БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Любимецът на милиони зрители Силвестър Сталоун се ражда на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк и расте като хилаво дете с парализирана лява част на тялото, за чието възстановяване са му необходими цели 15 години. Младежът е болнав, трудно усвоява учебната материя и набързо сменя цели седемнадесет училища!

В юношеска възраст все пак послушва баща си Франк, започва да спортува, на 16  вече се занимава с „лек” културизъм, завършва американски колеж в Швейцария, учи драматургия в университета в Маями, Флорида и през 1969 г. поема отново към родния си град.

Дебютира през 1970 г. с главна роля в еротичната мелодрама „Парти у Кити и Студ”(1970) на Мортън Луис.

Снима и с големи режисьори – при Уди Алън е побойник в „Банани”(1971), а при Алън Пакула е шеф на дискотеката в „Клут”(1971), а постига  успех в увлекателната гангстерска забава „Главатарите на Флетбуш”(1974) на Стивън Верона и Мартин Дейвидсън, където се изявява като Станли Росиело.

След този филм и придобитото самочувствие пътят към популярността е открит – в безсловесната роля на наемния убиец Джони в „Сбогом, моя красавице”(1975) на Дик Ричардс,  Франк Нити в „Капоне” (1975) на Стив Карвър, както и  в прочутия сериал „Коджак” (1975) като детектива Рик Дейли на Абби Ман.

Оттук до световната слава на „Роки” има само една крачка и ...една година.

Легенди се разказват за това как с яростна упоритост Сталоун отстоява пред ръководството на „Юнайтед артистс” правото си да бъде не само сценарист, създал сюжета за четири дни, но и изпълнител на главната роля,  да посочи режисьор, с когото иска непременно да работи – Джон Авилдсън и да продаде сценария за 23 000 долара, но с процент от печалбите.

Благодарение на неговата упоритост и непреклонност шефовете отстъпват, „Роки”излиза на 3 декември 1976 г., събира световен приход от 225 млн.долара  и печели три „Оскара” – за филм, сценарий и монтаж, като за пръв  път Сталоун е номиниран и като най-добър актьор на годината.

През 2015 г. за същата си , но вече поддържаща изява, отново е номиниран да наградата на Академията!

Ролята на италианския „жребец” Роки Балбоа се оказва големият шанс на живота му, с която Силвестър Сталоун се идентифицира до днес.

С нея  доказва, че е самороден талант и че той ще чупи яйцата за омлета.

Филмът връща на екран чистата емоция и е необходимата оптимистична приказка за обикновените американци на тема „В какво се превръщат мечтите, когато вярваш в тях”,  изтерзани от виетнамската авантюра и аферата „Уотъргейт”.

Слай се съобразява с традицията и реализира още шест продължения (1979, 1982, 1985, 1990, 2006, 2015) , на петото отново привлича Авилдсън за постановчик, тъй като другите поема да режисира сам, но с течение на годините магията на успеха се загубва.

Героят остава без развитие и вътрешно обогатяване, в началото на перестройката в четвъртия филм е използван като защитник на традиционните американски ценности  в жестока схватка с боксьора – кагебист Иван Драго – Долф Лундгрен, петата част деградира до сантиментална махленска драма и едва в шестата серия сякаш има възраждане на магията, когато 60-годишният Роки отново излиза на ринга  за последната си  достойна загуба, след което се преквалифицира в треньор…

По подобна парабола се развива съдбата и на другия му култов герой Джони Рамбо, бившата зелена барета, която, борейки се с предразсъдъците на глухото провинциално американско градче, печели безапелационно нашите симпатии  в пилотната серия на нашенеца Тед Кочеф (1982), създадена по романа на Дейвид Морел.

След това като едноличен противник на виетнамския и съветски милитаризъм (в продълженията на Джордж Пан Косматос, 1985 и Питър Макдоналд, 1988), действащ на принципа – „Стреляй и след това мисли!” повече стъписва, докато в последната част, заснета от самия Сталоун през 2008 г. , надянал плаща на борец срещу кървавата бирманска хунта , Рамбо  отново намира своето призвание.

Слай изживява три кризисни периода в кариерата си, които успява да преодолее с много настойчивост и постоянство.

Първият идва  след „Роки I”, когато опиянен от славата решава, че в киното може да прави всичко и да бъде тотален автор .

Така, надценявайки своите възможности,  създава две анемични и полууспешни авторски мелодрами, за които днес надали някой се сеща – „Райската алея”(1977) и „Да оцелееш”(1983), който на всичкото отгоре е продължение на легендарния мюзикъл на Джон Бадъм „Треска в събота вечер”(1977) отново с Джон Траволта в ролята на Рито Манеро, чийто провал компенсира с блестящите си превъплъщения като профсъюзния ръководител Джон Ковак във „ФИСТ”(1978) на Норман Джуисън,  симпатичният вратар Робърт Хотч във футболната драма на Джон Хюстън „Бягство към победата”(1981), суровият и безкомпромисен детектив Дик Да Силва в трилъра „Нощни ястреби”(1981) на Брус Маламуд, напористият Ник Мартинели, станал кънтри звезда в прочутата мелодрама на Боб Кларк „Фалшивият диамант”(1984), където в партньорство с легендата Доли Партън демонстрира великолепни вокални данни ,  лейтенант Мерион Кобрети в екшъна „Кобра”(1986) на Джордж Пан Косматос и  майсторът на канадската борба Линкълн Хоук в „На върха”(1987) на Менахем Голан.

