"Да спасим Модерния театър на бул.” Мария Луиза”- първият ни киносалон, докато  все още не е рухнал съвсем, не е превърнат в бинго зала или казино!” Този апел отправи проф. Александър Грозев при връчването на наградата  на Българската филмова академия за изданието на втория му том от история на „Киното в България”, съобщи obache.bg

Сградата е в стил сецесион, в нея е прожектиран първият български филм „Българан е галант”. Тя е направена с пари на италианеца Карло Вакаро, тютюнев магнат.

„Ние, българите, сякаш нямаме усещане за времето, за ценностите и стойностите, които трябва да се съхранят. Често пъти съм си мислел дали това е от безпаметност, дали от липса на традиции, или от някаква душевна леност, защото буквално пред очите ни се рушат реликви, които биха могли да дадат много познания за нашето минало и основания за националното ни самочувствие. За съжаление, живеем с илюзията, че всичко започва от нас. А  историята е низ от факти и свидетелства, които по наша воля или случайно  са се запазили във времето…”, казва в интервю за медията Грозев. 

„По-възрастните вероятно си спомнят, че в столицата имаше една много добре изградена мрежа от киносалони, те надхвърляха 40 .Бяха разположени - голяма част от тях в идеалния център на столицата, другите-по периферията, но така или иначе, те задоволяваха интересите на киноманите. Към края на 80-те години българинът ходеше средностатистически 7 пъти годишно на кино. След промените, когато започна да се провежда икономическа политика на тотална приватизация, вероятно криминално бяха разпродадени киносалоните в столицата. Тази разпродажба премина под силното недоволство на филмовата гилдия, но протестът заглъхна, както всички протести у нас.  Знаете , че всичко е до три дни, на четвъртия ден се забравя. Така или иначе, тези салони бяха продадени, после бяха препродадени още веднъж, след това, вероятно и трети път. В резултат на всичко това в идеалния център на столицата няма нито едно държавно кино. Изключвам Дома на киното, който е собственост на Съюза на филмовите дейци, изключвам един малък киносалон, който е в сградата на Министерството на културата и G8, което съвсем неотдавна беше създадено.”

За Модерния театър Грозев разказва: 

„Този кинотеатър възниква през 1908 г., а фасадата е завършена четири години по-късно – 1912 г. И ако погледнем фотоси от това време, ще видим, че това е една от най-красивите обществени сгради за културни развлечения. Редом с Народния театър. В един момент, ако паметта не ми изневерява, тази сграда беше в списъка на сградите с историческа и архитектурна стойност. После  вероятно е претърпяла някакви трансформации, но не чак дотам, че да може да бъде издадено разрешение за събаряне. Когато тази сграда беше придобита за трети път, се появи едно листче „Киното е в ремонт”. Може би, за да се приспи съвестта на общественото мнение. Нещо повече, бяха и докарани няколко колички пясък, стоварени във фоайето, които трябваше да ни заблудят, че едва ли не предстои някакъв сериозен ремонт. Сега, ако минете покрай сградата, ще видите, че тя е оставена на произвола на съдбата и на волята на тези случайни наематели, на клошарите, от които вероятно се очаква да я разкостят и направят непригодна за съществуване. За да бъде съборена като опасна сграда.

Но, защо тази сграда трябва да се съхрани?  Първо, защото е прекрасен паметник на архитектурата. Неин автор е архитект Димитър Начев. Нека да си спомним и това име в българската архитектура. Второ, в тази сграда са се състояли премиерите на всички български филми от 1915  г. насам. Тя е била културно средище, в което столичната интелигенция и хората на изкуството са се запознавали с произведенията на световното и българското кино. Това е бил най-реномираният театър в България и той дълги години се е смятал за образец.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"Сега имаме хубави дрехи, хубави домове и т.н., а нямаме желание за духовна храна.”

Райна Кабаиванска, оперна певица, родена на 15 декември преди 85 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Музиката лекува, но може и да убива

Повечето български ученици завършват училище, без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.