Джони Деп често играе нестандартни и ексцентрични персонажи. На завършилия на 5 февруари международен филмов фестивал в Санта Барбара той беше отличен с наградата „Съвременен киномайстор”. Предлагаме ви акценти от интервюто му за „Variety”, в което разказва любопитни моменти от работата си с негови известни колеги.

За Ал Пачино

През 1997 г. Деп се снима с Ал Пачино в „Дони Браско”. Преди това е имал шанс да играе с легендата Марлон Брандо. Деп споделя, че имал много опасения от срещата си с Пачино и се съмнявал, че ще успее да установи нормални отношения с него. 

„Марлон обичаше да се забавлява и затова си мислех, че едва ли ще имам същия късмет с Ал. Подозирах, че той ще ме накара да се почувствам много неловко с естествената сила на таланта си. Но Ал не е такъв, той е много щедър и изглеждащ напълно луд”, казва Деп.

Той решил да сподели това с Пачино, но бил изненадан от неговия отговор: „О, да, такъв съм. Ти не знаеше ли… Абе, знаеш ли, и ти имаш вид на доста странен.”

---

За Леонардо ди Каприо

През 1992 г. Деп и Ди Каприо са заедно на снимачната площадка. В „Защо тъгува Гилбърт Грейп?” те са братя. Гилбърт (Деп) трябва да се грижи за по-малкия си брат Арни (Лео), който е аутист. 

„Много уважавам Лео. Той работеше здраво по този филм, проучваше ролята и идваше подготвен на работа. А аз го измъчвах, наистина. Той все говореше за някакви видеоигри, а аз му казвах: „Няма да ти дам да си дръпнеш от цигарата ми, щом пак се криеш от майка си, Лео.”

Ди Каприо тогава е 18-годишен.

---

За персонажа му Джак Спароу

Деп разкри интересни факти за култовата му роля на Капитан Джак Спароу в „Карибски пирати”. В първоначалния сценарий капитан Спароу бил типичен самохвалко. Деп излязъл с предложение  пред шефовете от „Дисни” да освежи малко героя.

„Хайде бе, хора. Не е нужно да подценявате аудиторията си повече. Да опитаме някакви неща”, заявил Деп. 

След като му дали картбланш, той вградил маниерите и поведението на китариста на „Ролинг стоунс” Кийт Ричардс. По този начин бил създаден образът на вечно пияния, олюляващ се, но и много харизматичен карибски пират.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.