През този период Силвестър Сталоун става любимец и на президента Рейгън, който го кани в Белия дом през 1985 г.

Вторият кризисен етап настъпва в началото на 90- те години на миналия век, когато безуспешно се опитва да се утвърди в комедията, регистрирайки слаби постижения в амбициозни проекти – „Оскар”(1991) и „Спри, или мама ще стреля!”(1992).

Независимо че е ръководен от майсторите Джон Ландис и Роджър Спотисууд , Слай допуска непростим гаф, като намира спасителен изход в света на екшъна – в „Танго и Кеш”(1989) на Андрей Кончаловски , „Зад решетките”(1989) на Джон Флин , „Катерачът”(1993) на Рени Харлин , „Разрушителят”(1993) на Марко Брамбила, „Специалистът”(1994) на Луис Лоса , „Атентатори”(1995) на Ричард Донър , „Съдията Дред”(1995) на Дани Кенън и „Дневна светлина”(1996) на Роб Коен.

Този му ход се оказва смайващо далновиден, хонорарите  скачат до небесата – 15 милиона долара за „Роки IV” и 20 милиона за „Състезанието”, а филмите му носят солидни печалби – като първенецът е безспорно „Катерачът”, спечелил общо 225 милиона долара!

В края на миналото десетилетие Сталоун прави нови опити за смяна на имиджа -  в псевдодокументалния филм на Артър Хилър „Гори, Холивуд, гори”(1997) и особено с  „Копланд”(1997) на Джеймс Манголд, в който в ролята на ченгето Фреди Хефлин доказа, че е изключителен драматичен талант.

Новото хилядолетие за Сталоун тръгва добре с екшъна „Законът на Картър”(2000) на Стивън Кей, в който ни впечатлява в одеждите на  непоколебимия Джак Картър, след това е автомобилният състезател Джо Танто в бледата спортна драма на Рени Харлин „Състезанието”(2001) и бодигардът Франки Делано в гангстерската комедия на Мартин Бърк „ Да охраняваш Анжело”(2001).

Силната драма „Детоксикация”(2002) на Джим Гилеспи е последвана от  двата му провала с неговите камеоизяви в „Такси - 3”(2003) на Жерар Кравчик и „Деца шпиони -  3”(2003) на Робърт Родригес, като опит за завръщане в голямата игра се явява ролята му на мага на картите  Дийн Стивънс  в „Ловки ръце”(2004) на Деймиън Нюман .

Силвестър Сталоун отново напомня за себе си като голяма звезда с трите си поредни успешни авторски проекта „Роки Балбоа”(2006), „Джон Рамбо”(2008) и „Непобедимите”(2010), в който се  подвизава като Бърни Рос, спечелвайки със своите приятели Джейсън Стейтъм - Лий и Джет Ли – Ин Янг, своята мръсна малка война в Южна Америка.

Продълженията му излязоха през 2012 и 2014 г., предстои премиерата и на „Пазители на галактиката – 2“ (2017) на Джеймс Дън…

Днес Сталоун е уважавана и обичана звезда на световното кино,  колекционер на картини и красиви жени ( браковете му със Саша Цак, Бриджит Нилсен и Дженифер Флауър са подробно разнищени от клюкарските издания), художник , създател на линия мъжки дрехи с марката „Sly”, институция, с която и досега се съобразяват при реализацията на скъпи и рисковани проекти като  „Непобедимите”.

Не е за вярване, че Слай Сталоун става на 70 години, тъй като и досега  е запазил своя младежки дух, ентусиазъм и непосредственост, виталността си и вкуса към авантюрата ( Той е сред инициаторите, заедно с Брус Уилис и Арнолд Шварценегер, за създаването на веригата ресторанти „Планета Холивуд” през 1991 г., много популярна някога,  но за съжаление двукратно фалирала през 1999 и 2001 г.), неизтощимата си работоспособност, сериозното си отношение към професията и безпределната любов на  многобройните си  почитатели, с които контактува в Twitter.

Сталоун гостува у нас на 28 септември 2008 г.и се  срещна  с тогавашния столичен  кмет Бойко Борисов – българският Рамбо, приел го на „Московска” № 33 като свой скъп гост,  снима в България втората и третата част на „Непобедимите“ и дори похвали родината ни като райско кътче ( „Това е мястото!“)  в прочутото си видеообръщение от 11 октомври 2015 година…

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.