Стивън Спилбърг промотира новия си филм „Bridge of Spies“ пред "Гардиън". Историческата драма се развива през 60-те години на миналия век и е базирана на действителни събития. Том Ханкс играе адвоката Джеймс Б. Донован, който е вербуван от ЦРУ, за да защитава съветския шпионин Рудолф Ейбъл. Донован успява да уреди размяната на Ейбъл за заловените от руснаците капитан на подводница Гари Пауърс и студента Фредерик Прайър.

Спилбърг сподели, че Студената война е била нищо в сравнение със следенето днес.

„Кибер следенето днес е също като шпионирането по време на световната война, така че филмът е много актуален. Но методите от Студената война бяха учтиви, в сравнение със следенето днес. Сега, когато гледаш телевизия, не знаеш дали телевизията не гледа теб. Толкова много очи са върху нас“, коментира режисьорът.

Том Ханкс сподели, че е против изтезанията на заподозрени в тероризъм. Той коментира, че е гледал записи на Донован, за да се подготви за ролята си. Носителят на „Оскар“ коментира:

„Донован казва, че не можем да съдим тези хора за предателство. Те всъщност са патриоти. За да предадеш Америка, трябва първо да си американец. Шпионите са просто хора, които си вършат работата, както го правят и нашите шпиони. Когато измъчваме заподозрени, ние даваме правото на другите да вършат същото спрямо нас. Доколкото аз знам, това не е целта на САЩ. Ако започнем да екзекутираме всеки, който е против страната ни, няма да се различаваме много от КГБ или ЩАЗИ.“

„Bridge of Spies“ дебютира на филмовия фестивал в Ню Йорк на 4 октомври. Премиерата  в САЩ ще е  на 16 октомври, в Австралия на 22, а във Великобритания – на 27 ноември. Сценарият е писан от Итън и Джоел Коен, а участват Ханкс, Марк Райлънс, Ейми Райън, Остин Стоуел и др. Грегъри Пек искал да реализира проекта на големия екран още през 1965 г., но холивудските студия му отказали. Кубинската криза била приключила само преди година и половина и напрежението между САЩ и СССР било прекалено голямо. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.