Клаудия Кардинале въодушеви студентите в НАТФИЗ, като отговори на всичките им въпроси, след като стана „Доктор хонорис кауза” на филмовата академия, съобщи БГНЕС. 

"Да получа такава награда за мен е огромна чест”, заяви киноиконата, която от два дни е в София за премиерата на филма "Имало едно време един уестърн". „Прекрасно е да се преобразиш пред камерата, но също и да се върнеш обратно в себе си”, твърди тя. „Хубавото в нашата професия е, че можеш да живееш различни животи и аз живях 152 живота.” Легендарната актриса участвала в дебютния филм на Борис Десподов, защото харесвала младите режисьори и защото искала да се върне към корените си.

Кардинале разказа, че да правиш кино е като да мечтаеш заедно с други хора. Тя сподели за различията в актьорската професия през 50-те години, когато самата тя застава пред камерата и сега. В момента, според нея, актрисите трябва да са много по-подготвени в сравнение с миналото, защото има много по-голяма конкуренция.

Тунис, по думите на Кардинале, е изключително важен за нея, защото е родена и е прекарала детството си там, затова напускането му е било болезнено за нея. Като малка тя искала да стане изследовател, за да опознае света. Външният й вид впечатлявал още в най-ранни години. На конкурс за най-красива италианка през 1957 г. спечелила награда да посети  Международния филмов фестивал във Венеция. Като 16-годишна ученичка двама режисьори поискали разрешение да я снимат. Така с появила във филмите "Златните пръстени" и "Гоха", където участва и Омар Шариф.

Истинското голямо кино отваря вратите си за актрисата с филмите на Лукино Висконти, Федерико Фелини и др. Партнирала си е с Ален Делон, Жан Клод Белмондо, Марчело Мастрояни. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.