Романът „Мълчание“ на японския писател Шюсаку Ендо е вече достъпен и за българските читатели. Историческата класика излезе в навечерието на българската премиера на едноименния филм на легендарния режисьор Мартин Скорсезе, която ще се състои на 14 януари от 19 ч. в НДК. 

Въпреки че лентата беше показана в края на ноември в Рим, а в САЩ през декември, Американският филмов институт я постави сред най-добрите десет за 2016 г.

„В екранизацията на романа не участват жени, но филмът е за любовта, за силата да надмогнеш егото и гордостта си, за самата природа на християнството”,казва Скорсезе, който от повече от 25 години обмисля този си проект.

Сценарист на филма е Джей Кокс. Историята се развива в Нагасаки, Япония, но е заснета в Тайпе, Тайван. Участват доказани актьори като Лиъм Нийсън, Андрю Гарфийлд, Адам Драйвър, Таданобу Асано и Киърън Хайндс.  

Романът на Шюсаку Ендо е публикуван на японски преди 51 години. Действието се развива през XVII век. Шогунът е издал указ за изгонването на всички католически мисионери, но християнството продължава тайното си съществуване. В същото време в Рим, в средите на Римокатолическата църква, се разнася мълва, че Крищовау Ферейра, високоуважаван мисионер в Япония, се е отрекъл от вярата си. Трима млади португалски свещеници заминават за Страната на изгряващото слънце, за да установят истината за учителя си, както и за да продължат разпространяването на християнството по тези далечни земи. „Мълчание“ носи на автора си наградата „Джуничиро Танидзаки“. Критиците са категорични романа е върхът в творчеството Ендо и го сравнява с Греъм Грийн.

ШЮСАКО ЕНДО е роден през 1923 г. в Токио и заедно със семейството си още на тригодишна възраст попада в Далян, Манджурия. Колкото и да е малък Шюсаку, многоликият другоезичен град, в който прекарва детството си, не може да не остави следа в душата му. По-късно се връща в Япония, където на единайсет годишна възраст е покръстен. Завършва френска литература в университета Кейо – един от най-престижните в Япония. През 1950 г. получава стипендия да продължи образованието си във Франция, където изучава френската католическа литература в Лионския университет. Влиянието на френски писатели като Жорж Бернанос и Франсоа Мориак върху стила му на писане е очевидно. След завръщането си в Япония се посвещава на писане. Автор е на „Белият човек“, удостоен с литературната награда  „Рюноске Акутагава“, „Море и отрова“, „Уважаеми господин глупак“, „Вулкан“ и др.  През 1967 г. е избран за председател на Съюза на японските писатели. Удостоен е с литературната награда „Йомиури“. Умира на 29 септември 1993 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Природата казва на жените: „Бъди красива, ако можеш, мъдра, ако искаш, но бъди уважавана – това е най-важното.“

Бомарше, френски драматург, роден на 24 януари преди 288 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.