"Уау, тук е точно като в Русия!" - така възкликнала Надежда Толоконникова от руската пънк група "Pussy Riot", когато дошла за първи път в България, разказва пред capital.bg американският режисьор и продуцент на документални филми Кевин Буут. Той снима в България филм за клептокрацията, властваща у нас. Неговият най-известен филм е "American Drug War: The Last White Hope" - за легализацията на марихуаната и корупцията около нея в САЩ. 

"Буут избира да разглежда проблемите в България през призмата на героите си. Затова и екипът му още от началото се запознава с хора от всякакви социални слоеве на българското общество, включително и с роми. "Точно приключихме снимките в ромска гимназия в Стара Загора. Една от главните героини във филма ни е младо ромско момиче на име Томи и ние следваме семейството й почти година в ромско село до Стара Загора", разказва capital.bg.

Американецът търси обективните причини за състоянието на България - исторически, народопсихологични и всякакви други: "Голяма част от контекста на филма е, че това е била страна, контролирана от Русия в продължение на много години. Изглежда, че изпитва повече трудности да излезе изпод това за разлика от други държави." Според него начинът на мислене на хората трябва да се промени, за да се подобри демокрацията.

"Обожавам хората тук толкова много, но всички са толкова вманиачени в правилата! Не е като да ги следват през цялото време, но всички са толкова притеснени от тях", казва той. "Интересно ми е да следя изборите, защото, изглежда, кметовете са се превърнали в тези градски вождове - някои добри, други лоши."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.