"Свободна Европа"

Тя е първата жена, печелила "Златната палма" на кинофестивала в Кан, и е едва втората, получавала номинация за "Оскар" за режисьор. Носителка е на десетки други престижни международни награди и през миналата година се завърна към пълнометражното кино с първия си филм от 2009 г. насам, който вече спечели няколко отличия.

Тя е Джейн Кемпиън и филмът й „Силата на кучето“ е големият победител на тазгодишните награди "Златен глобус". Лентата спечели приза за най-добър филм, Кемпиън беше отличена за най-добър режисьор, а Коди Смит-МакФий стана най-добър поддържащ актьор.

„Силата на кучето“ е екранизация по едноименния роман на Томас Севидж от 1967 г., продуцирана от Нетфликс. Главната роля е поверена на Бенедикт Къмбърбач, а действието във филма се развива през 1925 г. Братята Бърбанк са заможни собственици на ранчо в Монтана. В местната кръчма те срещат вдовица и нейния син. Единият брат започва да се държи жестоко с тях, но другият утешава жената, а впоследствие решава да се ожени за нея.

През 2021 г. „Силата на кучето“ спечели "Сребърен лъв" за най-добра режисура във Венеция и награда за най-добър филм на кинофестивала в Сан Себастиан, а Къмбърбач беше отличен като най-добър актьор в Торонто.

Джейн Кемпиън е режисьор и сценарист на ленатата. Това е четвъртият филм, в който тя се изявява и в двете роли едновременно. Първият е забележителният „Пианото“ от 1993 г., с който Кемпиън взима "Златна палма" в Кан, Оскар за най-добър оригинален сценарий и номинация за режисура.

Десет години по-късно следва „Нож в раната“, а през 2009 г. излиза и Bright Star. Кемпиън е режисьор и сценарист и на сериала „Върхът на езерото“. Отделно от тези заглавия тя режисира още „Портрет на една дама“ през 1996 г. и „8“ през 2008 г.

Джейн Кемпиън е родена в Уелингтън, Нова Зеландия, а сега живее в Сидни, Австралия. След като завършва антропология в Университета „Виктория“ в Уелингтън през 1975 г. и живопис в Колежа по изкуства в Сидни през 1979 г., тя започва да прави филми в началото на 80-те години, посещавайки Австралийското училище за филми и телевизия.

Първият й късометражен филм Peel от 1982 г. печели Златна палма в Кан през 1986 г. Следват още няколко заглавия на късометражни филми, а през 1989 г. Кемпиън снима и първия си пълнометражен филм – Sweetie, с който печели няколко награди. Безспорният й международен успех обаче идва с „Пианото“ четири години по-късно.

През 2021 г. 67-годишната режисьорка получи почетната награда на кинофестивала Люмиер в Лион, Франция, определяна като Нобелова награда за кино. Сред предишните носители на отличието са Франсис Форд Копола, Джейн Фонда, Катрин Деньов, Мартин Скорсезе, Педро Алмодовар, Куентин Тарантино, Жерар Депардийо, Милош Форман, Клинт Истууд.

„Спомням си, когато на 24 години работех върху първия си късометражен филм. След три страници вдъхновението ми пресъхна. Казах си: "Олеле, трябва наистина да си гений, за да упражняваш тази професия!" След това разбрах, че не всичко се случва, като да щракнеш с пръсти. Трябва да оставиш текстът да си почине, вдъхновението да узрее. Това, което няма да се получи вечерта, на другия ден ще се роди. Добре е да си даваш сметка за това“, разказва Кемпиън в интервю за френското издание L’Exprerss през 2015 г.

Тя определя писането на филмови сценарии като „най-хубавото пространство на свободата“ и добавя, че „най-важното е да имаш доверие на собственото си въображение“.

На въпрос каква е атмосферата на снимачната й площадка новозеландката отговаря, че в началото на кариерата си е „воювала“ с екипа си, но впоследствие й се е наложило да се „прекърши“:

„Това да се научиш да снимаш филм без да създаваш конфликти.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 94 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател