Натали Портман ще направи режисьорския си дебют на фестивала в Кан, който започва утре, 13 май, и ще продължи до 24 май. Носителката на „Оскар” за главната роля във филма „Черен лебед” е режисьор и изпълнител на второстепенна роля в „История за любов и мрак” на израелския писател Амос Оз. Това е най-добрият роман на автора, той разказва биографията на семейството му – евреи от Европа, избягали в Израел от нацистите, както и собственото му детство и младост. Портман ще играе ролята на майката на Оз, която се самоубива, когато той е на 15 години.

Пред „Холувид рипортър” актрисата, която е родена в Израел, говори за работата си по филма, който е озвучен на иврит. По думите й в този език има особена красота, въпреки че преводът от английски е бил много труден. „Евреите са хора, съставени от думи, хора, съставени от книги, и е много красиво да видиш това”, казва Портман.

Тя не избягва и темата за премиера Бенямин Нетаняху, чийто яростен критик е. Скорошното му преизбиране й е донесло огромно разочарование. „Намирам расистките му коментари за ужасни”. Въпреки това актрисата казва, че не желае да говори лошо за Израел, както някои известни хора правят.

На въпрос пази ли си статуетката „Оскар” Портман казва, че няма представа къде я е прибрала, но не робува на фалшиви идоли.

ФЕСТИВАЛЪТ
„С високо вдигната глава” на Еманюел Берко с Катрин Деньов  ще открие фестивала. Филмът е извън конкурса.
В основната селекция акцентът е върху френското кино - 21 филма са в основната селекция, от тях 7 са френски. Доминират европейските филми, американските са само 3. Начело на журито са братята Коен.
Във втората конкурсна програма „Особен поглед”, която е много пъстра, участват филми от Азия, Африка, Румъния. Тук шеф на журито е Изабела Роселини.
По време на фестивала ще се излъчат знаменити класически филми с прецизна дигитална реставрация.


Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Характерът е най-важният компонент на красотата.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 86 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.