АНИТА ДИМИТРОВА, "СЕГА"

Обявената преди седмица промяна в регламента на най-желаните отличия в света на киното - наградите "Оскар", предизвика истинска буря в кинаджийските среди. Тя е посрещана негативно и от феновете, макар че привидно промените са в техен интерес. Наред с по-малко значими нововъведения като промяна на датата, на която се връчват академичните награди (вместо в края на февруари - началото на март, вече това ще става във втората неделя на февруари) и промени в структурата на церемонията (за тях по-надолу), несъмнено най-големи брожения предизвика обявяването на нова категория - за най-добър "популярен филм". 

Решението изглежда логично, предвид че в последните години водещите статуетки са печелени все от нискобюджетни и слабопечеливши филми като "Формата на водата", "Лунна светлина", "Спотлайт", "Бърдмен", "12 години в робство", "Артистът", "Речта на краля". Някои от тях са високохудожествени бижута, други посредствени, а трети чисто и просто конюнктурни избори, но нека последното да лежи на съвестта на членовете на академията, близо 6000 на брой (94% бели, 77% мъже и 54% над 60-годишна възраст). Тук е мястото да оборим популярното схващане, че наградите се присъждат от критици и отразяват тяхното мнение - това не е вярно, присъждат се от професионалните гилдии в Холивуд - актьори, режисьори, продуценти, оператори, сценографи и т.н. Все пак видно е, че в изборите преобладават филми от един тип, които по-лесно печелят одобрението на критиката, нежели на широката публика. 

Леко странна е тази посока, ако си припомним, че в миналото филми като "Челюсти" (1975) и "Междузвездни войни (1977), представляващи гръбнака на популярното киноизкуство, са номинирани за най-добър филм на съответната година - и макар да губят в полза на арт ленти като "Полет над кукувиче гнездо" и "Ани Хол", първият е отличен с три, а вторият с 6 статуетки в други категории. В последното десетилетие комерсиални филми с много награди бяха "Титаник" и "Завръщането на краля". За съжаление победата на финалния трети епизод от "Властелинът на пръстените" през 2003-та бележи последната голяма победа на истински популярен филм, макар че през 2009-а броят на номинациите е разширен от 5 на 10 именно с идеята вътре да попада по-широк спектър филми и да се "освободи място" както за критическите фаворити, така и за по-популистките предложения. Същата година се запомни с христоматийното прецакване на най-касовия филм на всички времена (засега) "Аватар" на Джеймс Камерън за сметка на нискобюджетния, политически ангажиран филм на бившата му съпруга Катрин Бигълоу "Войната е опиат". Освен това никога популярността на един филм не е била пречка той да бъде номиниран, ако е и добър - например "Лудият Макс: пътят на яростта" се нареди сред десетте отличници на 2016 г.

Все пак обаче номинация е различно от награда. Печелившите филми в повечето случаи са от т.нар. тип Oscar bait (от англ. - примамка, стръв). Освен че имат точно определен жанров профил, те се пускат на екран в края на календарната година, така че да са свежи в паметта на гласуващите (какви шансове би имал в сравнение с тях един филм с премиера през април-май, че те ще го забравят дотогава). Те не само искат да направят впечатление на академията и другите комисии - сезонът на наградите в САЩ започва в началото на декември и завършва три месеца по-късно с "Оскарите" - а и разчитат на съпътстващите кампании и церемонии, за да привлекат вниманието на публиката и да спечелят нещо. Да си признаем, че филм като "Формата на водата" или "Бърдмен" не би имал и 100 000 зрители, ако нямаше "Оскар".

Oscar bait не е нов термин. Той се споменава в браншовия език още през 40-те години, но първият ярък представител на типа е "Ловецът на елени" на Майкъл Чимино. Той реализира формулата успешно и печели наградата за най-добър филм през 1978 г. По подобен начин низвергнатият днес Харви Уайнстийн провежда 20 години по-късно кампанията на един от най-успешните си филми "Влюбеният Шекспир". 

Враговете на политическата коректност в Холивуд веднага намериха повод да хейтят, че наградата е измислена специално за фаворита на масите и критиците от САЩ "Черната пантера" - първият на комиксовото студио "Марвъл" с водещ чернокож супергерой. Той наистина спечели над 1 милиард долара и е образец за "популярен филм". Проблемът е, че популярните филми нямат нужда от още едно формално признание, те измерват своя успех в най-сигурната единица - брой долари. Освен това представяте ли си как беловласите дядовци от академията сядат да изгледат всички филми по комикс за годината, за да изберат най-добрия? Наистина има потенциал за куриози в тази категория. Противниците на идеята подчертават и че не е ясно дали номинирането на даден филм в новата категория го лишава от възможността да бъде номиран и в "общия кюпт" за най-добър филм, лишавайки го по този начин от шанс за истински престижната награда.

Някои коментатори стигат дотам, че сравняват бъдещите "Оскари" с MTV Movie Awards (присъждани изцяло по зрителски гласове), като отбелязват, че грешката на академията е, че се води по съветите на телевизионната компания за гледаемост и рейтинг, а не се съобразява с почти вековната си основна мисия - да засвидетелства почитта си към творците на филмово изкуство. Факт е, че една от причините за промените в регламента е постоянно спадащият зрителски интерес към церемонията, излъчвана в ефир от Ей Би Си - 2018 г. отбеляза исторически рекорд с най-малък брой зрители. Спадът е 20% само за една година, а за четири аудиторията на бляскавото събитие е спаднала почти двойно. 

Заслужава да се отбележи и че Ей Би Си е собственост на конгломерата "Дисни", който произвежда какво? Познахте, огромния дял популярни филми в Холивуд. Например тези на "Марвъл", "Пиксар", както и "Междузвездни войни". 

Друго будещо смут решение на академията е шоуто да се съкрати до 3 часа - също в интерес на телевизиознните зрители, а всъщност с надеждата, че повече хора ще се навият да го гледат и приходите от реклами ще нараснат. Това обаче ще наложи раздаването на някои награди извън кадър (по време на реклами или предварително), като тези категории ще бъдат излъчени в съкратен вид и след монтаж по-късно. 

91-вите награди "Оскар" ще бъдат последните, които ще се раздават по "стария график" - 24 февруари 2019 г. 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Та кой откри Америка, кажете? Безумец, луд, навсякъде осмян! А кой създаде бог за вековете? Отново луд, на кръста прикован. И слънцето в надоблачните сфери, ако прекъсне вечния си ход, отново някой луд ще изнамери, светлик за целия човешки род.“

Пиер-Жан дьо Беранже, френски поет, роден на 19 август преди 239 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.