Документален филм за Васил Пармаков (1961 – 2016) – пианист, композитор и писател, ще има премиера на 14 ноември от 19 ч. в столичното кино „Влайкова”. Тогава не само екипът на филма, но и всички приятели, колеги, музиканти и хора, които обичат музиката на Пармаков, ще могат да изкажат своята почит към пианиста.

Режисьор на филма „Съдбата като джаз“ е Константин Занков. Заедно с Константин Петров пишат сценария за „Съдбата като джаз“ с идеята да споделят отново музиката на Пармака, както наричат джаз композитора, и да покажат какъв необикновен човек е бил той в очите на всички. Човек, който не се примирява с пошлото и въпреки него създава магия на сцената. Без ограничения. Експериментатор, който умело борави с музиката и знае как да изкара най-доброто от всеки инструмент. Импровизатор, който обаче следва поставените от самия него правила и създава силна връзка с музикантите на сцената.

„Съдбата като джаз“ представя музикалния път на Васил Пармаков. Документалният разказ тръгва от репетицията, минава през малките магии, които се случват между музикантите, и стига до чудото на същинския концерт. Целта му е да докаже, че именно джазът е съдбата, от която талант като Пармака не може да избяга. Това става ясно и от думите на хората, които стоят зад филма – режисьорът Константин Занков, съсценаристът Константин Петров и продуцентът на „Съдбата като джаз“ Костадин Бонев. 

ВАСИЛ ПАРМАКОВ е роден е на 30 септември 1961 г. в София в семейство на музиканти, негова майка е певицата Ани Пармакова. Завършва Българската държавна консерватория и от 1984 г. свири в различни групи, като „Подуене блус бенд“, и композира, включително музика за филми, като „Клиника на третия етаж“. През 1994 г. издава първия си солов албум „Lombroso“, по-късно основава групата „Зона Ц“. През 2011 г. издава сборника „Аз и майор Блюхер“. Умира на 21 май 2016 година в София.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 60 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.