ПЛАМЕН АСЕНОВ, "Свободна Европа"

Ернст Ингмар Бергман, режисьор (1918 – 2007)

Произход: Швеция, семейство на лутерански свещеник

Образование: Стокхолмски университет

Интереси: Кино, театър, литература

Постижения: Определян е като един от най-големите автори в историята на киното за всички времена; активната му кариера продължава повече от 60 години и включва над 60 художествени и документални филма и повече от 170 театрални постановки

Признание: Три награди "Оскар" за чуждоезичен филм през 1960 и 1961 г., награда „Ървинг Талберг“ през 1970 г. и седем награди "Златен глобус" за чуждоезичен филм през 1960, 1961, 1962, 1975, 1976, 1978 и 1984 г.

-------

Наричат Ингмар Бергман „поет на киното”, демоничен тип, който говори езика на подвижните образи като бял магьосник, един от най-великите режисьори. Той рядко гледа филмите си: „От тях ми става тежко и съм готов да заплача.” Публиката обаче смело гледа шедьоврите на невротичния швед – „Седмият печат”, „Поляната с дивите ягоди”, „Персона”, „Сцени от един семеен живот”, „Фани и Александър”...

Бергман е сред най-награждаваните режисьори, но често не си взима наградите – не обича светските церемонии, а и винаги има нов проект. „Ако не работя, няма да мога да живея”, казва режисьорът. И го доказа, като режисира телевизионен филм на 87, само две години, преди да направи последния ход от шахматната партия със смъртта.

„Седмият печат” е от първите знаменити филми на Бергман. Средновековен рицар се връща от кръстоносен поход и заварва чума в Швеция. На морския бряг играе шах сам, а Смъртта идва за него. Рицарят обаче я скланя на партия шах и така удължава живота си, за да види жена си за последна вечеря и да спаси приятелите си – поне временно.

Лентата започва с цитат от Откровението на Йоан: „И когато Агнецът отвори седмият печат, ето, в небето имаше тишина за около половин час.” Тишината, небесното мълчание, мълчанието на Бога, отсъствието му от живота, са основна тема в много от филмите на Бергман. Той води битка за Бога със самия Бог.

Другата му голяма битка е със смъртта. „Като малък се страхувах от смъртта, но вече не”, твърди Бергман след „Седмият печат”.

Този филм го освобождава. 40 години по-късно, след смъртта на петата си съпруга, той повтаря рефрена за освобождаването: „Самият живот е товар. Мисълта, че вече няма да видя Ингрид, ме опустошава. Нейната смърт ме направи абсолютно индиферентен към собственото ми оцеляване.”

Натрапчивите страхове и демонски битки в душата на Ингмар Бергман са от детството. Той е роден през 1918 г. в Упсала. Баща му е консервативен лутерански пастор и у тях пръчката не прашасва в ъгъла. Лишаване от вечеря и заключване в килера също са част от възпитанието. Бащата „лекува” Ингмар от детско напикаване, като му облича пола и му се подиграва. Майка му пък, към която малкият е привързан, е топла с децата, но е склонна към усамотение и тогава отказва контакт.

Голямото кино-пътешествие на Бергман започва на 6, когато брат му получава подарък – „латерна магика”, апарат за прожектиране на изображения от XVII век. Ингмар е така запленен от образите в кутията, че я купува от брат си за 100 оловни войничета и не се разделя с нея. По-късно озаглавява „Латерна магика” своята автобиография.

На 8 той за първи път гледа истински филм. Баща му забранява киното като дяволска работа, но баба му го води тайно и малкият е в захлас. Вкъщи прави куклен театър, а на 19 учи в Стокхолм литература и изкуство, но се занимава главно с театър, пише няколко пиеси и опера.

През 1944 г. Сьоберг снима „Мъка”, филм, на който Бергман е сценарист и помощник-режисьор. Филмът получава широко признание, а той започва да режисира сам и за 10 години снима дузина филми. През 1955 г. „Усмивки в една лятна нощ” е номиниран за „Златна палма” в Кан заради своя „поетичен хумор”. Следват „Седмият печат” и „Поляната с дивите ягоди”, с които бентът се отприщва.

Бергман пише сам сценариите си, а снимките пресъздадат онова, което вече вижда в главата си. Друг умен ход е да си намери брилянтен оператор – Свен Нюквист. И най-добрите актьори. Ако не ги намери – да ги изгради. Цяло съзвездие има около него – Макс фон Сюдов, Биби Андершон, Хариет Андершон, Лив Улман.

Казват, че Бергман снима, за да има актриси, с които да прави любов. Да, той изневерява на петте си жени с красиви актриси, а между две изневери изневерява на красивите актриси с други красиви актриси. „Просто съм прекалено влюбчив”, скромно обяснява режисьорът.

Напук на правилата, близките планове на актьорите – и то почти през целия филм – са запазена марка на Бергман. Той улавя всяка мимика, превръща я в знак. А превръща в знак и тишината или липсата на мимика.

По подобен начин – отблизо и детайлно, Бергман се вглежда в старинни часовници и други знакови предмети. Той е толкова голям режисьор, че прави и цвета герой от филмите си – червеното особено, горещото, дълбоко, страстно бергманово червено, снимано със зимен пейзаж или ледени персонажи...

Той никога не снима политически проект и далеч надхвърли националните граници, като запечата сцени от живота на модерната душа. А на 30 юли 2007 г., когато заедно си отиват Ингмар Бергман и Микеланджело Антониони, приключва и епохата на голямото режисьорско кино.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

Фредерик Бегбеде, френски писател, роден на 21 септември преди 56 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.