Кино "Одеон" ще отбележи българското председателство на Съвета на ЕС с 26 български филма, създадени съвместно с една или повече европейски държави, съобщи „Сега“. Филмотечният салон вади от архива си ленти, заснети между далечната 1942 г. и днес. Прожекциите са всеки петък до края на юни, входът за всички е свободен.

Програмата стартира на 5 януари с "Изпитание" на режисьора Хрисан Цанков. Една от първите български копродукции - с Унгария, е създадена в далечната 1942 г. В ролите са оперетната звезда Надя Ножарова, по-късно графиня Надя де Наваро Фарбър, Иван Димов и Кръстьо Сарафов. Предстоящият петък - 12 януари, е запазен за "Старинната монета" (1965, България-ГДР). В романтичната комедия по сценарий на Братя Мормареви участват Манфред Круг, Лиана Антонова, Григор Вачков. "Езоп" на Рангел Вълчанов (България-Чехословакия, 1970), "Изкуствената патица" (България-Полша, 1973, реж. Януш Вазов), "Пет жени на фона на морето" (България-Полша, 1986, Владислав Икономов) завършват картината на социалистическия период. Вероятно понеже не режисира българин, от списъка липсват някои от най-успешните ни сътрудничества от епохата. Например "Героите на Шипка" (СССР-България), 1955 г., с голямата награда в Кан, която още не се казва тогава "Златна палма". Режисьор е руснакът Сергей Василиев, но участват Апостол Карамитев, Петко Карлуковски, Николай Масалитинов, Костантин Кисимов и др., а музиката композира Филип Кутев. Също и "Звезди" (ГДР, България, 1959) по сценарий на Анжел Вагенщайн и реж. на Конрад Волф. В него Рангел Вълчанов е втори режисьор, който работи с българските актьори.

Изненадващо яловите 90-те са представени доста широко: с "Резерват" на Еди Захариев (България-Унгария, 1990 г.), копродукциите с Франция "Нещо във въздуха (Петър Попзлатев), "Фатална нежност" (Рангел Вълчанов) и "Граница" (Илиян Симеонов/Християн Ночев), всички от 1993-та, както и "Любовни сънища" на Иван Ничев, "Търкалящи се камъни" на Иван Черкелов, "Приятелите на Емилия" с реж. Людмил Тодоров и др.

С "Писмо до Америка" (2000, България-Холандия-Унгария, реж. Иглика Трифонова) на 27 април започват прожекциите на съвременни филми, сред които са пожъналите успех и добре познати "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", "Източни пиеси", "Мисия Лондон", "Тилт", "Виктория", "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" и най-новите - "Безбог" и "Слава" от 2016 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Умберто Еко - "Средновековното мислене"

    Това са студии, които покриват период от шейсет години. Техният оригинален дух е напълно съхранен, въпреки че авторът ги е шлифовал както библиографски, така и редакционно, за да се избегнат, макар и не изцяло, някои повторения и връщания към загатнатите теми.

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Надявам се, че хората ме възприемат като актьор. Никога не съм искал да бъда филмова звезда.”

Ал Пачино, американски актьор, роден на 25 април преди 78 години

Анкета

Тревожи ли Ви, че в България медиите са под натиск?

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

Капанът на политическата коректност

"Квадратът" е сатира за социалното лицемерие, липсата на емпатия и маймуната в човека

Лазар Николов. Страници от архива

Проф. Куюмджиев е съставил грижливо и с пиетет към автора тази интересна книга – документ за едно време, противоречиво, несвободно, но и определено творческо.

Любов на кръстовището на историята

Силвия Томова е написала своя роман „Грохот“ страстно и с вдъхновение.