Натали Портман ще направи режисьорския си дебют на фестивала в Кан, който започва утре, 13 май, и ще продължи до 24 май. Носителката на „Оскар” за главната роля във филма „Черен лебед” е режисьор и изпълнител на второстепенна роля в „История за любов и мрак” на израелския писател Амос Оз. Това е най-добрият роман на автора, той разказва биографията на семейството му – евреи от Европа, избягали в Израел от нацистите, както и собственото му детство и младост. Портман ще играе ролята на майката на Оз, която се самоубива, когато той е на 15 години.

Пред „Холувид рипортър” актрисата, която е родена в Израел, говори за работата си по филма, който е озвучен на иврит. По думите й в този език има особена красота, въпреки че преводът от английски е бил много труден. „Евреите са хора, съставени от думи, хора, съставени от книги, и е много красиво да видиш това”, казва Портман.

Тя не избягва и темата за премиера Бенямин Нетаняху, чийто яростен критик е. Скорошното му преизбиране й е донесло огромно разочарование. „Намирам расистките му коментари за ужасни”. Въпреки това актрисата казва, че не желае да говори лошо за Израел, както някои известни хора правят.

На въпрос пази ли си статуетката „Оскар” Портман казва, че няма представа къде я е прибрала, но не робува на фалшиви идоли.

ФЕСТИВАЛЪТ
„С високо вдигната глава” на Еманюел Берко с Катрин Деньов  ще открие фестивала. Филмът е извън конкурса.
В основната селекция акцентът е върху френското кино - 21 филма са в основната селекция, от тях 7 са френски. Доминират европейските филми, американските са само 3. Начело на журито са братята Коен.
Във втората конкурсна програма „Особен поглед”, която е много пъстра, участват филми от Азия, Африка, Румъния. Тук шеф на журито е Изабела Роселини.
По време на фестивала ще се излъчат знаменити класически филми с прецизна дигитална реставрация.


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„От всичките ни чувства надеждата е единственото, което не ни принадлежи. Надеждата принадлежи на живота.“

Хулио Кортасар, аржентински писател, роден на 26 август преди 105 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.