Георги Ангелов – най-известният в киноман на Балканите, е починал на 72 години, съобщи Lupa.bg, позовавайки се на Кин Стоянов. 

„Почина моят първи братовчед Бате Жоро - Георги Ангелов. Син на проф. Ангел Ангелов и сестрата на баща ми, леля Събина - по-малко известна като поетесата Ангелина Браилска. И приживе Бате Жоро носеше душата на ангел.Сега ще се представи пред Бога, за да бъде заедно с вуйчо си Радой Ралин - Димитър Стефанов Стоянов”, написа Кин Стоянов във „Фейсбук”.

-------

„Докато имам очи, докато мога да се движа - ще гледам кино!” – среща с най-известния киноман в България Георги Ангелов

БНР,  21, 04, 2010

Киноиндустрията е фабрика за мечти. Влизаме в киносалоните, водени от любопитството да се потопим в един друг свят, желанието да съпреживеем една история или просто да се забавляваме. Киното е едно от най-масовите хобита на света, но едва ли са много подвластните на седмото изкуство, които могат да кажат: “Киното е всичко за мен – и Бог, и дявол, и професия, и мечта”. Това са думи на главния герой в документалния филм “Един киноман в началото на века” – Георги Ангелов. Най-известният киноман в България, а може би и на Балканите, живее в София. Той не пропуска премиерна прожекция, води собствена класация на филмите, излезли през годината, като до този момент от живота си е изгледал повече от 25 хиляди заглавия.

Георги Ангелов казва за себе си, че “принадлежи към сдружението на българските кинокритици, но не се чувства нито критик, нито журналист.” Всъщност той е завършил педагогика в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”, но лентата на професионалния му път се завърта около киното и оплита в мрежите си цялата му житейска история. Работил е в Българска национална филмотека, пише за различни издания, в които представя своята гледна точка за филмите и казва, че “киното е неговият живот”. Така, пак като на кино, идва и предложението на група приятели, сред които и режисьорът Петър Одаджиев, да заснемат документалния филм, посветен на “кинозавъра” Георги Ангелов. Лентата “Един киноман в началото на века” успява да пребори конкуренцията на 230 заглавия от 60 държави и да спечели наградата за най-добър чуждоезичен документален филм на Фестивала на независимото кино в Ню Йорк през 2007 година. Самият Жоро Ангелов гледа на филма като начин да представи цяла една епоха от развитието на филмовата индустрия в България през призмата на неговата „любовна авантюра” с киното. А тя започва така:

“Като всяко дете ходех в кварталното кино. В кино “Влайкова” в центъра на София се промъквахме през мазето, по водосточната тръба, преобличахме се като възрастни с бомбета, само и само да гледаме филми, които са забранени за ученици.” – спомня си Георги. – “Но в един момент започнах да се замислям, да гледам и по-сериозни филми. Правя си класация от 1963 година, когато на първо място бях поставил суперпродукцията “Троянската война”. На следващата година първата позиция беше за италианския “Ръце над града” – дълбоко политически, арт-филм. За една година съм изживял тази еволюция, четейки издания за киноизкуство и филмови новини. Полека-лека започнах да се насочвам към по-трудните и специфични филми и вече като студент правех така, че всичко се въртеше около киното. Дори курсовата ми работа, макар че учех педагогика, беше посветена на киното - “Кино, училище, възпитание”. В този период в България беше подета една инициатива по примера на страни като Унгария, Полша и др., за откриване на студийни кина и въвеждане на киното в училище. За съжаление това не стана.”

“Кино и педагогика” – под това заглавие в студентския си период Георги Ангелов прави лектория в Софийския университет, където представя всички най-добри заглавия, излезли на екран не само от България, но и от Англия, Франция, Италия, съветски и югославски филми и много други. Подобно на човека-оркестър, той едновременно продава билети, лепи афиши, изнася лекции. Какви жертви е правил в името на киното?

“Имах един анекдотичен случай – бях в болница през зимата и в кино “Македония” пуснаха по това време филма “Голият остров”, който беше взел златен медал на Московския фестивал – разказва Георги. – Знаех, че е страхотен и много исках да го гледам, но от болницата не ме пускаха. И аз избягах – по халат, по чехли и пеша през зимата стигнах до киното. Оказа се обаче, че прожекцията се отменя, поради липса на достатъчно зрители. Много са случаите като този.”

За Георги киното е най-доброто лекарство срещу всички трудности и болежки в живота. Дава пример със София филм фест. Макар да е с увреждания след прекарано тежко заболяване, в дните на фестивала успява така да се организира, че да не пропусне нито една прожекция, пресконференция или среща с авторите на лентите. Затова и в киносредите казват, уж на шега, че без Георги Ангелов не може да започне нито един кинофестивал у нас. Превърнал се е в своеобразен талисман на най-известните ни фестивали – София филм фест, Киномания, Златната ракла, Златната роза, но и на по-новите, като този за студентски филми в Балчик. Паралелно успява да утолява и жаждата си към пътувания. Като истински представител на зодия “Рак” обожава морето, но съчетава летуването си там отново с кино-фестивалите, които се провеждат край брега. През годините е успял да посети и някои от най-големите европейски фестивали. Като незабравим определя спомена си от кинофеста в Берлин, точно в дните, когато пада Берлинската стена. Споменът за тълпите от хора, които с нетърпение преминават от Изток на Запад, все още извиква вълнение в гласа му. Що се отнася до българското кино, категорично опровергава мнението, че няма достойни истории. “Следя внимателно киното ни от 1989 година насам и всяка година има поне по един силен български филм. Хубавото е, че и зрителите започват да се връщат в салоните”, казва Георги.

“Въобще не претендирам да съм най-големият български киноман или да съм гледал най-много филми – добавя още той. – Особеното при мен е, че всяка съзнателна минута от живота ми е свързана с киното. Сега вече съм инвалид и може би единствената ми работа е да ходя на кино, но и когато съм работил, когато съм се грижил за родителите си, не съм изпускал филм. Всеки човек, по един или друг начин, е способен на една голяма любов. Тя може да бъде към човек, предмет, към професията. При мен е към киното!”

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 
 

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 71 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.