Над 100 известни кинодейци настояват за пореден път за спешни промени в Закона за киноиндустрията и "порочните практики" при разпределянето на средствата за кинопроизводство у нас, съобщи "Дневник". В отворено писмо, адресирано до министъра на културата, парламента и Националния филмов център, те изразяват недоволството си, че исканията им, изложени още през юли миналата година, са "отминати с мълчание и бездействие".

"Категорично се обявяваме против порочните практики при оценяването и разпределянето на средствата за филмопроизводство и настояваме за незабавна промяна както на принципите, по които се съставят художествените комисии, така и на начина, по-който се провежда самата процедура на оценяване", казват подписалите. Те настояват за четири спешни реформи тази посока, като на първо място промяна в механизма, по който се избират художествените комисии и Националния съвет за кино към НФЦ.

Към момента на това става чрез квоти от различните авторски сдружения в киноиндустрията - което според дейците води до създаване на "кухи асоциации с фантомна членска маса" с цел доминация на едни или други интереси в комисиите. Една от възможностите за гарантиране на по-голяма независимост, съществуващи и в Европа, е това да става чрез жребий, посочи пред "Дневник" режисьорът Камен Калев. "Силно се надяваме, че този път препоръките ни за промени в Закона за филмовата индустрия и в устройствения правилник на ИА НФЦ ще бъдат взети под внимание", отбелязват авторите, които търсят и по-широка подкрепа на исканията си чрез онлайн петиция.

„Проблемът е, че законът, по който се регламентира съществуването на държавната помощ за български кино, е доста стар. От друга страна, проблемите могат да бъдат определени в две посоки – размерът на финансиране, който не дава възможност да се произвеждат повече филми, които да покрият поколенческия диапазон на различните автори, както и регламентът, по който тези пари се разпределят от художествени комисии, съставени главно от членове на асоциации, които не представляват нищо повече от един имейл лист”, коментира по Нова тв режисьорът Виктор Божинов, подписал се под отвореното писмо.

„Има проблем с асоциациите. Той се състои не толкова в това, че са кухи, а в това, че едни и същи членове са във всички асоциации. Това е на базата на закон, който е несъвършен и задължително трябва да бъде променен”, каза директорът на Националния филмов център Жана Караиванова.

„Парите за кино са много малко. Има много талантливи хора. Бумът на българското кино се дължи на факта, че талантливите хора нямат желание да изоставят тази професия, иначе трудно се правят филми. Това, че са успешни, е благодарение на упорството на създателите им. Тази година имахме два филма в „Берлинале” – единият закри „Берлинале”, а другият спечели „Златна мечка”. „Възвишение”, „Вездесъщият”, „Воевода” са финансирани от Националния филмов център”, добави Караиванова.

 

Ето исканията на киноиндустрията:

1. Отпадане на квотния принцип на сдруженията при съставяне на художествените комисии и синхронизиране на закона с правната норма на Европейския съюз за държавните субсидии, според която членовете трябва да са "независими експерти" и да не представляват определена организация. 

2. Основната част от регулациите и правилата за финансиране, в това число и цялата процедура по оценяване, начините за сформиране на художествени комисии, разпределението на средствата между отделните категории филми, процедурата по отчитане и т.н. да бъдат поместени в Устройствения правилник на НФЦ. Максималното опростяване на Закона за филмовата индустрия цели по-лесното и бързо нанасяне на промени в контекста на динамично променящата се среда.

3. Да се гарантира държавна подкрепа на поне 15 игрални пълнометражни филма на година и съответната индексация в производството на документално и анимационно кино.

4. Министерството на културата и НФЦ в най-кратък срок да сформират работна група от независими експерти, която да изготви проект за реформа, основан върху принципите, изложени в двете ни отворени писма, както и за личната ангажираност на г-н Банов с неговото прокарване и изпълнение.

 

