МАРИЯ ИЛЧЕВА, „Дойче веле”

Навярно и вие сте присъствали в детството си поне веднъж на погребение. Може би все още си спомняте как сте се приближили до ковчега. Как сте се надигнали на пръсти, за да целунете студеното чело на мъртвеца. Сигурно и днес в главата ви кънти плачът на жените в черно, които молят покойника да се върне от онзи свят. И сигурно сте усетили болката от мъчителната тишина след отчаяния вик на тъгата. Онзи мълчалив поглед на околните, който изисква от близките на покойника да тъгуват - дълго и болезнено, както повеляват традициите и обичаите.

Именно с това се сблъсква 17-годишната Лора, която живее със семейството си в малко планинско селце. Място, където времето сякаш е спряло. Когато баща ѝ умира, Лора се опълчва срещу нормите на траура, защото иска да продължи да живее младостта си. Това е накратко сюжетът на "Жалейка" - първия пълнометражен филм на българската режисьорка Елица Петкова, който ще се бори за награда на 66-тото издание на авторитетния филмов фестивал "Берлинале".

"Това е моята Лора"

"Никой от нас не е гледал целия филм. Световната му премиера ще е на фестивала в Берлин. Нямам търпение да се видя на екран", разказва 23-годишната Анна Манолова, която изпълнява главната роля. Това е първото ѝ професионално участие пред камера. "Четири пъти съм кандидатствала в НАТФИЗ и все не ме приемаха. От две години уча в театрален колеж "Любен Гройс". Именно там, в колежа, видях и обявата за кастинг за "Жалейка"", спомня си Анна Манолова.

За ролята на Лора кандидатстват 40 актриси. Кастингът се провежда онлайн, тъй като по това време режисьорката Елица Петкова е извън България. "Когато получих снимката на Анна, бях в Тайланд. Вече бях много отчаяна. Толкова много момичета кандидатстваха за главната роля, но нито едно от тях не отговаряше на моята представа за Лора", разказва режисьорката. Но още в мига, когато вижда снимката на Анна Манолова, тя вече знае: "Това е моята Лора".

"Анна е много прозрачна. Тя е много истинска и в нея няма никаква суета. Бързо разбира какво се иска от нея", казва 32-годишната режисьорка. И докато с филма "Жалейка" младата актриса прави своя дебют, Елица Петкова може да се похвали с много други проекти. Тя се занимава с режисура от 2008 година и вече е реализирала три документални, шест късометражни игрални филма, един уебсериал и един пълнометражен игрален филм. За нея "Берлинале" няма да е първият международен фестивал. През 2015 година филмът ѝ "Липсващ" бе избран за германски претендент в конкурсната програма за още недипломирани режисьори в Кан.

 Елица Петкова е родена във Велико Търново. През 2008 година завършва философия и японистика в Дюселдорф. Започва докторат по философия, а същевременно развива и интерес към киното, който впоследствие я кара да зареже научната работа. Днес учи режисура в берлинската Академия за кино и телевизия (DFFB).

"Никога не съм била киноманка. За мен филмът е средство, с помощта на което можеш да изразиш нещо, което те вълнува. Обичам да работя с хора и открих, че за мен киното е най-удачният медиум да изразявам това, което ми е важно", казва Елица Петкова.

"Да дадеш най-доброто от себе си"

"Работата с Елица е изключително приятна", казва на свой ред актрисата Анна Манолова. "Тя е един от най-вдъхновяващите хора, които съм срещала, заедно с Петър Върбанов от театрална студия "Игра", на когото съм много благодарна за всичко, на което ме е научил. От Елица също научих невероятно много. Тя е много спокойна, търпелива и ти дава пълната свобода да се отпуснеш и да дадеш най-доброто от себе си. Имах голям късмет, че още в първия ми филм имах удоволствието да работя с човек, който знае много добре какво иска да направи и какво иска от мен", казва младата актриса и добавя, че целият екип е работил с много любов над този проект. "Затова няма как продуктът да не е много добър", убедена е Анна Манолова.

А какво мислят критиците от "Берлинале"? Защо са поканили "Жалейка" да се включи в надпреварата за една от "мечките"? "Режисьорката предлага кадри, които оказват силно въздействие върху зрителя", се казва в описанието на "Жалейка", публикувано на уебсайта на "Берлинале". В интервю за Дойче Веле Мариане Редпат от екипа на фестивала казва: "Пътят, който изминава Лора, и несантименталният поглед, през който режисьорката представя обичаите и традициите, ни впечатлиха особено силно".

66-тото издание на "Берлинале" се провежда от 11 до 21 февруари, а председател на журито е световноизвестната актриса Мерил Стрийп. За награда в Берлин ще се състезава още един български филм - късометражният "Сляпата Вайша" на аниматора Теодор Ушев по разказ на Георги Господинов. "Жалейка" и "Сляпата Вайша" ще се борят за "Стъклена мечка" в два различни конкурса на фестивалната програма "Generation".

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,