Документален филм за Васил Пармаков (1961 – 2016) – пианист, композитор и писател, ще има премиера на 14 ноември от 19 ч. в столичното кино „Влайкова”. Тогава не само екипът на филма, но и всички приятели, колеги, музиканти и хора, които обичат музиката на Пармаков, ще могат да изкажат своята почит към пианиста.

Режисьор на филма „Съдбата като джаз“ е Константин Занков. Заедно с Константин Петров пишат сценария за „Съдбата като джаз“ с идеята да споделят отново музиката на Пармака, както наричат джаз композитора, и да покажат какъв необикновен човек е бил той в очите на всички. Човек, който не се примирява с пошлото и въпреки него създава магия на сцената. Без ограничения. Експериментатор, който умело борави с музиката и знае как да изкара най-доброто от всеки инструмент. Импровизатор, който обаче следва поставените от самия него правила и създава силна връзка с музикантите на сцената.

„Съдбата като джаз“ представя музикалния път на Васил Пармаков. Документалният разказ тръгва от репетицията, минава през малките магии, които се случват между музикантите, и стига до чудото на същинския концерт. Целта му е да докаже, че именно джазът е съдбата, от която талант като Пармака не може да избяга. Това става ясно и от думите на хората, които стоят зад филма – режисьорът Константин Занков, съсценаристът Константин Петров и продуцентът на „Съдбата като джаз“ Костадин Бонев. 

ВАСИЛ ПАРМАКОВ е роден е на 30 септември 1961 г. в София в семейство на музиканти, негова майка е певицата Ани Пармакова. Завършва Българската държавна консерватория и от 1984 г. свири в различни групи, като „Подуене блус бенд“, и композира, включително музика за филми, като „Клиника на третия етаж“. През 1994 г. издава първия си солов албум „Lombroso“, по-късно основава групата „Зона Ц“. През 2011 г. издава сборника „Аз и майор Блюхер“. Умира на 21 май 2016 година в София.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ето последната ми бележка: Много работих! Моля, не ме будете! Никога. Заспивам завинаги. Хора аз ви обичах! Бъдете снизходителни!”  

Владимир Висоцки, руски бард, роден на 25 януари преди 82 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.