Новият филм на Костадин Бонев „Гео Милев в лабиринта на времето“ е в програмата на започващия днес  в Дома на киното 26-и фестивал на българското документално и анимационно кино „Златен ритон“.

Документалната лента търси отговор на въпроса „Защо гласът на Гео е бил непоносим за официалната власт?“ Тя е създадена по сценарий на Константин Петров и Костадин Бонев, а оператор е Алекс Самунджи,

Във филма участват актьори и обществени личности – Христо Карастоянов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Владимир Сабоурин, Милена Ерменкова, Ованес Торосян, Станислав Кертиков, а гласът на разказвача е на Койна Русева.

Този филм припомня и допълва фактите на кошмарната реалност от далечния февруари през 1954 година, когато в София и околностите са разкрити десет масови гроба, в които според специалистите са били заровени 500 души, приключили земния си път с насилствена смърт. Става ясно, че годината на това масово убийство е 1925.

В един от гробовете край Илиянци е намерено стъклено око… Окото е на легендарния поет Гео Милев…  

„Мисля, че и на най-големия специалист, който се занимава цял живот с творчеството на Гео Милев, ще му бъде трудно да обясни каква е тази магия, какво прави Гео Милев изключителен и важен за нашето днешно живеене, - споделя режисьорът Костадин Бонев в интервю пред Анна Ангелова в „Библиотеката“ на Българската национална телевизия. – На която и врата да почукахме, пред която и институция да споделихме, че имаме нужда от помощ в процеса на работата по този филм - винаги и веднага вратите се отваряха, всеки искаше да ни помогне по някакъв начин... Филмът няма хронологична структура. Той се занимава с няколко основни момента от живота, от съдбата на Гео Милев. Започваме с неговото изчезване, като за нас беше особено важно неговото отношение към близките му, към жена му, към баща му, както и отношението му към властта... Гео Милев не е изпитвал страх - никога от нищо...“

КОСТАДИН БОНЕВ е автор на над 20 документални и четири игрални филми, ценени и обичани от публиката и киноспециалистите. Сред тях са „Изкореняване“ (2017), „Вапцаров. Пет разказа за един разстрел“ (2013), „Европолис: Градът на делтата“ (2010), „Търпението на камъка“ (1998), „Писма до долната земя“ (1994), както и игралните „Далеч от брега“ (2018), „Потъването на Созопол“ (2014), „Военен кореспондент“ (2008), „Подгряване на вчерашния обед“ (2002). На творбите му са присъдени десетки награди от фестивали в цял свят. Пет от филмите му са отличени с Наградата на филмовата критика на фестивалите на българския документален и игрален филм „Златен ритон“ и „Златна роза“.

„Гео Милев в лабиринта на времето“ ще има премиерата и  на 26-ия „София филм фест” през март.

Ето и някои акценти от фестивалната програма в Дома на киното в София:

„Живот от живота“ (реж. Стефан Командарев), посветен на проблема за донорството на органи за трансплантация

„Гео Милев в лабиринта на времето“ (реж. Костадин Бонев)

„Авантюристът“, последният филм на отишлата си наскоро от нас документалистка Анна Петкова за невероятната съдба на дисидента Григор Божилов Симов

„Второто освобождение“ (реж. Светослав Овчаров), разказващ за Съветската окупация на България от есента на 1944 до зимата на 1947

 „Тихо наследство“ (реж. Петя Накова) за жестомимичния преводач Таня Димитрова

„Малката маркиза“ (реж. Станислав Дончев) за писателката Фани Попова-Мутафова

До дъно изпий тишината“ (реж. Михаил Венков) за творчеството на бургаския скулптор Никола Станчев

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Най-красивите рокли се носят, за да бъдат съблечени.“

Жан Кокто, френски артист, роден на 5 юли преди 133 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот