Какъв финал на Берлинале! Така възкликва берлинският всекидневник „Тагесшпигел” след награждаването на най-добрите филми. 65-ото издание на престижния филмов фестивал беше оценено като голям успех. Като се започне от наградата „Златната мечка” на иранския режисьор Джафар Панахи за лентата „Такси” и се стигне до липсата на компромиси относно качеството на наградените филми и творци.

Призът на Панахи беше получен от племенницата му Хана Саейди, която играе във филма, разказващ за таксиметров шофьор и историите на неговите пътници. „Такси“ е третият пълнометражен филм, заснет от иранеца. Той беше осъден на шест години затвор и 20 години забрана да снима и да пътува, но беше освободен предсрочно, което му позволява да работи тайно, но без да може да напуска Иран.

Големият скандал – премиерата на еротичния филм „50 нюанса сиво” по едноименната книга, си навлече остри думи и от филмовите критици, след като преди това го сринаха литературните.

Председател на журито беше Даниел Аронофски от САЩ, а освен 19-те филма за официалната селекция бяха прожекстирани над 400 ленти.

Ето и останалите наградени:
най-добър режисьор – Ради Жуде за „Аферим!“ (копродукция на България, Румъния и Чехия) и Малгожата Шумовска за „Тяло“
най-добър сценарий – Патрисио Гусман за „Седефено копче”
най-добър актьор – Том Кортне в „45 години“
най-добра актриса – Шарлот Рамплинг в „45 години“
„Сребърна мечка“ за операторско майсторство – Евгений Привин и Сергей Михалчук за „Под електрическите облаци“.
Голямата награда на журито – Пабло Лараин за „Клубът“
„Сребърна мечка“ за изключителен художествен принос – „Виктория“ на Себастиан Шипер и „Под електрическите облаци“ на Алексей Герман
„Златна мечка“ за цялостна кариера – Вим Вендерс

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ОТКЪС

    Андрей Соколов - „За нашия дом"

    Книгата носи в себе си и предлага на вниманието на читателите важни факти, имена на хора, снабдена е със справочен апарат, който би бил полезен на всеки интересуващ се от историята на Шумен и България през отминалото 20-то столетие. 

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Памет за Алексей Баталов

    Макар и да изглежда, че е бил галеник на съдбата, битието на актьора не е постлано само с лалета и рози.

„Насилието не може да измени света. Ако го променя, то е само временно.”

Мартин Скорсезе, американски режисьор, роден на 17 ноември преди 76 години

Анкета

Липсва ли ви гражданската позиция на хората на изкуството?

Не, те са творци. - 7.1%
Да, те са истинският елит на обществото - 92.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Нова среща с хумора на братя Мормареви

„Еврейски вицове“ е една миниенциклопедия на еврейския дух, на усета на този народ да се шегува и иронизира дори в най-трагични мигове от съществуването му.

"Валутният риск в икономиката" (ревю)

Съществени моменти в монографията са анализираните валутен риск и валутна система в България от 1878 г. досега, както и практико–приложните измерения на валутния риск.

Късното признание на Орсън Уелс

„От другата страна на вятъра“ е не само присмех към лудостта на целулоидния свят, а  по-скоро равносметка на един изминат и пълен с провали и амбиции творчески път, в чието начало се откроява с елмазен блясък шедьовъра „Гражданинът Кейн“(1941), а в края е изкусителния експеримент „Ф като фалшификация“(1975).