„Тази история трябва да бъде разказана на бъдещите поколения. Да знаят, че в най-зловещото време за Европа е имало и други хора - човешки същества! Имало е един малък български народ, заради който днес ние съществуваме. Ако не бяха те -  нас нямаше да ни има!“

Вълнуващите думи изрича генерал-лейтенант (о.р.)Габи Ешкенази в документалния филм „Следващото поколение“. Началникът на Генералния щаб на Отбранителните сили на Израел от 2007 до 2011, чието име днес се спряга от израелските медии като един от възможните наследници на настоящия министър-председател на страната Нетаняху, е един от главните герои в лентата на режисьорите Ния Александрова и Айелет Хелер. 

Не по-малко силни са и думите на Ошрат Котлер, писател и един от доайените на израелската журналистика, водеща на телевизионни новини, автор и продуцент на предавания и документални филми:

„Как е успял този народ да направи тиха революция срещу хитлеристите?“, се пита в края на филма Ошрат Котлер.

Героите в документалния проект „Следващото поколение“ са наследници на български евреи, спасени по време на Втората световна война. Ошрат Котлер е потомка на еврейска фамилия от Пазарджик, а бащата на генерал-лейтенант Ешкенази е роден в Пловдив. 

Именно в Града под тепетата ще бъде световната премиера на пълнометражния документален филм „Следващото поколение“ на 23 октомври, сряда, от 20.30 часа в „Лъки - Дом на киното“. Създадената по идея на Яков Джераси, Цафрир Кохановски и Димитър Гочев документална лента е заснета в Израел и България, и чрез емоционалното пътуване на героите назад към корените проследява не просто изключителната история на спасяването и биографиите на двете семейства, но и личните чувства и емоции на героите в тяхното търсене на отговори за миналото и настоящето.

България е единствената държава, която по време на Холокоста успява да спаси близо 50 000 евреи, живели в страната тогава. Нито един от тях не е бил убит, нито изпратен в лагерите на смъртта, въпреки че в този период България е била част от Тристранния пакт. Спасяването на българските евреи е изключителен исторически прецедент, в резултат на който в страната има повече евреи след Войната, отколкото преди нейното започване. Това събитие е известно на по-голямата част от българите и израилтяните, но хората в световен мащаб рядко са чували за него. 

Героите в „Следващото поколение” желаят да бъдат част от осветляването, както на събитията свързани със спасяването на техните предци, така и със слабо познатите, дори в България, последствия от този исторически прецедент.

Филмът е копродукция между „Dreams Industry”, България и T.T.V Productions и Канал 8, Израел. Реализиран е с подкрепата на Фондация „Пловдив 2019“ – Европейска столица на културата, Ционистка федерация на България, Международна фондация България и други.

„Следващото поколение” се посвещава и на 70-годишнината от „Голямата Алия” - имиграцията в Израел на 45 000 български евреи от 50 000 еврейска общност на България. Проектът е част от програмата „Пловдив – Европейска столица на културата“.

Ошрат Котлер (родена на 25.07.1965 г.) е израелска писателка и журналист, водеща на телевизионни новини, автор и продуцент на предавания и документални филми. През 2006 г. Котлер публикува първия си роман „Приказка, която започва със сълзи”, в който разказва историята на своя живот през модерен психологически прочит. Втората й книга „Дете мое” става бестселър в Израел и пресъздава историите на едно семейство еврейски емигранти и обхваща периода от 20-те години на миналия век до днес. Книгата е вдъхновена от личната семейна биография на Котлер. Днес Ошрат е още по-заинтригувана да продължи проучването на собствените си корени и семейна биография. С участието си във филма „Следващото поколение” тя вярва, че не просто ще успее да се докосне до миналото на предците си, но ще съумее да сподели и запознае зрители от целия свят със значимите исторически събития, случили се в България по време на Втората световна война, които не просто са дали отражение върху собствения й живот, но дори са предопределили изборът на професионална и житейска реализация. С тези заявки Котлер несъмнено се превръща в най-емоционалния герой на „Следващото поколение”.

Генерал-лейтенант Габриел (Габи) Ешкенази е началник на Генералния щаб на Отбранителните сили на Израел от 2007 до 2011 г. Той е роден през 1954 г. в семейството на пловдивския евреин Йосиф Пепо Ешкенази, майка му е еврейка - преселничка от Сирия. Габи Ешкенази служи в прославената бригада Голани, която се смята за елитната част на източните евреи (Сефаради и Мизрахи). Участва във войната Йом Кипур, операция „Мълния”, операция „Литани”, Ливанската война от 1982 и конфликта в Южен Ливан продължил до 2000, Първата интифада, Интифадата Ал-Акса, и войната в Газа (2008-2009). Завършва школа за младши командири в Тел Авив, Командно-щабен колеж на Морската пехота в САЩ, има бакалавърска степен по политически науки от университета в Хайфа и МБА от Харвард. Женен е и има две деца. Той е извървял пътя от войнишкия окоп до най-високия пост във въоръжените сили на Израел, започвайки като редник на 18-годишна възраст. В продължение на 33 години служи на върховната за евреите задача – гарантирането на сигурността във враждебно обкръжение. През 2005 г. е избран за генерален директор в Министерството на отбраната и дясна ръка на военния министър Амир Перец. От 2007 до 2011 ръководи Генералния щаб на Израелските сили за отбрана. Пенсионира се с почести през 2011 г.

През следвоенния му период става председател на Шемен – компания за добив на газ и петрол. През март 2012 г. в град Ор Йехуда кръщават улица на негово име.

Днес името му е спрягано от част от израелските медии като един от възможните наследници на настоящия министър-председател на страната Бенямин Нетаняху.

Йосиф Пепо Ешкенази, бащата на генерал-лейтенант Габриел Ешкенази, участва във войната за независимост на Израел (1948 - 1949) като командир на отряд български евреи в състава на така наречените "Зверове на Нагев" – елитна бронирана специална част. "Българите" на Пепо Ешкенази влизат в историята на войната с това, че по време на най-тежките боеве, едва не започват сражение със свои колеги, които искат да екзекутират група египетски пленници, като отмъщение за жестоко инквизирани израелски командоси. "Българите" надделяват и успяват да опазят пленниците невредими.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ. Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са.“

Петко Славейков, поет и журналист, роден на 17 ноември преди 192 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Соня Йончева и Националният филхармоничен оркестър – енергия и класа

Бравурните аплаузи искрено развълнуваха звездата, която благодари на българската публика с 3 биса, а след концерта повече от 2 часа раздаваше автографи.

Пикасо рисува по-грозно от Любен Зидаров

"Копирането на нечий успешен модел е лесно и (относително) безрисково. Създаването на свой собствен е несравнимо по-трудно и далеч по-рисковано", пише издателят Манол Пейков.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.