Какъв финал на Берлинале! Така възкликва берлинският всекидневник „Тагесшпигел” след награждаването на най-добрите филми. 65-ото издание на престижния филмов фестивал беше оценено като голям успех. Като се започне от наградата „Златната мечка” на иранския режисьор Джафар Панахи за лентата „Такси” и се стигне до липсата на компромиси относно качеството на наградените филми и творци.

Призът на Панахи беше получен от племенницата му Хана Саейди, която играе във филма, разказващ за таксиметров шофьор и историите на неговите пътници. „Такси“ е третият пълнометражен филм, заснет от иранеца. Той беше осъден на шест години затвор и 20 години забрана да снима и да пътува, но беше освободен предсрочно, което му позволява да работи тайно, но без да може да напуска Иран.

Големият скандал – премиерата на еротичния филм „50 нюанса сиво” по едноименната книга, си навлече остри думи и от филмовите критици, след като преди това го сринаха литературните.

Председател на журито беше Даниел Аронофски от САЩ, а освен 19-те филма за официалната селекция бяха прожекстирани над 400 ленти.

Ето и останалите наградени:
най-добър режисьор – Ради Жуде за „Аферим!“ (копродукция на България, Румъния и Чехия) и Малгожата Шумовска за „Тяло“
най-добър сценарий – Патрисио Гусман за „Седефено копче”
най-добър актьор – Том Кортне в „45 години“
най-добра актриса – Шарлот Рамплинг в „45 години“
„Сребърна мечка“ за операторско майсторство – Евгений Привин и Сергей Михалчук за „Под електрическите облаци“.
Голямата награда на журито – Пабло Лараин за „Клубът“
„Сребърна мечка“ за изключителен художествен принос – „Виктория“ на Себастиан Шипер и „Под електрическите облаци“ на Алексей Герман
„Златна мечка“ за цялостна кариера – Вим Вендерс

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • А СЕГА...

    Компютри и цървули

    Недоволният от нещо човек вече не е гражданин на Република България, а само протестър.

    Дръзналите да напишат или рекат по радио или телевизия нещо напреки, са грантаджии, соросоиди (нали помните деветдесетте), джендъри и национални предатели, платени от американския империализъм. Да ви звучи познато?

  • ПОРТРЕТ

    Невероятната Мария Калас

    През 2018 г. се навършват 95 години от рождението на певицата.

     
  • КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА

    Да си спомним за Луи дьо Фюнес

    Комедиите му бяха любими у нас, нещо повече -  редовно се внасяха и се показваха до скъсване в киносалоните, за да знае всяко българско дете кой играе инспекторите Жув и Крюшо.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • РЕКОНТРА

    Възхвала на глупостта – българската

    Дано някой ден поне малко да поумнеем. Да видим, че царят е наистина гол и най- сетне да кажем едно твърдо и окончателно: „Не!” на Глупостта и да решим сами успешно съдбата си. Защото вече почти стигнахме дъното...

     
  • ОТКЪС

    Светлана Алексиевич - "Чернобилска молитва"

    Книгата описва личната трагедия на хората след Чернобилската трагедия и показва как тя е повлияла на техния живот.

     

„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“

Андре Бретон, френски писател, роден на 19 февруари преди 122 години

Анкета

Гледате ли предавания за култура по телевизията?

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

"Виктория и Абдул" на Стивън Фриърс (ревю)

Джуди Денч изнася филма на раменете си. Всеки неин едър план е уникален - тази актриса владее всяко мускулче на лицето си, тя може да играе дори само с очи, само с бръчките си дори.

"От Калифорния до Стълпище – историята на един емигрант" от Любен Рабчев (ревю)

На места нешлифована, историята печели с ясните си послания и с неуморимото желание на автора да предизвика апатичните българи, оставили се да ги носи течението.

Вестникът на властта срещу властта

Не съм съгласен с българското заглавие на филма. „Вестник на властта“ звучи и подвеждащо, и компрометиращо.

Жлъчна сатира срещу тоталитаризма

„Смъртта на Сталин“ продължава традициите на „Монти Пайтън“, предлагайки ни един присмехулен и хулигански поглед към най-близкото обкръжение на вожда в момент на върховно напрежение и прелом.

Да бъдеш безкомпромисен и решителен и в най-мрачния час

Отличен сценарий на Антъни Маккартни и брилянтна игра на Гари Олдман.