Английската телевизионна компания „Company Pictures“ ще снима трисериен филм за работата на бившия сътрудник на ФСБ Александър Литвиненко, съобщи „Гардиън“.  Сериалът е базиран на книгата на журналиста Люк Хардинг „A Very Expensive Poison: The Definitive Story of the Murder of Litvinenko and Russia's War with the West“.

„Книгата е наистина забележителна, стои близо до живота и се чете като история за Джеймс Бонд“, заяви Джуди Канигън, шеф на  „Company Pictures“.Тя уточнява, че в епохата на глобални промени в световната политика, упорството на британските детективи е от значение за демокрацията, за свободата на словото и върховенството на закона. 

Люк Хардинг, който е работил за „Гардиън“ като кореспондент в Моска, е доволен, че историята на Литвиненко ще стане и телевизионна драма.

Александър Литвиненко е бивш подполковник от руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), служил и в КГБ, специалист в борбата с организираната престъпност и тероризма. След като работи за КГБ и нейния правоприемник, публично отправя обвинения, че неговите началници са му издавали неправомерни заповеди за убийство на руския милиардер Борис Березовски. Той е отстранен от агенцията и по-късно през 1999 г. е арестуван в обвинения по превишаване на правомощията си при антитерористична операция в Кострома. Той е освободен от затвора месец по-късно, след като подписва декларация, че няма да напусне Русия. През 2000 г. успява да избяга във Великобритания, където пише книгите „Взривяване на Русия: Терор отвътре“ и „ЛПГ — Лубянската престъпна групировка“, в които описва идването на власт на Путин като държавен преврат, организиран от ФСБ. 

На 1 ноември 2006 г. 43-годишният Литвиненко изненадващо се разболява, приет е в болница и умира три седмици по-късно от радиационно отравяне с редкия и силно токсичен радиоактивен изотоп Полоний-210.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПРОПАСТ

    България и интелектуалците й - заседнали между XIX и XX век

    Тв предаване, посветено на писмото на 30 европейски интелектуалци, показа къде сме - все още в задния двор на ЕС.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ние нито знаем да слушаме, нито да играем. Кючекът и пошли текстове от рода на „Искам го, стискам го” заглушават фолклора и възпитават младото поколение в безвкусица и простотия.“

Иво Папазов – Ибряма, български музикант, роден на 16 февруари преди 67 години

Анкета

Трябва ли министърът на културата да подаде оставка?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Гешев“ или пътят към истината

Новите изследователи и търсачи на скрити тайни  за родния полицай №1 ще са благодарни, тъй като е осигурени солиден фундамент, от който може да се продължи напред в толкова трудната и привлекателна тема „Никола Гешев“.

С „Т34“ от Москва до Бохемия

Към този филм трябва да се подходи спокойно и с внимание.

„Цезар, шута на пиратите“ от Думитру Раду Попеску (ревю)

Негов учител в театъра е без съмнение Шекспир. Именно геният от Стратфорд го вдъхновява за редица от неговите текстове за театъра.