„Отдалече” на Лоренцо Вигас ще бъде един от акцентите в програмата на международния филмов фестивал в София, който по традиция се провежда през март, съобщи siff.bg.  Игралният дебют на 48-годишния венецуелски режисьор е носител на „Златен лъв” от  фестивала във Венеция миналата година.

Съсценарист на Лоренцо Вигас е мексиканеца Гилермо Ариага (работил с Алехандро Гонзалес Иняриту в „Любовта е кучка”, „21 грама” и „Вавилон”), а известният чилийския актьор Алфредо Кастро изпълнява главната роля във филма. Неговият герой, Армандо, е не особено общителен, затворен в себе си зъботехник на средна възраст, който кани в апартамента си млади момчета от бедните квартали на Каракас. Той им плаща, за да гледа голите им тела, но без да ги докосва. Преживяна в детството неизличима травма, пречи на Армандо да създаде истинска любовна връзка...

Филмът „Отдалече” е удостоен и с наградата за най-добър сценарий в Солун 2015. Лоренцо Вигас има във визитката си документални филми и един късометражен – „Los Elefantes Nunca Olvidan” („Elephants Never Forget).

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.