събира световен приход от 225 млн.долара  и печели три „Оскара” – за филм, сценарий и монтаж, като за пръв  път Сталоун е номиниран и като най-добър актьор на годината.

През 2015 г. за същата си , но вече поддържаща изява, отново е номиниран да наградата на Академията!

Ролята на италианския „жребец” Роки Балбоа се оказва големият шанс на живота му, с която Силвестър Сталоун се идентифицира до днес.

С нея  доказва, че е самороден талант и че той ще чупи яйцата за омлета.

Филмът връща на екран чистата емоция и е необходимата оптимистична приказка за обикновените американци на тема „В какво се превръщат мечтите, когато вярваш в тях”,  изтерзани от виетнамската авантюра и аферата „Уотъргейт”.

Слай се съобразява с традицията и реализира още шест продължения (1979, 1982, 1985, 1990, 2006, 2015) , на петото отново привлича Авилдсън за постановчик, тъй като другите поема да режисира сам, но с течение на годините магията на успеха се загубва.

Героят остава без развитие и вътрешно обогатяване, в началото на перестройката в четвъртия филм е използван като защитник на традиционните американски ценности  в жестока схватка с боксьора – кагебист Иван Драго – Долф Лундгрен, петата част деградира до сантиментална махленска драма и едва в шестата серия сякаш има възраждане на магията, когато 60-годишният Роки отново излиза на ринга  за последната си  достойна загуба, след което се преквалифицира в треньор…

По подобна парабола се развива съдбата и на другия му култов герой Джони Рамбо, бившата зелена барета, която, борейки се с предразсъдъците на глухото провинциално американско градче, печели безапелационно нашите симпатии  в пилотната серия на нашенеца Тед Кочеф (1982), създадена по романа на Дейвид Морел.

След това като едноличен противник на виетнамския и съветски милитаризъм (в продълженията на Джордж Пан Косматос, 1985 и Питър Макдоналд, 1988), действащ на принципа – „Стреляй и след това мисли!” повече стъписва, докато в последната част, заснета от самия Сталоун през 2008 г. , надянал плаща на борец срещу кървавата бирманска хунта , Рамбо  отново намира своето призвание.

Слай изживява три кризисни периода в кариерата си, които успява да преодолее с много настойчивост и постоянство.

Първият идва  след „Роки I”, когато опиянен от славата решава, че в киното може да прави всичко и да бъде тотален автор .

Така, надценявайки своите възможности,  създава две анемични и полууспешни авторски мелодрами, за които днес надали някой се сеща – „Райската алея”(1977) и „Да оцелееш”(1983), който на всичкото отгоре е продължение на легендарния мюзикъл на Джон Бадъм „Треска в събота вечер”(1977) отново с Джон Траволта в ролята на Рито Манеро, чийто провал компенсира с блестящите си превъплъщения като профсъюзния ръководител Джон Ковак във „ФИСТ”(1978) на Норман Джуисън,  симпатичният вратар Робърт Хотч във футболната драма на Джон Хюстън „Бягство към победата”(1981), суровият и безкомпромисен детектив Дик Да Силва в трилъра „Нощни ястреби”(1981) на Брус Маламуд, напористият Ник Мартинели, станал кънтри звезда в прочутата мелодрама на Боб Кларк „Фалшивият диамант”(1984), където в партньорство с легендата Доли Партън демонстрира великолепни вокални данни ,  лейтенант Мерион Кобрети в екшъна „Кобра”(1986) на Джордж Пан Косматос и  майсторът на канадската борба Линкълн Хоук в „На върха”(1987) на Менахем Голан.

През този период Силвестър Сталоун става любимец и на президента Рейгън, който го кани в Белия дом през 1985 г.

Вторият кризисен етап настъпва в началото на 90- те години на миналия век, когато безуспешно се опитва да се утвърди в комедията, регистрирайки слаби постижения в амбициозни проекти – „Оскар”(1991) и „Спри, или мама ще стреля!”(1992).

