Куентин Тарантино, един от най-талантливите съвременни режисьори, ни е дал някои от най-запомнящите се сцени, свързани с храни в историята на киното, обръща внимание foodpanda.bg. Той обичайно я използва за разтягане на сцена, да се даде комично облекчение на един труден разговор или реалистичен тон на иначе дива ситуация. В крайна сметка храната става метафора за начина, по който хората използват властта си. Ето някои сцени на маса от най-известните му филми.

1. "Гадни копелета" - щруделът

Шошана се изправя лице в лице с полковника, който подготвя ябълков щрудел и за двамата, еспресо за себе си и може би намеква, че знае коя е тя. В този филм щруделът се превръща в символ на ужасяваща сила. 

2. "Убий Бил"- сандвичи

 "Отмъщението е ястие, което най-добре се сервира студено." Беатрикс най-накрая проследява Бил, докато той прави сандвичи с видимо голям нож. Както и при голяма част от храната, която Тарантино използва в неговите филми, актът на рязане е съпроводен с напрежение. 

3. "Джанго без окови" - бялата торта

Най-важната сцена от филма е 23-минутната вечеря, на която Канди и Шулц хапват бяла торта и голямото напрежение, което има помежду им.  Това е последното ядене на Канди преди Шулц да го застреля. 

4. "Глутница кучета" - сутрешно хапване

Тарантино отново залага на сцената с дългото хранене, където виждаме група костюмари, които избират менюто си и дебатират върху песента на Мадона - „Like a virgin”.

5."Бибрутално 1" - начос

Майк среща първата си група от жертви, докато похапва начос сам в бара и облизва пръстите си. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

Сидни Поатие, американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари преди 91 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.