МАРТА МОНЕВА, "Портал култура"

Онлайн изданието на Международния фестивал на анимационния филм в Анеси, Франция, се провежда от 15 до 30 юни. При нормални обстоятелства тази година щеше да бъде честван и 60-годишният юбилей на фестивала в особено празнична атмосфера, но пандемията беше причина празненството да бъде отложено за догодина. Това решение е напълно резонно, предвид огромните маси от кинодейци, дистрибутори и публика, които се стичат ежегодно в идиличното френско градче, разположено на езерото Анеси във френските Алпи.

От празненство, макар и извън Анеси, няма да се лиши обаче Теодор Ушев. Българското участие в тазгодишния, макар и онлайн фестивал е феноменално. През далечната 2010 г. се запознах с Теодор Ушев именно в Анеси. Тогава филмът му „Дневниците на Липсет“ получи „само“ специална грамота от журито за късометражни филми, но аз, абсолютно уверена в качествата на филма и неговия автор, наистина можех да се закълна, че един ден Ушев ще получи и голямата награда на фестивала, а именно Кристала на Анеси. Ето че този ден дойде и вчера филмът му „Физика на тъгата“, продуциран от Националния филмов борд на Канада, базиран на роман на Георги Господинов, получи Кристала за късометражна анимация.  

При награждаването Теодор Ушев сподели, че никога не си е мечтал да я получи и я посвещава на баща си Асен Ушев. Ненапразно тази награда се сравнява с покоряването на Еверест, а изкачването му към този връх е добре известно на българската публика. През въпросните десет години работата на Теодор Ушев беше многократно номинирана, а и награждавана от най-престижните филмови фестивали. „Физика на тъгата“ е великолепен филм и вече се радва на огромно международно признание. От фестивала в Анеси филмът на Ушев отнесе и наградата на международната критика ФИПРЕССИ за този „амбициозен, лабиринтoподобен филм, който мултиплицира опита и представлява кулминация на уникалната работа на този огнен и крайно посветен филмов автор“.

Самият Теодор Ушев смята тази си награда за още по-специална, предвид условията, в които се провежда фестивала тази година. Към това мнение бих искала да се присъединя и аз. Честито!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Да завършиш книга е все едно да дръпнеш дете в задния двор и да го застреляш.“

Труман Капоти, американски писател, роден на 30 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.