"Апокалипсис сега: Финалната версия" на  Франсис Форд Копола ще тръгне по кината тази есен, но в някой IMAX кина ще бъде показан на 15 и 18 август, съобщи „Гардиън”.

Новият вариант Копола създаде по повод 40-годишнината на филмовата класика, която се счита за една от най-добрите военни ленти на всички времена. Всъщност този филм е Apocalypse Now Redux, от 2001 г. но сега режисьорът е добавил 49 минути и цяла отделна сюжетна линия към оригиналната версия, чието времетраене е 2 часа и 33 минути. Сега Копола е скъсил версията от 2001 г. с 20 минути.

"Апокалипсис сега: Финалната версия" беше показан за пръв път през април на филмовия фестивал "Трайбека".

Филмът е посветен на войната във Виетнам и е направен по мотиви от романа на Джоузеф Конрад "Сърцето на мрака", като действието е преместено от Африка във Виетнам и Камбоджа. В него участват актьорите Мартин Шийн, Марлон Брандо, Денис Хопър и Робърт Дювал.

"Апокалипсис сега" е известен и с проблематичната си продукция. Много актьори отказват на Копола да участват във филма - Стив Маккуин, Ал Пачино, Джак Никълсън, Робърт Редфорд. Те никак не са вдъхновени от идеята да изкарат няколко месеца във филипинската джунгла, където протича снимачният процес. След това тайфун унищожава голяма част от декорите. Мартин Шийн получава инфаркт по време на снимките. А когато Марлон Брандо пристига на снимачната площадка, той е напълнял, което не отговаря на персонажа му според сценария. Освен това той не е научил репликите си.

Лентата разказва за пътешествието на капитал Уилард (Мартин Шийн), изпратен в Камбоджа, за да убие полковник Уолтър Кърц (Марлон Брандо), който се е оттеглил в джунглата, загубил е разсъдъка си и се е провъзгласил за божество сред местни бойци. Най-известната сцена от филма е нападение с хеликоптери на фона на музиката на Вагнер, както и репликата героя на Робърт Дювал: "Обичам миризмата на напалм рано сутрин."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Обикновеният човек има само една грижа: как да убие времето си, а умният – как да го употреби.“

Артур Шопенхауер, германски философ, роден на 22 февруари преди 232 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.