С новия филм на Уди Алън „Café Society” ще бъде открит фестивалът в Кан, съобщи ВВС. Това е третият филм на известния актьор и режисьор, след  „Финал по холивудски” през 2002 г. и „Полунощ в Париж” през 2011 г., с който ще се даде старт на един от най-престижните кинофоруми в света.  

В центъра на сюжета на „Café Society” е историята на млад мъж, който през 1930 г. пристига в Холивуд с надеждата да си намери работа в киноиндустрията. Там той се влюбва и се потапя в бурния бохемски живот, като си прекарва времето в модните кафенета и нощни заведения. В главните роли са Джеси Айзенбърг и Кристен Стюарт. Оператор е Виторио Стораро, който има 3 „Оскар”-а на сметката си („Апокалипсис сега”, Последният император”, „Червените”).

„Café Society” е 47-ият филм на Алън и 14-ият, който влиза в конкурсната програма на фестивала в Кан, който ще се проведе от 11 до 22 май. Председател на журито е режисьорът Джордж Милър.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.