Никълъс Кейдж се доказа като безспорен талант през 80-те и 90-те години на миналия век. Той участва във филми като „Пилето“, „Лунатици“, „Да напуснеш Лас Вегас“, „Лице назаем“, „Град на ангели“ и др. През последните години обаче той прави всичко възможно да унищожи авторитета си, като участва в нискобюджетни и ниско оценявани от критиците ленти. Само през миналата година той беше в 4 филма, всички от които пълен провал. Въпреки това обаче Кейдж не съжалява за изборите, които е направил, съобщава „Индипендънт“.

Не са малко и класиките, в които Кейдж е отказал роля. Сред тях са „Матрицата“, трилогията „Властелинът на пръстените“, „Кечистът“. В интервю Кейдж коментира:

„Не съжалявам за нищо. Съжалението е загуба на време. Винаги се опитвам да гледам напред и да не мисля за това, което е могло да се случи в миналото. Със сигурност имаше роли, от които щях да извлека полза, ако обстоятелствата ми позволяваха да участвам - „Матрицата“, „Властелинът на пръстените“. Но поне мога да ги гледам и да изпитвам удоволствие от това. Не гледам филмите си.“

Какви са бъдещите му амбиции? Кейдж би искал да работи с Куентин Тарантино. 

„С удоволствие бих работил с Пол Томас Андерсън. Той със сигурност е един от великите, истински артист. Куентин Тарантино и аз можем да направим нещо наистина специално. Оставам оптимист, че все някога ще се случи.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"И патриоти, що патриоти, в народни носии и лозунги „Искаме си робството!” Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!"

Кирил Кадийски, поет, есеист и преводач, роден на 16 юни преди 72 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,