Статия на американския филмов критик, в която той написа, че жените не разбират гангстерската класика „Добри момчета“, предизвика буря в социалните мрежи, отбелязва британският „Индипендънт“. Кайл Смит, най-влиятелният кинокритик в „Ню Йорк Поуст“, написа, че жените са „полиция на чувствителността“ и не разбират типично мъжките взаимоотношения в култовия филм на Мартин Скорсезе.

В статията си Смит се опитва да обясни защо жените смятат персонажите за издънки, а мъжете – за герои. Критикът пише, че жените наблягат на съчувствието и емоциите и им препоръча да гледат „Сексът и градът“. Той допълва, че в „Добри момчета“ мъжете се припознават в постоянна конкуренция между приятелите и хапливите забележки, така характерни за комуникацията между представителите на силния пол.

Статията отново разпали вечната междуполова война. Много читателки реагираха остро. Сред коментарите бяха: „Ако жените не разбират „Добри момчета“, значи не го разбират и мъжете, които не са наръгвали други мъже с гигантски кухненски ножове“, „Аз съм жена и харесвам „Добри момчета“. Да си сменям ли пола или да спра да харесвам филма?“ и „Повечето жени, които познавам, харесват „Добри момчета“. Този човек сигурно не познава никакви жени.“ 

Материалите на Смит често са предизвиквали дискусии. През 2013 г. той нарече филма „Филомена“ с Джуди Денч „омразна и скучна атака срещу католицизма“, което предизвика гневна реакция от действителната Филомена Лий.

„Добри момчета“ дебютира в киносалоните през 1990 г. Лентата е с участието на Робърт де Ниро, Рей Лиота и Джо Пеши. Историята проследява възхода на Хенри Хил, приближен на фамилията Лукезе, която се занимава с организирана престъпност. Продукцията е базирана на книгата от 1986 г. на Николас Пиледжи „Умникът или животът на едно мафиотско семейство“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.