Захари Карабашлиев обяви, че е пренебрегнат като сценарист на филма "Имало едно време един уестърн" с участието на Клаудия Кардинале. Филмът е режисиран от Борис Десподов, финансиран е от Националния филмов център и копродуциран от БНТ.

В своя статия за „Дневник” писателят твърди:

„На киноплаката на филма като сценаристи са изписани имената на Борис Десподов и Андрей Паунов. Моето име не присъства въпреки неоспоримия факт, че сценарият, по който беше заснет този филм през зимата на 2014 г., беше написан от мен - 89 страници, на моя лаптоп, с моите две ръце. Могат да го докажат редица документи, както и хора, пряко или непряко свързани с филма.”

На 27 август 2015 г. той написал 15 писма до районната прокуратура в София, Министерството на културата, Националния филмов център, Българската национална телевизия, Дома на киното, Националния киноархив и други, като посочил, че договор с него като сценарист няма и че излъчването на филма без уредени авторски права е пряко нарушение на закона.

„Прокуратурата още тогава започна да работи по случая и вярвам, че правосъдието рано или късно ще дойде. Но позицията на държавни институции като Министерството на културата, Националния филмов център, Българската национална телевизия беше шокираща. Тези институции, които финансираха с обществени средства един филм с неуредени авторски права, вдигнаха ръце и казаха, че това не ги засяга. Абдикацията на Министерството на културата от този случай беше особено обидна. Министър Вежди Рашидов разведе Клаудия Кардинале из разкопките в Ларгото, направи си снимки с нея и моят сигнал потъна някъде в архивите. Това, което казвам, е, че финансирането на българско кино страда не само от дефицит на пари, а от остър дефицит на морал. И отчетност, разбира се”, пише Карабашлиев.

В мейл до „Дневник” Борис Десподов отговаря, че е наел Карабашлиев само като автор на диалози, което според българския закон не било защитено авторско право. 

„В хода на работата по диалозите имах намерение да го включа в сценарния екип на филма, макар и с малък дял участие. За моя голяма изненада г-н Карабашлиев не успя да се справи дори с писането на диалозите, за което беше нает. Въпреки че г-н Карабашлиев има издадени две книги, той няма никакъв опит в писането на филмови сценарии, за което ме беше подвел. Той не можа да се справи с възложената му задача и дори напусна предсрочно снимките на филма. Не стигнахме до сключване на договор между г-н Карабашлиев и нашата продукция, защото след напускането му на снимачна площадка нашите взаимоотношения бяха прекратени”, обяснява Десподов. 

"Защо г-н Карабашлиев не ми предостави сценария, който твърди, че е написал, дори след изпратената от нас и получена от него нотариална покана? Лесно е да се твърди създаване на сценарий за пълнометражен филм - но този сценарий има история и се обективира по определен начин. Дори такъв да е създаден, не следва ли някой да знае за съществуването му, за относимостта му към определеното произведение, да го приеме чрез приемно-предавателен протокол, одобри и т.н.? Всеки може да има творчески амбиции, но те не водят автоматично до отношения относно тях. В надписите на филма г-н Карабашлиев фигурира като диалогист, за какъвто е бил нает, и никой не го "изтривал" откъдето и да е”, пише режисьорът. 

Очевидно спорът ще се решава в съда. 

 

Коментари  

+3 #1 Трамвайко №5 29-04-2016 13:37
Не познавам Десподов, но познавам Карабашлиев. Определено не е рядък талант. Чел съм една негова книга и неистов опит да гледам една негова пиеса, която беше невъобразимо слаба. Романът му не е лош, но не бих казал, че заслужава разгласата, която получава, сравнително скучен, почти безсюжетен и определено не особено голямо постижение. Не зная като редактор как е, но глупостите, които приказваше в едно предаване по БНТ за романи ме навеждаше на мисълта, че и за това не става. Доколкото за диалогист, който го е канил, той си бере плодовете. Но виж, Министерство на културата няма отношение към претенциите за авторски права, това има съда, защото има закон. А Карабашлиев щом бие тъпана по преата, значи работата със съда не става!
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Снимала съм се в толкова филми, които изобразяват леки жени, че вече на мен не ми плащат по обичайния начин, а ги оставят на нощното шкафче.“

Шърли Маклейн, американска актриса и писателка, родена на 24 април преди 85 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.