Шон Конъри, актьорът, който "даде лице на Джеймс Бонд", почина на 90-годишна възраст, съобщи Би Би Си. Кариерата му продължи десетилетия и включва заглавия като "Ловът на "Червения октомври", "Индиана Джоунс и последния кръстоносен поход", "Шотландски боец" и "Скалата".

Работил е с режисьори като Стивън Спилбърг, Сидни Лъмет, Браян де Палма, Жан-Жак Ано. Конъри е носител на "Оскар" за филма "Недосегаемите", както и на награди БАФТА, "Златен глобус" и много други. През 2000 г. е удостоен с орден на Британската империя от кралица Елизабет Втора.

Конъри става популярен със сериите за агент 007. Той играе Джеймс Бонд в общо седем филма и накрая му идва до гуша. "Той беше и е много по-добър актьор, но стана синоним на Бонд. Хората казваха "Ето го Джеймс Бонд", като видеха по улицата. Това особено много го разстройваше", разкава близкият му приятел Майкъл Кейн.

През 2004 г. The Sunday Herald го обяви за "най-великия жив шотландец", а през 2011 г. проучване на EuroMillions - за "най-голямото живо национално съкровище на Шотландия".

Конъри прекара голяма част от живота си като жител на Бахамите, но подкрепяше Шотландската национална партия и исканията за независимост на Шотландия.

Конъри е отказал да изиграе ролята на магьосника Гандалф в екранизацията на "Властелина на пръстените" на Питър Джаксън с мотива, че "не разбира сценария", пропускайки 30 млн. долара хонорар и 15% от боксофиса. По същите причини отказва да изиграе и "Архитекта" в трилогията на сестрите Уашовски "Матрицата".

В интервю от 2005 г. заяви, че вероятно няма да прави повече филми, защото "му е писнало от идиотите, които работят в Холивуд сега". По-късно негова говорителка уточни: "Но все пак един от известните му филми се казва "Никога не казвай никога".

Конъри бе обявен още "най-сексапилният мъж" на сп. "Пийпъл" през 1989 г. и "най-сексапилният мъж на века" през 1999 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 145 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.