Захари Карабашлиев обяви, че е пренебрегнат като сценарист на филма "Имало едно време един уестърн" с участието на Клаудия Кардинале. Филмът е режисиран от Борис Десподов, финансиран е от Националния филмов център и копродуциран от БНТ.

В своя статия за „Дневник” писателят твърди:

„На киноплаката на филма като сценаристи са изписани имената на Борис Десподов и Андрей Паунов. Моето име не присъства въпреки неоспоримия факт, че сценарият, по който беше заснет този филм през зимата на 2014 г., беше написан от мен - 89 страници, на моя лаптоп, с моите две ръце. Могат да го докажат редица документи, както и хора, пряко или непряко свързани с филма.”

На 27 август 2015 г. той написал 15 писма до районната прокуратура в София, Министерството на културата, Националния филмов център, Българската национална телевизия, Дома на киното, Националния киноархив и други, като посочил, че договор с него като сценарист няма и че излъчването на филма без уредени авторски права е пряко нарушение на закона.

„Прокуратурата още тогава започна да работи по случая и вярвам, че правосъдието рано или късно ще дойде. Но позицията на държавни институции като Министерството на културата, Националния филмов център, Българската национална телевизия беше шокираща. Тези институции, които финансираха с обществени средства един филм с неуредени авторски права, вдигнаха ръце и казаха, че това не ги засяга. Абдикацията на Министерството на културата от този случай беше особено обидна. Министър Вежди Рашидов разведе Клаудия Кардинале из разкопките в Ларгото, направи си снимки с нея и моят сигнал потъна някъде в архивите. Това, което казвам, е, че финансирането на българско кино страда не само от дефицит на пари, а от остър дефицит на морал. И отчетност, разбира се”, пише Карабашлиев.

В мейл до „Дневник” Борис Десподов отговаря, че е наел Карабашлиев само като автор на диалози, което според българския закон не било защитено авторско право. 

„В хода на работата по диалозите имах намерение да го включа в сценарния екип на филма, макар и с малък дял участие. За моя голяма изненада г-н Карабашлиев не успя да се справи дори с писането на диалозите, за което беше нает. Въпреки че г-н Карабашлиев има издадени две книги, той няма никакъв опит в писането на филмови сценарии, за което ме беше подвел. Той не можа да се справи с възложената му задача и дори напусна предсрочно снимките на филма. Не стигнахме до сключване на договор между г-н Карабашлиев и нашата продукция, защото след напускането му на снимачна площадка нашите взаимоотношения бяха прекратени”, обяснява Десподов. 

"Защо г-н Карабашлиев не ми предостави сценария, който твърди, че е написал, дори след изпратената от нас и получена от него нотариална покана? Лесно е да се твърди създаване на сценарий за пълнометражен филм - но този сценарий има история и се обективира по определен начин. Дори такъв да е създаден, не следва ли някой да знае за съществуването му, за относимостта му към определеното произведение, да го приеме чрез приемно-предавателен протокол, одобри и т.н.? Всеки може да има творчески амбиции, но те не водят автоматично до отношения относно тях. В надписите на филма г-н Карабашлиев фигурира като диалогист, за какъвто е бил нает, и никой не го "изтривал" откъдето и да е”, пише режисьорът. 

Очевидно спорът ще се решава в съда. 

 

Коментари  

+3 #1 Трамвайко №5 29-04-2016 13:37
Не познавам Десподов, но познавам Карабашлиев. Определено не е рядък талант. Чел съм една негова книга и неистов опит да гледам една негова пиеса, която беше невъобразимо слаба. Романът му не е лош, но не бих казал, че заслужава разгласата, която получава, сравнително скучен, почти безсюжетен и определено не особено голямо постижение. Не зная като редактор как е, но глупостите, които приказваше в едно предаване по БНТ за романи ме навеждаше на мисълта, че и за това не става. Доколкото за диалогист, който го е канил, той си бере плодовете. Но виж, Министерство на културата няма отношение към претенциите за авторски права, това има съда, защото има закон. А Карабашлиев щом бие тъпана по преата, значи работата със съда не става!
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,