1. Стефан Командарев – кинорежисьор

2. Тонислав Христов – кинорежисьор

3. Илиян Метев – кинорежисьор

4. Павел Г. Веснаков – кинорежисьор

5. Ралица Петрова – кинорежисьор

6. Светослав Драганов – кинорежисьор

7. Камен Калев – кинорежисьор

8. Весела Данчева – режисьор и продуцент на анимационни филми

9. Иван Богданов – режисьор на анимационни филми

10. Димитър Коцев–Шошо – кинорежисьор

11. Мина Милева – кинорежисьор

12. Весела Казакова – кинорежисьор

13. Виктор Божинов – кинорежисьор

14. Драго Шолев – кинорежисьор

15. Росица Вълканова – продуцент

16. Иглика Трифонова – кинорежисьор

17. Петър Крумов – кинорежисьор

18. Борислав Колев – кинорежисьор

19. Станислав Тодоров-Роги – кинорежисьор

20. Мартичка Божилова – продуцент

21. Слава Дойчева – актьор и кинорежисьор

22. Поли Ангелова – продуцент 

23. Николай Тодоров – кинорежисьор

24. Катя Тричкова – продуцент

25. Христо Симеонов – кинорежисьор

26. Ясен Григоров – кинорежисьор

27. Божина Панайотова – кинорежисьор

28. Ваня Райнова – продуцент

29. Светослав Стоянов – кинорежисьор

30. Мария Ландова – сценарист и продуцент

31. Майя Виткова-Косев – режисьор и продуцент

32. Милко Лазаров – кинорежисьор

33. Веселка Кирякова – продуцент

34. Петър Вълчанов – кинорежисьор

35. Кристина Грозева – кинорежисьор

36. Антон Бакарски – оператор

37. Александър Станишев – оператор

38. Теодор Ушев – аниматор и режисьор

39. Ивайло Минoв – кинорежисьор

40. Вера Шандел – продуцент

41. Константин Божанов – кинорежисьор

42. Цветодар Марков – кинорежисьор

43. Елица Петкова – кинорежисьор

44. Крум Родригес – оператор

45. Надежда Косева – кинорежисьор

46. Иван Марков – сценарист

47. Димитър Стоянович – сценарист

48. Лъчезар Аврамов – кинорежисьор

49. Андрей Паунов – кинорежисьор

50. Андрей Кулев – кинорежисьор

51. Ася Кованова – режисьор на анимационни филми

52. Милена Андонова – кинорежисьор

53. Тома Вашаров – кинорежисьор, режисьор по монтажа

54. Димитър Сарджев – кинорежисьор

55. Владимир Петев – кинорежисьор 

56. Любомир Младенов – кинорежисьор

57. Иван Бърнев – актьор

58. Маргита Гошева – актриса

59. Мария Карагьозова – кинорежисьорка

60. Елица Георгиева – кинорежисьорка 

61. Mария Станишева – кинорежисьорка и продуцентка

62. Невена Андонова – сценарист и продуцент

63. Стефан Денолюбов – актьор 

64. Мариан Вълев – актьор

65. Кирил Паликарски – оператор

66. Елена Мошолова – кинопродуцент

67. Юлиян Табаков - режисьор и сценограф

68. Юлиян Атанасов – оператор

69. Калина Вутова – режисьор на анимационни филми

70. Петър Дундаков – композитор

71. Зорица Коцева – режисьор по монтажа

72. Мира Сталева – дистрибутор, продуцент, организатор София Филм Фест

73. Ирмена Чичикова – актриса 

74. Самуeл Финци – актьор 

75. Филип Тодоров – продуцент 

76. Калоян Димитров – композитор 

77. Нели Димитрова – сценарист 

78. Ваня Николова – сценарист 

79. Иво Паунов – композитор

80. Рали Ралчев – оператор

81. Ирина Китова - кинорежисьор

82. Руслан Грудев-Роко – режисьор по монтажа

83. Кеворк Асланян – кинорежисьор 

84. Розалия Димитрова – кинорежисьор

85. Момчил Божков – звукорежисьор

86. Стефан А. Щерев – актьор

87. Борис Десподов – кинорежисьор

88. Адела Пеева – документален режисьор

89.Григор Лефтеров – режисьор

90. Асен Владимиров - сценарист и продуцент

91. Сотир Гелев – продуцент и режисьор

92. Нина Алтъпармакова – режисьор по монтажа

93. Кръстьо Ламбев – продуцент 

94. Симеон Венциславов – сценарист 

95. Ирини Жамбонас – актриса

96. Стефания Колева – актриса 

97. Лиза Шопова – актриса 

98. Андрей Гетов – кинорежисьор

99. Йоана Александрова – режисьор на анимационни филми

100. Лъчезар Велинов – продуцент на анимационни филми

101. Елена Стоянова – художник костюми

102. Михаил Билалов – актьор 

103. Виктор Стоянов – композитор

104. Николай Михайлов – режисьор и аниматор

105. Найден Николов – режисьор и аниматор

106. Стела Павлова – продуцент

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • IN MEMORIAM

    Кристиан Таков - "Времето е особено"

    Думи на доц. Кристиан Таков - преподавател по право в Софийския университет, автор на книги, защитник на правото, към абсолвенти юристи. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 130 години

Анкета

Вреден ли е медийният закон на Пеевски?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Сибирска клопка за Киану Рийвс

Ако творбата  куца на сценарно ниво е повече от ясно, че няма как да се превърне в постижение или празник за зрителя.

За новите стихове на Георги Константинов

Ценителите на поетичното слово у нас го обикнаха още при дебюта му в края на 60-те години с „Една усмивка ми е столица” и „Неграмотно сърце”.

Роман за Добри Войников

„Студени гнезда“  е изпълнила предназначението си – да припомни заслугите на една значима личност, да подложи на проверка нашата памет и патриотични чувства и да ни напомни деликатно, че съдбата ни е такава, каквато сами си я изковем.