АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Обявената преди седмица промяна в регламента на най-желаните отличия в света на киното - наградите "Оскар", предизвика истинска буря в кинаджийските среди. Тя е посрещана негативно и от феновете, макар че привидно промените са в техен интерес. Наред с по-малко значими нововъведения като промяна на датата, на която се връчват академичните награди (вместо в края на февруари - началото на март, вече това ще става във втората неделя на февруари) и промени в структурата на церемонията (за тях по-надолу), несъмнено най-големи брожения предизвика обявяването на нова категория - за най-добър "популярен филм". 

Решението изглежда логично, предвид че в последните години водещите статуетки са печелени все от нискобюджетни и слабопечеливши филми като "Формата на водата", "Лунна светлина", "Спотлайт", "Бърдмен", "12 години в робство", "Артистът", "Речта на краля". Някои от тях са високохудожествени бижута, други посредствени, а трети чисто и просто конюнктурни избори, но нека последното да лежи на съвестта на членовете на академията, близо 6000 на брой (94% бели, 77% мъже и 54% над 60-годишна възраст). Тук е мястото да оборим популярното схващане, че наградите се присъждат от критици и отразяват тяхното мнение - това не е вярно, присъждат се от професионалните гилдии в Холивуд - актьори, режисьори, продуценти, оператори, сценографи и т.н. Все пак видно е, че в изборите преобладават филми от един тип, които по-лесно печелят одобрението на критиката, нежели на широката публика. 

Леко странна е тази посока, ако си припомним, че в миналото филми като "Челюсти" (1975) и "Междузвездни войни (1977), представляващи гръбнака на популярното киноизкуство, са номинирани за най-добър филм на съответната година - и макар да губят в полза на арт ленти като "Полет над кукувиче гнездо" и "Ани Хол", първият е отличен с три, а вторият с 6 статуетки в други категории. В последното десетилетие комерсиални филми с много награди бяха "Титаник" и "Завръщането на краля". За съжаление победата на финалния трети епизод от "Властелинът на пръстените" през 2003-та бележи последната голяма победа на истински популярен филм, макар че през 2009-а броят на номинациите е разширен от 5 на 10 именно с идеята вътре да попада по-широк спектър филми и да се "освободи място" както за критическите фаворити, така и за по-популистките предложения. Същата година се запомни с христоматийното прецакване на най-касовия филм на всички времена (засега) "Аватар" на Джеймс Камерън за сметка на нискобюджетния, политически ангажиран филм на бившата му съпруга Катрин Бигълоу "Войната е опиат". Освен това никога популярността на един филм не е била пречка той да бъде номиниран, ако е и добър - например "Лудият Макс: пътят на яростта" се нареди сред десетте отличници на 2016 г.

Все пак обаче номинация е различно от награда. Печелившите филми в повечето случаи са от т.нар. тип Oscar bait (от англ. - примамка, стръв). Освен че имат точно определен жанров профил, те се пускат на екран в края на календарната година, така че да са свежи в паметта на гласуващите (какви шансове би имал в сравнение с тях един филм с премиера през април-май, че те ще го забравят дотогава). Те не само искат да направят впечатление на академията и другите комисии - сезонът на наградите в САЩ започва в началото на декември и завършва три месеца по-късно с "Оскарите" - а и разчитат на съпътстващите кампании и церемонии, за да привлекат вниманието на публиката и да спечелят нещо. Да си признаем, че филм като "Формата на водата" или "Бърдмен" не би имал и 100 000 зрители, ако нямаше "Оскар".

Oscar bait не е нов термин. Той се споменава в браншовия език още през 40-те години, но първият ярък представител на типа е "Ловецът на елени" на Майкъл Чимино. Той реализира формулата успешно и печели наградата за най-добър филм през 1978 г. По подобен начин низвергнатият днес Харви Уайнстийн провежда 20 години по-късно кампанията на един от най-успешните си филми "Влюбеният Шекспир". 

Враговете на политическата коректност в Холивуд веднага намериха повод да хейтят, че наградата е измислена специално за фаворита на масите и критиците от САЩ "Черната пантера" - първият на комиксовото студио "Марвъл" с водещ чернокож супергерой. Той наистина спечели над 1 милиард долара и е образец за "популярен филм". Проблемът е, че популярните филми нямат нужда от още едно формално признание, те измерват своя успех в най-сигурната единица - брой долари. Освен това представяте ли си как беловласите дядовци от академията сядат да изгледат всички филми по комикс за годината, за да изберат най-добрия? Наистина има потенциал за куриози в тази категория. Противниците на идеята подчертават и че не е ясно дали номинирането на даден филм в новата категория го лишава от възможността да бъде номиран и в "общия кюпт" за най-добър филм, лишавайки го по този начин от шанс за истински престижната награда.

Някои коментатори стигат дотам, че сравняват бъдещите "Оскари" с MTV Movie Awards (присъждани изцяло по зрителски гласове), като отбелязват, че грешката на академията е, че се води по съветите на телевизионната компания за гледаемост и рейтинг, а не се съобразява с почти вековната си основна мисия - да засвидетелства почитта си към творците на филмово изкуство. Факт е, че една от причините за промените в регламента е постоянно спадащият зрителски интерес към церемонията, излъчвана в ефир от Ей Би Си - 2018 г. отбеляза исторически рекорд с най-малък брой зрители. Спадът е 20% само за една година, а за четири аудиторията на бляскавото събитие е спаднала почти двойно. 

Заслужава да се отбележи и че Ей Би Си е собственост на конгломерата "Дисни", който произвежда какво? Познахте, огромния дял популярни филми в Холивуд. Например тези на "Марвъл", "Пиксар", както и "Междузвездни войни". 

Друго будещо смут решение на академията е шоуто да се съкрати до 3 часа - също в интерес на телевизиознните зрители, а всъщност с надеждата, че повече хора ще се навият да го гледат и приходите от реклами ще нараснат. Това обаче ще наложи раздаването на някои награди извън кадър (по време на реклами или предварително), като тези категории ще бъдат излъчени в съкратен вид и след монтаж по-късно. 

91-вите награди "Оскар" ще бъдат последните, които ще се раздават по "стария график" - 24 февруари 2019 г. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“

Александър Грибоедов, руски поет, драматург, композитор и допломат, роден на 15 януари преди 226 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.