Обичаната актриса Надя Тодорова навърши 90 години на 1 ноември, съобщи asenovgradnews.com. Документален филм я нарече изключително точно - “голямата актриса на малките роли”. 

Медията публикува кратък откъс от спомени на звездата от “Опасен чар”, “Дами канят”, "Двойникът", “Таралежите се раждат без бодли” и още плеяда кинокомедии, посветени на родния й Асеновград. Днес Надя Тодорова живее в Прага. Откъсът е от мемоарите й, които тя пише от няколко години.  

 „Асеновград се славеше със своята култура и любов към театралните представления. Въобще в него цареше висок духовен живот. Всяка година на Сирни заговезни целият град участваше в един карнавал, който беше нещо като театрално представление. Актьори бяха самите граждани. Те се надпреварваха да измислят различни костюми, с които да се предрешат. Превъплъщаваха се в такива образи и изпълняваха такива епизоди, които ни караха да се заливаме от смях и веселие. Всяка година аз очаквах с нетърпение да видя двойката прочути киноактьори от немия филм „Крачун и Малчо”, претворявани от двама наши съграждани.

Асеновград се намира в центъра на златна Тракия. Древните траки са известни със своя изтънчен вкус, с култа си към изкуството, красотата и изящните предмети.

Просто си мисля, че Асеновград е генетично заложен за духовен живот. Той беше град с много здрави и красиви традиции, създадени от живота на хората му. За мое огорчение сега не мога да кажа същото.

В Асеновград е имало театрални трупи много преди да бъде създаден общинският театър. А той беше основан на 26 август 1946 г. от един голям български актьор и режисьор – Тачо Танев. Този малък по състав театър създаваше радост и духовна наслада на гражданите. Всяка премиера бе празник за града. Театърът посещаваше и най-малкото селце в бившата асеновградска околия. Този театър за пръв път отиде в минния басейн в Мадан, където въобще не беше стъпвал театрален крак. Вестниците възкликнаха: „Най-малкият театър в страната ни изненада с високия си професионализъм!”

Така до 1959 г. Нехайни ръководители решиха, че няма пари за театър в Асеновград: „Ей къде е Пловдив, който иска, да ходи там да гледа театро.”

Асеновградският беше първият съкратен театър в страната.

Моят добър стар колега, един от основателите на този театър, Аргир Бояджиев тогава ми каза:

„Надя, Надя, прокудиха ни от нашия любим град. Те не знаят какво губят...” И всеки тръгна да си дири късмета. Тръгнах и аз.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"И патриоти, що патриоти, в народни носии и лозунги „Искаме си робството!” Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!"

Кирил Кадийски, поет, есеист и преводач, роден на 16 юни преди 72 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,