Английският актьор Алън Рикман почина днес, 14 януари, от рак на 69-годишна възраст. Той беше един от най-обичаните актьори в Обединеното кралство, пише авторитетният „Гардиън”. 

Той става популярен след ролята си на злодея Ханс Грубър в „Умирай трудно“ от 1988 г. Амплоа, което утвърждава и в образа на шерифът на Нотингам от „Робин Худ: Принцът на разбойниците“ (1991), за който получава награда БАФТА. Известен е и с участието си в поредицата за Хари Потър, като тъмния учител Сивиръс Снейп. Рикман е също така и уважаван театрален актьор в съвременни и класически постановки и бивш член на кралската Шекспирова трупа.

АЛЪН РИКМЪН е роден на 21 февруари 1946 г. в Южен Хамърсмит, Лондон, в семейство от работническата класа. Майка му Маргарет Дорийн Роус е домакиня, а баща му Бърнард Рикман работи в завод. 

Малкият Алън се отличава в училище в калиграфията и акварелното рисуване и печели стипендия за средно училище в Лондон, където започва да се занимава с драма. След това посещава Колежа за изкуство и дизайн към Университета за изящни изкуства в Лондон, а след това следва в Кралския колеж за изкуство. Това образование му позволява да работи като графичен дизайнер за радикалния вестник „Нотинг Хил Хералд“, което той смята за по-сигурен занаят от актьорството. След като завършва Рикман отваря заедно с приятели студио за графичен дизайн, наречено „Графити“, но след 3 години успешен бизнес той решава да се заеме професионално с актьорство. Алън пише до Кралската академия за драматично изкуство, молейки за прослушване, след което е приет и посещава академията от 1972 до 1974 г. Докато следва там, разучава творбите на Шекспир и за да се издържа работи като декоратор при сър Найджъл Хоторн и сър Ралф Ричардсън, като печели няколко награди.

Рикман е известен и с участието си в телевизионни продукции, кинопродукции и с театралните си роли. Играе в поставената на Бродуей пиеса "Private Lives"  през 2002 г. и за ролята си е номиниран за втори път за награда „Тони”, след като в 1987 г. за пръв път е номиниран за ролята си в „Опасни връзки“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако една жена не е права, по-добре отидете и й се извинете.”

Френска поговорка

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.