На 22-ия София Филм Фест ще бъдат представени общо 46 български пълнометражни игрални и документални филма, съобщи БГНЕС. 11 от тях са документални премиери.

Това означава, че киноманите в София ще видят за първи път от създаването на форума толкова много родни продукции. Голям процент от тях са минали през професионалната платформа на фестивала „София Мийтингс“ и са получили подкрепа за реализирането си от ИА „Национален филмов център“.

ЕТО НЯКОИ ОТ ДОКУМЕНТАЛНИТЕ ПРЕМИЕРИ:

„Синко мой“ (2018) на режисьорката Павлина Иванова ще има своята световна премиера в рамките на СФФ. Филмът е документален разказ за емигрант в Лондон, посветил живота си на музиката. След години лутане и крайности, 43-годишния Мирослав Атанасов – Морски получава нов шанс за семейство и дългоочакван пробив като музикант. Мултинационалната група, в която свири, е на път да запише дебютен албум и да излезе на голямата музикална сцена.

Филмът е продукция на Фронт филм. Продуцент е Светла Цоцоркова, оператор - Алекс Самунджи. Оригиналната музика в „Синко мой“ е на „The Turbans“ – интернационална музикална формация, съчетаваща вълнуващи традиционни близкоизточни и източноевропейски стилове и оригинални композиции в модерните си и енергични изпълнения. Групата ще има концерт след премиерата на филма на 14 март във фестивалния център „В парка“ (над кино „Люмиер“).

„Нов живот“ е вторият документален филм на един от най-успешните български оператори Стефан Иванов, който ще има своята световна премиера в София през март. От 25 години авторът живее и работи в Канада, а кинотворбата му, посветена на емиграцията, е своеобразен опит за завръщането на Стефан Иванов към неговото житейско и професионално минало в България. Филмът е виртуозен визуален разказ за хора, емигрирали още в първите години след промяната на политическата система у нас, истински герои, чиито пътувания се оказват изключително рискови, неясни и пълни с надежда.

Главният герой във филма „Мечтата на Николай“ на Мария Карагьозова е капитан на туристическо корабче. Той си спомня мечтата си, която успява да сбъдне през 1985 година - да обиколи света сам. Преминавайки през „Желязната завеса“, Николай Джамбазов посочва пътя към свободата на едно цяло поколение млади българи. Филмът е копродукция на Белгия и България, а представянето му на фестивала е неговата национална премиера.

Френско-българската копродукция „Червено, твърде червено“ („Je vois rouge / I See Red People“) е дело на режисьорката Божина Панайтова. Тя е родена в България, но завършва висшето си образование – специалност Философия в „Ла Фемис“ и създава своите оригинални филмови проекти, пътувайки между България и Франция. Предишният й филм „Космонавтите“ (2014) бе показан на 18-ия София Филм Фест през 2014 година. „Червено, твърде червено“ е разказ за това как самата Божина се изправя пред родителите си с провокативни въпроси за миналото им и евентуални връзки с българската държавна сигурност. В оригиналната трагикомична одисея, която смесва шпионския и семеен филм, историята започва със завърщането на Божина от Франция след 25-годишно отсъствие от България. С камера в ръка, Божина решава да разбере какво би станало, ако семейството й е сътрудничило на политическата полиция и комунистическия режим. Тя прави своето документално разследване и филмира всичко по темата. Продуцент на филма е Рой Арида, копродуцент е Арно Домерк, в копродукция с „Andolfi“, Париж. „Червено, твърде червено“ ще бъде представен в програмата на СФФ непосредствено след премиерата му на 68-ия филмов фестивал в Берлин, като ще участва в международния документален конкурс в София.

Най-новият филм на кинодокументалиста Елдора Трайкова „Миниатюра за пиано“ (2017) е разказ за живота и всекидневието на четирима възрастни селски лекари в България. Сценарият е на Асен Владимиров. Филмът е продукция на ПроФилм с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център“, а оператор е Емил Христов. Прожекцията на филма в международния документален конкурс на СФФ ще бъде и неговата премиера в София.

Най-новият филм на режисьора Костадин Бонев – „Изкореняване“ отправя документален поглед към края на Османската империя и нейната агония, продължила 25 години. Конкретният фокус е върху геноцида срещу арменците, като според статистическите данни жертвите само през 1915-та година (убити и депортирани) са един милион и четиристотин хиляди души. „Изкореняване“ е продукция на Тривиум Филмс и документална студия Хайк, с подкрепата на ИА „Национален филмов център“, Golden Apricot Film Company и Full Moon Wolf.

„Симон срещу страха (Случаят Варсано)“ е документален разказ на сценариста, писателя, драматурга и режисьора Георги Тенев за най-мълчаливия български дисидент Симон Варсано. Той е медицински фотограф, състезател по водна топка, романтик, любимец на жените. За една нощ се превръща в арестант с простреляни крака и враг на тоталитарния режим. Берлинската стена пада, но Симон Варсано отказва да стане герой. Чак три десетилетия по-късно историята се завръща с един секретен филм на комунистическата Държавна сигурност. Предстои среща с младостта, среща с надеждите и илюзиите. И отново среща: Симон срещу страха.

