Куентин Тарантино, един от най-талантливите съвременни режисьори, ни е дал някои от най-запомнящите се сцени, свързани с храни в историята на киното, обръща внимание foodpanda.bg. Той обичайно я използва за разтягане на сцена, да се даде комично облекчение на един труден разговор или реалистичен тон на иначе дива ситуация. В крайна сметка храната става метафора за начина, по който хората използват властта си. Ето някои сцени на маса от най-известните му филми.

1. "Гадни копелета" - щруделът

Шошана се изправя лице в лице с полковника, който подготвя ябълков щрудел и за двамата, еспресо за себе си и може би намеква, че знае коя е тя. В този филм щруделът се превръща в символ на ужасяваща сила. 

2. "Убий Бил"- сандвичи

 "Отмъщението е ястие, което най-добре се сервира студено." Беатрикс най-накрая проследява Бил, докато той прави сандвичи с видимо голям нож. Както и при голяма част от храната, която Тарантино използва в неговите филми, актът на рязане е съпроводен с напрежение. 

3. "Джанго без окови" - бялата торта

Най-важната сцена от филма е 23-минутната вечеря, на която Канди и Шулц хапват бяла торта и голямото напрежение, което има помежду им.  Това е последното ядене на Канди преди Шулц да го застреля. 

4. "Глутница кучета" - сутрешно хапване

Тарантино отново залага на сцената с дългото хранене, където виждаме група костюмари, които избират менюто си и дебатират върху песента на Мадона - „Like a virgin”.

5."Бибрутално 1" - начос

Майк среща първата си група от жертви, докато похапва начос сам в бара и облизва пръстите си. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Щедрият талант на Сергей Безруков

    Бил член на путиновата партия „Единна Русия“, от която се самоотстранява след година, тъй като eдин артист цени повече своята творческа свобода.

„Всъщност няма нито изящен стил, нито изящна линия, нито прекрасен цвят. Единствената красота е достоверността, която става видима.“

Огюст Роден, френски скулптор, роден на 12 ноември преди 178 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).