Независимо че е ръководен от майсторите Джон Ландис и Роджър Спотисууд , Слай допуска непростим гаф, като намира спасителен изход в света на екшъна – в „Танго и Кеш”(1989) на Андрей Кончаловски , „Зад решетките”(1989) на Джон Флин , „Катерачът”(1993) на Рени Харлин , „Разрушителят”(1993) на Марко Брамбила, „Специалистът”(1994) на Луис Лоса , „Атентатори”(1995) на Ричард Донър , „Съдията Дред”(1995) на Дани Кенън и „Дневна светлина”(1996) на Роб Коен.

Този му ход се оказва смайващо далновиден, хонорарите  скачат до небесата – 15 милиона долара за „Роки IV” и 20 милиона за „Състезанието”, а филмите му носят солидни печалби – като първенецът е безспорно „Катерачът”, спечелил общо 225 милиона долара!

В края на миналото десетилетие Сталоун прави нови опити за смяна на имиджа -  в псевдодокументалния филм на Артър Хилър „Гори, Холивуд, гори”(1997) и особено с  „Копланд”(1997) на Джеймс Манголд, в който в ролята на ченгето Фреди Хефлин доказа, че е изключителен драматичен талант.

Новото хилядолетие за Сталоун тръгва добре с екшъна „Законът на Картър”(2000) на Стивън Кей, в който ни впечатлява в одеждите на  непоколебимия Джак Картър, след това е автомобилният състезател Джо Танто в бледата спортна драма на Рени Харлин „Състезанието”(2001) и бодигардът Франки Делано в гангстерската комедия на Мартин Бърк „ Да охраняваш Анжело”(2001).

Силната драма „Детоксикация”(2002) на Джим Гилеспи е последвана от  двата му провала с неговите камеоизяви в „Такси - 3”(2003) на Жерар Кравчик и „Деца шпиони -  3”(2003) на Робърт Родригес, като опит за завръщане в голямата игра се явява ролята му на мага на картите  Дийн Стивънс  в „Ловки ръце”(2004) на Деймиън Нюман .

Силвестър Сталоун отново напомня за себе си като голяма звезда с трите си поредни успешни авторски проекта „Роки Балбоа”(2006), „Джон Рамбо”(2008) и „Непобедимите”(2010), в който се  подвизава като Бърни Рос, спечелвайки със своите приятели Джейсън Стейтъм - Лий и Джет Ли – Ин Янг, своята мръсна малка война в Южна Америка.

Продълженията му излязоха през 2012 и 2014 г., предстои премиерата и на „Пазители на галактиката – 2“ (2017) на Джеймс Дън…

Днес Сталоун е уважавана и обичана звезда на световното кино,  колекционер на картини и красиви жени ( браковете му със Саша Цак, Бриджит Нилсен и Дженифер Флауър са подробно разнищени от клюкарските издания), художник , създател на линия мъжки дрехи с марката „Sly”, институция, с която и досега се съобразяват при реализацията на скъпи и рисковани проекти като  „Непобедимите”.

Не е за вярване, че Слай Сталоун става на 70 години, тъй като и досега  е запазил своя младежки дух, ентусиазъм и непосредственост, виталността си и вкуса към авантюрата ( Той е сред инициаторите, заедно с Брус Уилис и Арнолд Шварценегер, за създаването на веригата ресторанти „Планета Холивуд” през 1991 г., много популярна някога,  но за съжаление двукратно фалирала през 1999 и 2001 г.), неизтощимата си работоспособност, сериозното си отношение към професията и безпределната любов на  многобройните си  почитатели, с които контактува в Twitter.

Сталоун гостува у нас на 28 септември 2008 г.и се  срещна  с тогавашния столичен  кмет Бойко Борисов – българският Рамбо, приел го на „Московска” № 33 като свой скъп гост,  снима в България втората и третата част на „Непобедимите“ и дори похвали родината ни като райско кътче ( „Това е мястото!“)  в прочутото си видеообръщение от 11 октомври 2015 година…

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Животът е толкова прелестно заклинание, че всеки търси начин да го развали.“

Емили Дикинсън, американска поетеса, родена на 10 декември преди 189 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.