Филмът на Георги Тенев получи „Златен ритон“ (2017) за „модерния разказ на необикновената съдба на Симон Варсано“. Той е продукция на АГИТПРОП в лицето на Мартичка Божилова. Заснет е от операторите Борис Мисирков и Георги Богданов, с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център“

„К 22“ на режисьорите Александър Крумов и Антон Богорисов представя атмосферата в една рота от студенти по актьорско майсторство, живопис и симфонична музика. По стечение на обстоятелствата всички те са отбивали заедно военната си служба през 1957 година, а днес са сред най-изявените през последния половин век български художници, актьори, музиканти, скулптори и режисьори. Това, което ги събира заедно, е откриването на необикновената фотографска изложба на Александър Сертев „Добре дошли в родната казарма“. Тя е и повод много от тях да разкажат смешни, куриозни и трагикомични истории от онова време. Като например как Милчо Левиев изрязал демонстративно на плаца с ножица шинела си и той заприличал на фрак - след като старшината много пъти му натяквал, че шинелът трябва да е с 30 см по-къс. Режисьорът Людмил Стайков разказва през смях как заключил с катинар поделението в Мичурин и отишъл на плаж - останал сам като „постови“, докато другите били на учение за целия ден. Обаче минали проверяващи и историята добила гротескови измерения… Филмът е продукция на „Тристан филм“ - Станимир Трифонов, с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център“.

„Студената война“ (2017) на режисьорите Радослав Илиев и Ивайло Пенчев е по сценарий на Иван Георгиев – Гец. Със средствата на киноархива, интервюта със специалисти и на базата на множество документи и фотоси, документалната творба изследва над 40-годишната борба за надмощие между „западния“ свят и социалистическия лагер. Студената война е време на жестоки драми и на прекършени човешки съдби за милиони обикновени хора от двете страни на Желязната завеса. Оператор на „Студената война“ е Иван Михов. Филмът е продукция на Синемак с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център“.

„Offline” (2017) на режисьорката Станислава Калчева по сценарий на Геновева Димитрова e „актуален дебат в мрежата за информационния потоп, в който интернет и телевизията ни давят“. Филмът поставя акцент върху идентичността – от спонтанността на желанието до автентичността на съпротивата. Български сюжети от световна тенденция, озаглавена от авторите на филма „Offline“. Кинотворбата е продукция на „АРС Диджитал Студио“, с подкрепата на ИА „Национален Филмов Център“ и Българската национална телевизия.

Името на Мартичка Божилова и АГИТПРОП като продуцент стоят и зад още един интересен документален проект - омнибусът „Окупация 1968“ (България-Германия-Унгария-Полша-Русия), който ще закрие официалната програма на 22-ия София Филм Фест на 18 март. Филмът е киноразказ за войниците от „братските“ армии на страните-членки на Варшавския договор, както и за Чехословашката окупация и функциите им в нея през август 1968 година. България участва в тази амбициозна копродукция с филма на Стефан Командарев „Ненужен герой“. Премиерата на пълнометражната версия на филма ще се състои на 29 март в Дома на киното като закриващ филм на цялата програма на фестивала.

Вечерта на 9 септември 1968 година младши-сержант Николай Николов, един от малко над две хилядите български войници, изпратени в Чехословакия, за да потушат „Пражката пролет“, напуска поста си и повече не се завръща. Последвалите събития превръщат 21-годишният войник в единствената жертва, дадена от окупационните войски. Петдесет години след трагичните събития филмът „Ненужен герой“ разкрива повече за реалните обстоятелства около убийството на Николов… Днес само братът на загиналия и няколко останали приятели пазят образа на момчето в паметта си… 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

  • ПОРТРЕТ

    Памет за Балабанов

    Той бе умен, талантлив и вещ в професията си сценарист и режисьор, под чието ръководство направиха върхови превъплъщения плеяда актьори като Сергей Бодров младши, Сергей Маковецки, Дмитрий Дюжев, Александър Яценко, Никита Михалков, Ингеборг Дапкунайте, Михаил Скрябин, Алексей Серебряков, Алексей Чадов, Леонид Бичевин, Виктор Сухоруков.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Анализирането на вярата не включва задължително метод за живеене без нея.”

Юлия Кръстева, българо-френска писателка, феминистка, критик и философ, родена на 24 юни преди 77 години

Анкета

Нормално ли е премиерът да рекламира фирма за хазарт?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

За „Соло“ без гняв, но с разочарование

Основният виновник за получения резултат е продуцентът Катлийн Кенеди, силният човек в „Дисни“, сменила безцеремонно Крис Милър и Фил Лорд и сметнала, че тандемът Каздан  - Хауърд ще е по-успешен и рентабилен.

След края на сезона

Програмирането му  по bTV е извън всяка критика. Може да се гледа безпроблемно само от пенсионери, домакини и безработни.

„Янините девет братя” – опера от Любомир Пипков” от Пламен Карталов (ревю)

Авторът е отворил партитурата на този безспорен шедьовър с амбицията да разкрие и преосмисли образа на неговите философски, психологически и социално- обществени послания.